Решение № 497 от 14.06.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 473/2023
- Вид
- Решение № 497
- Подписан
- 14.06.2023
- Състав
- Петя Венциславова Петрова - Светиева
Цитирани разпоредби
- чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31 · Закон за пътищата
- Чл. 3, ал. 2 · Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 497 гр. Сливен, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. С.а като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20232230100473 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Г. С. В. твърди, че е собственик на лек автомобил с *****, марка „Мазда“, модел „6“. На 02.12.2022 година предоставил за ползване лекия автомобил на баща си С.Г.В., като около 17,30 ч. -17,40 ч. при управление на автомобила по бул. “Илинденско въстание“ в посока от светофарите на „Ямболско шосе“ към ЖП Гара Сливен е настъпило ПТП. При движение в проливен дъжд, в тъмната част на денонощието, на около 20-30 метра преди ЖП Гара Сливен, движейки се със скорост около 3040 км./ч., автомобилът попаднал в дупка на пътя в дясна лента на движение, като вследствие на удара, двете гуми от дясната страна на автомобила се пробили и за около 20 секунди са спаднали изцяло. На мястото на инцидента не били поставени никакви предупредителни знаци и същото не било обезопасено по никакъв начин.
С.Г.В., задно със своя спътник в автомобила С.Р.С. се придвижили до най-близкия автосервиз, като бащата на ищеца позвънил на тел. 112. От там му било обяснено, че не е необходимо да бъде съставен протокол за ПТП от органите на МВР, тъй като в случая само той е участник в произшествието, но 1 ще регистрират обаждането му в Община Сливен. Малко по-късно му се обадил дежурния на Община Сливен за регистрация на произшествието. След посещение в автосервиз било разяснено, че нямат точно за тази марка и точно такъв цолаж гуми, като левите, но ще заявят и при първа възможност ще му се обадят. При ремонта на автомобила в автосервиза се установило срязване на предна дясна и задна дясна гума от острите ръбове на пътната настилка и ръба на джантата. Общата стойност на вредите възлизала на сумата 540 лв. с ДДС, за което била издадена Фактура № 0000002995 от 07.12.2022 година от „БАШЕВ 77“ ЕООД, гр.Сливен, придружена с касов бон № 0004011 от 07.12.2022 година с описание на извършените видове ремонти, както следва:
- Гуми-нови 215/50/17 - 2x200лв. на обща стойност 400 лв. без ДДС - Изправяне на алуминиеви джанти - 2x25лв. на обща стойност 50 лв. без ДДС.
Със заявление с вх.№ 9400-26259 от 08.12.202 година, отправили искане от Община Сливен за възстановяване на причинените вреди на автомобила, но и до настоящия момент нямало получен отговор от ответната Община Сливен. За удостоверяване на претърпените вреди, по искане на Община Сливен била изготвена от автоексперт В.Ш. автотехническаоценителна експертиза, придружена със снимков материал, която описвала подробно механизма на настъпилото ПТП и нанесените щети на автомобила.
В своето заключение, вещото лице посочило, че снимките на платното за движение на бул.“Илинденско въстание“ са направени след извършен ремонт, изразяващ се в запълване на дупката с бетон.
Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а по силата на чл.48, т.2. б. "а" от Правилника за прилагането му. организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на съответните общини за общинските пътища. Същевременно в чл.167, ал.1 от Закона за движение по пътищата е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, а по силата на ал. 2, т. 1 на същата разпоредба служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, 2 пътната маркировка, и др.
В настоящия случай произшествието, при което са настъпили уврежданията на лекия автомобил е било причинено от попадането му в неравност на пътното платно (дупка) или "препятствие на пътя" по смисъла на пар.19 от Р на ППЗДвП, т.е. е налице противоправно поведение на служителите на Община Сливен, които не са изпълнили вменените им законови задължения, цитирани по-горе, което ангажира отговорността на общината на основание чл.49 от ЗЗД. Общинският път в процесния участък не е бил в изправно състояние, като наличните по него препятствия (дупка), не са били сигнализирани съобразно изискването на закона. (Според чл.52, ал.1 от ППЗДвП. пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си.). Предвид проявеното бездействие на Община Сливен, изразяващо се в бездействието на нейните служители, натоварени да поддържат пътя в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да отстраняват повредите във възможно най-кратък срок. то същата носи отговорност за претърпените щети вследствие на попадане на лекия автомобил в такъв увреден пътен участък.
От съда се иска да постанови решение, с което да бъде осъдена ответната Община Сливен да заплати на ищеца сумата 540 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 02.12.2022 година в резултат на управление на МПС, преминало през необезопасено пътно платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с който искът се оспорва, както по основание, така и по размер като неоснователен. Излага се, че на собственика на МПС не са причинени вреди в резултат на описаното ПТП. Оспорва се механизма на ПТП, причинноследствената връзка между твърдяното ПТП и претендираните вреди.
Оспорва се размера на вредите, които се претендират, както и факта, че същите са настъпили. Претендираните средства били завишени. Водачът на МПС имал вина за настъпване на ПТП, тъй като не е съобразил с условията на 3 пътя, с възможните препятствия на пътното платно, както и не е движил със скорост, съобразена с пътната обстановка. Водачът не е възприел твърдяното препятствие на пътя поради разсеяност или поради несъобразена скорост.
Излага се, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базират претенциите на ищцата не отговарят на действителното положение и на фактическата обстановка по делото.
Ответната страна оспорва твърдението, че вредата на автомобила е настъпила вследствие на преминаване през неравност на пътното платно необезопасена шахта, че твърдените вреди са настъпили именно от описаното ПТП, както и че са били налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение.
В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС в размер на 90 %, тъй като същият с управлявал превозното средство с несъобразена скорост и при липса на достатъчно съобразителност и внимание, което не му е позволило да избегне неравността и е преминал през нея. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, ищецът се представлява от пълномощник, която заявява, че поддържа исковата молба и предявения с не иск по основание, а по размер до сумата 441,61 лева, съобразно поисканото и допуснато от съда изменение на размера чрез намаляването му. Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната Община Сливен, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който моли за отхвърляне предявените с исковата молба искове по съображенията, изложени в отговора. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.12.2022 година в гр. Сливен, около 17:30-17:40 часа, при движение по бул. „Илинденско въстание“ в посока от светофарите на „Ямболско шосе“ към ЖП Гара Сливен на около 20-30 метра пред ж.п. гарата при движение в проливен дъжд в тъмната част на денонощието свидетелят С.Г.В., управлявайки лек автомобил с *****, марка „Мазда“, модел „6“, собственост на ищеца Г. С. В., попада в дупка на пътя в дясна 4 лента на движение на пътното платно. Настъпва ПТП, като вследствие на удара са нанесени щети на автомобила, а именно: спукани предна и задна дени гуми и изкривени предна и задна десни жантни.
Съгласно експертното заключение стойността на нанесените щети на лек автомобил автомобил с *****, марка „Мазда“, модел „6“ са в общ размер на 441,61 лева.
Ищецът депозирал исковата си молба на 07.02.2023 година, въз основа на която е образувано настоящото дело.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и безпротиворечиви.
Взе предвид и експертното заключение, което не е оспорено от страните и представено от вещо лице, в чиято компетентност и добросъвестност съдът няма основание да се съмнява.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата 441,61 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 02.12.2022 година в резултат на управление на МПС – лек автомобил с *****, марка „Мазда“, модел „6“ преминало през необезопасено пътно платно е допустим, а разгледан по същество е доказан по основание и по размер до сумата 441,61 лева, който е съответен на търсения след надлежно направено и допуснато от съда искане за изменение на иска.
Според чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да се ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се 5 установяват конкретните лица, осъществили деянието (така - ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.) Когато отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие, съставляващо неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, относимо към разглеждания казус, то в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, 2 и 3 ЗП - пътищата са публична и частна собственост. Републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Общинските пътища са публична общинска собственост.
Според ал. 5 собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи по условията на чл. 5.
В чл. 19, ал. 1, т.1, приложима в настоящия казус, е регламентирано, че републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура", а според т. 2 общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини.