Определение № 442 от 13.10.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. ХАСКОВО, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20255600600699 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК .

Oбразувано e по въззивна частна жалба, подадена от Г.Ф., действаща в качеството си на управител на „В.Т.“ ООД, против Определение № 142/31.07.2024 г. (Определението), постановено по ЧНД № 514/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково, с което е потвърдено като законосъобразно и обосновано постановление от 12.06.2025 г. (Постановлението) на прокурор при Районна прокуратура - Хасково, с което е прекратено на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство по ДП № 496/2023г. по описа на РУ на МВР - Хасково, водено за престъпление по чл.

206, ал. 1 от НК.

В частната жалба е наведен довод за липса на компетентност в настоящото производство на РП – Хасково и РС – Хасково. Изтъква се, че от страна на контролирания съд не е обсъдено дали е налице друг състав на престъпление извън този по чл. 206 от НК. В жалбата е направено искане настоящата инстанция да отмени обжалваното Определение и изпрати ДП № 496/2023 г. по описа на РУ на МВР – Хасково, пр.пр. № 2228/2022 г. по описа на РП – Хасково, по компетентност на РП – Кърджали, ТО – Момчилград.

ОС – Хасково, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Изхожда от страна, разполагаща с право на жалба и e подаденa в рамките на предвидения от 1 закона 7-дневен срок от съобщението за постановеното от Районен съд Хасково определение. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Досъдебно производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление на прокурор при РП - Хасково на 19.05.2023 г. и е водено за това, че през месец февруари 2022 г. в гр. Х., противозаконно е присвоена чужда движима вещ, която владеел, а именно: 1 бр. МПС - влекач марка „Волво ФХ“ с рег. № *******, собственост на „В.Т.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., ж.к. „О.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя Г.Д.Ф. - престъпление по чл. 206, ал.

1 от НК.

По досъдебното производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем. В рамките на досъдебното производство са разпитани множество свидетели, изготвена е съдебно-оценителна експертиза, приобщени са значителен брой писмени доказателствата.

В хода на разследването е била установена следната фактическа обстановка:

Св. Г.Д.Ф. и св. М.М.Ф. осъществявали търговска дейност чрез „В.Т.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., ж.к. „О.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *. Първата била управител, а вторият нямал трудови правоотношения или друга правна връзка с търговското дружество.

Основният предмет на дейност на дружеството бил превоз на живи животни от трети страни. „В.Т.“ ООД притежавало влекач „Волво“ с рег. № ******* и влекач „Даф“ с рег. *******.

Посочените двама свидетели поддържали приятелски отношения със св. Н.С.Г. от с. П., общ. М.. Последният от 20.09.2021 г. бил назначен на длъжност „автомонтьор“ в „К.6777“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „Х. Д.“ № **. Управител на „К.6777“ ЕООД до 16.08.2021 г. бил бащата на св. Н. Г. – св. С. К. Г. На 16.08.2021 г. като управител бил вписан св. С. К. Г. - чичо на св. Н. Г.

През 2021 г. Св. Н. Г. предложил на свидетелите Г.Ф. и М. Ф. да работят съвместно в чужбина в транспортния бизнес с холандската фирма „Х.“, като за тази цел били необходими три влекача. Св. Г.Ф. се съгласила и предоставила първоначално един влекач - „Волво“ с рег. № *******, а през месец октомври 2021 г. и още един влекач - „Даф“ с рег. № *******. Св. Н. Г. също участвал с един свой влекач.

Към месец януари 2022 г. св. Г.Ф. съобщила на св. Н. Г., че смята да се откаже от договора с холандската фирма и да прибере двата влекача в България. Св. Н. Г. предложил да продължи да работи с влекачите, като плаща наем за тяхното ползване. Св. Г.Ф. се съгласила.

На 06.01.2022 г. между „В.Т.“ ООД, представлявано от св. Г.Ф., и „К.6777“ ЕООД, бил сключен договор за наем на влекач „Волво“ с рег. № ******* и влекач „Даф“ с рег. № *******. В договора за наем като 2 представляващ дружеството наемател бил посочен св. С. Г. въпреки, че към този момент управител „К.6777“ ЕООД бил св. С. Г. Договорът бил безсрочен и можел да се прекрати по взаимно едномесечно писмено предизвестие от страните, като била уговорена наемната цена за двете превозни средства в размер на 7 200 лв. с ДДС. Плащането на наемната цена се дължало за всеки календарен месец.

На 06.01.2022 г. св. Н. Г. получил двата товарни автомобила в гр. Х., Г., и започнал да ги ползва, като влекачът „Даф“ с рег. № ******* се управлявал от св. Г. Г., а влекачът „Волво“ с рег. № ******* се управлявал от св. Н. Г.

Малко по-късно през м. януари с дата 06.01.2022 г. отново между „В.Т.“ ООД, и „К.6777“ ЕООД били сключени 2 броя Rent Contract (договор за наем) за всеки от двата влекача. В същите било посочено, че наемната цена за всеки влекач е в размер на 3 600 лв. на месец, като плащането се дължи в края на календарната година.

През месеците февруари и март били издадени фактури от „В.Т.“ ООД на „К.6777“ ЕООД за заплащане на наемната цена на двете наети превозни средства. По тези фактури не постъпили плащания от страна на „К.6777“ ЕООД. В тази връзка се породило напрежение между свидетелите Г.Ф. и М. Ф. от една страна и св. Н. Г. – от друга страна. Св. М. Ф. при телефонните си разговори със св. Н. Г. настоявал да се заплатят сумите за наем на двата влекача, а при отказ настоявал да им бъдат върнати наетите влекачи.

Св. М. Ф. позвънил веднъж на св. С. Г., представляващ „К.6777“ ЕООД. Св. С. К. Г. уверил св. М. Ф., че след като св. Н. Г. прибере двата влекача в България щели да си оправят всички сметки.

На 04.03.2022 г. св. Н.С.Г. предал влекач „Даф“ с рег. ******* в гр. Х. на св. М. Ф. и неговия син. По време на тази среща Св. Г. съобщил на св. М.

Ф., че влекач „Волво“ с рег. № ******* бил в гаража на „К.6777“ ЕООД в гр.

М., тъй като имал повреда в спирачната система. Изявил желание да прегледа спирачките, накладките, да ги оправи и тогава да върне вторият влекач.

Св. М. Ф. и св. Г.Ф. знаели къде се намира влекач „Волво“ с рег. № *******. След известно време отишли в гр. М., където възприели лично, че влекачът е паркиран в сервиза на „К.6777“ ЕООД.

На 10.05.2022 г. от името на „В.Т.“ ООД, св. Г.Ф. изпратила по „Е.Е.“ до получател С. К. Г. от гр. М. предизвестие за прекратяване на договора за наем между „В.Т.“ ООД и „К.6777“ ЕООД. Св. С. Г. не отишъл до офис на „Е.Е.“ в гр. М. и не получил пратката, която била върната на изпращача.

Тъй като по издадените от „В.Т.“ ООД фактури с посочените наемни суми не постъпили плащания от страна на „В.Т.“ ООД срещу „К.6777“ ЕООД било инициирано заповедно производство по реда на ГПК, като след възражение от първото дружество била подадена искова молба в РС Момчилград. С Решение № 264/02.11.2022 г. по гр.д. № 227/2022 г., съдът е признал за установено по отношение на „К.6777“ ЕООД, че съществува 3 вземане в полза на „В.Т.“ ООД за сумата от 7 200 лв. по фактура от 07.02.2022 г., за която сума е била издадена Заповед по чл. 410 от ГПК. Решението е влязло в законна сила на 06.03.2023 г.

Досъдебното производство е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.06.2025 г. В мотивите прокурорът е приел, че от обективна страна св. Н.Г. не се е разпоредил с вещта и не е отказал да я върне, като от субективна страна не е съзнавал, че задържа инкриминирания влекач „Волво“ с рег. № *******. Формирал е извод, че не е налице престъпление от общ характер, включително такова по чл. 206, ал. 1 от НК. Въз основа на тази констатация е посочил, че е налице основание образуваното наказателно производство да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК – поради липса на престъпление.

В обжалваното Определение първоинстанционният съд е констатирал, че приетите в хода на разследването фактически положения са правилно установени от прокурора и изводите кореспондират с изискванията на закона, като липсва престъпление и в частност такова по чл. 206 от НК, а е налице гражданскоправен спор.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено поради следните съображения:

Предмет на проверка е определението на районния съд, който съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства, поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно свързана с тази за законосъобразност, тъй като в настоящото производство съдът е длъжен да провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения, каквито са тези на чл. 13 и 14 от НПК, а именно дали разследването е водено формално, едностранчиво и не са събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими към главния предмет на доказване.

За да бъде ефективно разследването, то трябва да бъде всеобхватно и безпристрастно. Държавното обвинение е задължено да събере всички относими и необходими фактически доказателства по случая, които да бъдат подложени на задълбочен и обективен доказателствен анализ, в резултат на който да се даде отговор дали в конкретния случай е налице престъпление или не, известен ли е неговият извършител и извършено ли е деянието виновно. В 4 настоящия случай постановлението на прокурора от 12.06.2025 г., с което е прекратено наказателното производство, отговаря на всички тези условия.

При самостоятелен прочит на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ОС - Хасково намира, че въпреки всички положени усилия в рамките на досъдебното производство не са събрани категорични доказателства за осъществяването на състава на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК или друго престъпление от общ характер.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.

206, ал. 1 от НК се изразява в присвояване на чужда движима вещ, която се намира във фактическата власт на дееца. Съдебната теория и практика еднозначно приемат, че присвояването по своята същност (като система от актове) представлява акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждата вещ. Юридическо разпореждане е всяка осъществена от субекта на престъплението противозаконна сделка с чуждата вещ, а фактическото разпореждане с предмета на престъплението – използването му по предназначение като свой, като поведението на дееца трябва да е несъвместимо с възможното и допустимото съобразно конкретното правно основание за владеене или пазене на вещта. Противоправното фактическо разпореждане с вещта се осъществява винаги по начин, различен от обичайния съгласно правното основание за държане, тъй като отразява промяната в намерението на дееца да третира вече вещта като своя.

Доколкото посоченото престъпление засяга обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи, престъпното своене може да се реализира и чрез бездействие, каквото по своето естество представлява отказът да се върне чужда вещ, получена за ползване на някакво правно основание. Не всеки отказ обаче е съставомерен чл. 206, ал. 1 от НК – за да бъде такъв, трябва да е отпаднало, респ. прекратено правното основание, заради което вещта се намира във фактическата власт на дееца, т. е. не винаги невръщането на една вещ на наемодателя при наличие на договор за наем представлява обсебване.