Определение № 735 от 17.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 735 гр. София, 17.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Астарджиев

Членове:

Димитрина А.а

Андрей А. като разгледа докладваното от Димитрина А.а Въззивно частно наказателно дело № 20241000600887 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Софийски апелативен съд е депозиран протест от прокурор при Софийска градска прокуратура срещу определение от 16.05.2024г. по НОХД № 1054/2022г. по описа на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 32 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирани от съда допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на подсъдимия.

В протеста се излагат съображения в подкрепа на изразеното несъгласие с атакувания съдебен акт. Прокурорът счита за неправилна позицията на съда, че на подс. Н. А. са предявени две обвинения за едно и също престъпление или идентичен документ. Изразява недоволството си от позоваването на съдебния състав на Постановление №8/28.12.1978г. по наказателно дело №5/1978г. на Пленума на Върховния съд, тъй като то касаело деятелност, квалифицирана като престъпление по чл. 212 НК, а не по чл. 256 НК. Тези престъпни състави уреждали различен вид обществени отношения, а и цитираното Постановление на Върховния съд било постановено преди деянието по чл. 256 НК да бъде криминализирано. Акцентирайки на принципната разлика в регулираните от съставите на чл. 316 вр. чл. 308 НК и на чл. 256 НК обществени отношения, прокурорът определя като 1 незаконосъобразно определението на Градски съд и моли то да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстационния съд за разглеждане по същество на спора.

Протестът е подаден от активно легитимирана страна и в процесуалноопределения срок за атакуване на съдебни актове от такъв характер, поради което е и допустим. Разгледан по същество, този съдебен състав преценява, че е основателен, макар и не по изложените в него доводи.

Първостепенният съд е сезиран с обвинителен акт срещу Н. П. А. с предявени му обвинения за извършени престъпления по чл. 316, пр.1 вр. чл.

308, ал.2, пр.4 вр. ал.1, пр.1 НК и по чл. 256, ал.1, пр.2 НК.

Според изнесената в акта фактология, съответна и на отразеното в неговия диспозитив, на 12.08.2016г. А., използвайки незнанието на св. Д. Б., съзнателно се ползвал от неистински официален документ - нотариално удостоверяване на верността на препис, снет от оригинала - пълномощно с придаден вид, че Я. П. Н. в качеството си на управител на „Макс Медиа 2007“ ООД упълномощава Б. да представлява търговското дружество и придаден му вид, че пълномощното е заверено с щемпел и кръгъл нотариален печат на нотариус Л. П. С. и че е положен неин подпис, като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност.

Според прокурора тази деятелност се субсумира под състав на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал.2 НК.

Н. А. е обвинен и за това, че на същата дата чрез използване на посредствения извършител Д. Б. чрез използване на неистински документи, между които отново е инкриминирал и нотариалното удостоверяване верността на препис, снет от оригинал /описаното по - горе пълномощно/ е дал възможност на „Апело България“ ООД да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери - да получи право на данъчен кредит в размер на 4 646.43 лева. Това, според прокурора, покрива характеристиките на престъпление по чл. 256, ал.1, пр.2 НК.

В рамките на проведено на 16.05.2024г. разпоредително заседание компетентният първостепенен съд е констатирал, че чрез ползването на твърдяния неистински официален документ прокуратурата едновременно определя като извършено от А. посегателство върху нормалното функциониране на документооборота и върху законосъобразното разходване 2 на средства от държавния бюджет. Според съда по този начин прокурорът е нарушил принципа ne bis in idem, доколкото били налични две обвинения за едно и също престъпление.

В принципен план този съдебен състав споделя позицията на контролирания съд в конкретния случай за невъзможна съвместимост между престъпленията по чл. 316 вр. чл. 308 НК и чл. 256, ал.1 НК касателно идентичния инкриминиран документ. Престъплението по чл. 256, ал.1 НК урежда хипотези, при които чрез използване на неистински документ деецът получи или даде възможност на друго лице да получи неследваща се парична сума от държавния бюджет. Действително, престъпните състави на чл. 316 НК и чл. 256 НК уреждат различен род обществени отношения, но към тях с пълна сила могат да се приложат постановките от Постановление №8/28.12.1978г. по наказателно дело № 5/1978г. на Пленума на Върховния съд, касаещи документната измама. Разпоредбата на чл. 256, ал.1 НК представлява специфичен случай на документна измама - т. нар. „данъчна измама“, защото отново твърдян като престъпно създаден документ се използва за заблуда на съответни длъжностни лица да се разпоредят със средства от държавния бюджет и съответно извършителят да получи или да даде възможност на трето лице да получи неследваща се облага. Съставите на престъплението по чл. 212 НК и чл. 256 НК са в отношение общ към специален, тъй като документът /неистински, преправен или с невярно съдържание/ се използва за създаване на неверни представи у съответните лица за наличие на привидно основание за разходване на средства неследваща се парична сума, която представлява по своята същност чуждо движимо имущество, собственост на държавата /по чл. 256 НК/. В този смисъл са несъстоятелни доводите на прокурора за неприложимост към настоящото производство с предмет обвинения по чл. 316 вр. чл. 308, ал.2 НК и чл. 256, ал.1 НК на Постановление №8/28.12.1978г. по наказателно дело №5/1978г. на Пленума на Върховния съд, на което се е позовал първостепенният съд.

Въпреки принципно правилната позиция на съда, неговата констатация, извършена в хода на разпоредително съдебно заседание, е преждевременна и несъответна на изложеното в разглеждания обвинителен акт.

В него прокурорът ясно е изразил позицията си какви обвинения предявява и смята да поддържа спрямо Н. А., считайки, че описаната деятелност 3 осъществява признаците на два престъпни състава - такива на документно престъпление и на престъпление против финансовата, данъчната и осигурителната система. Дали позицията на съда е позитивна или негативна спрямо така формулираните обвинения е въпрос на доказване на тезата от страна на държавното обвинение в хода на едно разгърнало се съдебно следствие и тази позиция следва да намери своя обективен израз с крайния акт по съществото на делото. При така формулираните обвинения за А. не е налице неяснота в какви престъпни посегателства е обвинен, а изложените от съда съображения касаят приложението на закона и тяхното място не е в хода на разпоредително съдебно заседание, а при вземане отношение относно виновността или не на подсъдимия при произнасяне на присъдата. Всъщност така изложената позиция имплицитно се съдържа и в мотивите на атакуваното определение - при направена констатация за наличие на „две обвинения за едно и също престъпление“, съдът е следвало да приложи нормата на чл. 250, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.6 НПК и да прекрати наказателното производство по едно от обвиненията, а не, декларирайки нарушено право на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, да върне делото на прокурора, очаквайки той да прецени кое от обвиненията би поддържал и по кое би прекратил наказателното производство. Очевидно, представителят на държавното обвинение, е на позиция за възможна съвместимост между нормите на чл. 316 вр. чл. 308, ал.2 вр. ал.1 НК и чл. 256, ал.1 НК с инкриминиране на тъждествен документ веднъж като предмет, а друг път като средство на престъпление и тази теза подлежи на защита и преценка за доказателствена обезпеченост в хода на провеждано съдебно следствие. Извън правомощията на съда е да указва на страна в процеса под каква правна норма да субсумира твърдяната като извършена от подсъдим престъпна деятелност.

След констатацията, че коментираните в атакуваното определение нарушения не представляват такива, рефлектиращи върху правото на защита на подс. А., а касаят въпроси по доказване и съответно правилно приложение на закона, което е в изключителната дискреция на съда в тази фаза на процеса, естествена последица е отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложените мотиви съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение от 16.05.2024г. по НОХД № 1054/2024г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 32 състав в частта относно произнасянето по чл. 248, ал.1, т.3 НПК.

Връща делото на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 32 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5