Решение № 4621 от 01.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4621 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20221110200413 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4-6 от НПК.

Образувано е по жалба на Вл. П. Г. в качеството му на управител на "/име на фирма/" ЕООД срещу Постановление от 20.07.2022г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 15134/2021г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 17343/2020г. по описа на СРП, на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК- деянието не съставлява престъпление.

С жалбата се иска отмяна на постановлението, като жалбоподателя най-напред прави изложение на своите фактически твърдения, както и на процесуалното развитие на случая.

На следващо място се излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, а именно за квалифициране на деянието като престъпление по чл.206, ал.1 НК, вместо такова по чл.206, ал.2 НК, за противоречия в доказателствените изводи на прокурора, довели и до неправилни изводи по приложението на чл.206 и чл.313 НК към установените по делото факти, а в заключение се сочат непълноти в доказателствения материал, свързани с разследването на данните за извършено документно престъпление.

Съдът като съобрази материалите по делото и изложените в жалбата оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Наказателното производство е образувано по реда на чл.212, ал.1 НПК с постановление на прокурор при СРП от 17.06.2021г. и водено за това, че на неустановена дата през месец януари 2020г. в гр.София, противозаконно е присвоена чужда движима вещлек автомобил марка „Ауди“ с рег. № СВ **** РМ.

С Постановление на СРП от 20.07.2022г. за втори път е прекратено наказателното производство по съображения за липса на извършено престъпление от общ характер.

Съгласно чл.243, ал.4 от НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване от обвиняемия, пострадалия и неговите наследници, и ощетеното юридическо лице, в седемдневен срок от получаването му. В настоящия случай в 1 хода на разследването не е привличано лице в процесуалното качество на обвиняем, респективно не е формулирано обвинение. Постановлението за прекратяване на наказателното производство, предмет на настоящата проверка видно от саморъчното отбелязване върху приложеното в кориците на досъдебното производство постановление за прекратяване е връчено на 17.10.2022г.,лично на Вл. Г., законен представител на "/име на фирма/" ЕООД, което може да се определи ощетено юридическо лице, от разследваното деяние. Жалбата срещу същото е депозирана в СРС на 19.10.2022г. т.е. в рамките на преклузивния срок. На следващо място тя изхожда от юридическо лице, което съгласно предмета на производството, очертан в диспозитива на постановлението за образуване на наказателното производство може да претендира за качеството на претърпяло имуществени вреди от разследваната деятелност. Предвид на изложеното жалбата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество, като същевременно не са налице други лица с право на жалба, доколкото по досъдебното производство не е привличано лице в процесуалното качество на обвиняем.

В рамките на настоящото производство съдът следва да прецени законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като извърши проверка на обхвата на доказателствената дейност, изложения от прокурора анализ на доказателствата и направените изводите по фактите и правото.

Най-напред, от събраните в хода на разследването доказателства може да се изведе следната фактическа обстановка:

Свидетелят Р. С. притежавал моторно превозно средство лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № СВ **** НР, с номер на рама ****************, за което било издадено Свидетелство за регистрация на МПС № *****.

Свидетелят Вл. Г. бил управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество „/име на фирма/“ ЕООД, като стопанисвал заложна къща под същото наименование, находяща се в гр.София, ул.“*************р“ № 15. На 27.06.2019г. от страна на дружеството на свидетеля С. бил предоставен паричен заем в размер на 3000 лева за срок от 30 дни, обективиран в Заложен билет № 2827/27.06.2019г. Заемът бил обезпечен със залог върху посочения по-горе лек автомобил, собственост на свидетеля Р. Събев.

Превозното средство било предадено на заложната къща, заедно със свидетелство за регистрация част I, застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и удостоверение за техническа изправност. Наред с това в полза на управителя й- свидетелят Г., било съставено пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което на същия се предоставяло правото да извършва всякакви разпоредителни сделки с автомобила, включително да използва същия, като освен това свидетелят С. подписал и предал на жалбоподателя Г. декларация по чл.25, ал.8 ЗННД и декларация по чл.264, ал.2 ДОПК с оглед предоставяне на възможност за извършване на разпоредителни сделки с вещта. Макар това да е извън предмета на настоящото производство, то съдът намира за нужно да отбележи, че подобен подход противоречи на правилата за работа на заложните къщи, в частност чл.19, ал.4 и ал.6 и чл.23, ал.2 от Наредбата за дейността на заложните къщи.

Заемателят се забавил с изплащане на заема, но през месец септември на 2019г. същият бил върнат на заложната къща и той получил обратно фактическата власт върху лекия автомобил, което било удостоверено с подпис върху декларацията, инкорпорирана в долната част на заложния билет, в съответствие с чл.23, ал.3 от Наредбата. Незабавно след това, тъй като още преди залагането си автомобилът бил претърпял ПТП, той закарал същия за ремонт в работилницата на свидетеля Б. Д., който се занимавал с извършване на тенекеджийски услуги. Ремонтните дейности по МПС значително са забавили, тъй като свидетелят Д. не могъл да осигури резервна част за подмяна- предна лява врата, и свидетелят С. си взел автомобила от работилницата.

2

Същевременно на 31.10.2019г. от страна на заложната къща бил отпуснат нов заем на свидетеля С., този път в размер на 3200 лева, обективиран в Заложен билет № 2871/31.10.2019г., като в същия отново като обезпечение бил вписан същия лек автомобил марка "Ауди", но превозното средство не било предадено в заложната къща нито към момента на сключване на договора, нито в по-късен момент.

В началото на 2020г., свидетелят С. се свързал със свой познат- свидетеля К. М., който да му съдейства за пререгистрация на превозното средство, тъй като същото било без предна регистрационна табела(загубена при ПТП), а и свидетелят С. не разполагал с част I на свидетелството за регистрация на МПС. В тази връзка, от страна на собственика на МПС било издадено и изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа в полза на свидетеля М.. На 05.02.2020г. свидетелят М. представил в ОПП-СДВР, предадения му от Р. С. лек автомобил и попълнил като негов представител декларация по чл.141, ал.2 ЗДвП, а именно, че свидетелството за регистрация на МПС не е отнето от контролен орган, а е изгубено. Въз основа на това, лекият автомобил марка „Ауди“ бил пререгистриран, с рег. № СВ **** РМ, били му поставени нови регистрационни табели и издадено съответно свидетелство за регистрация на МПС. Непосредствено след това, а именно на 07.02.2020г. свидетелят Р. С. продал лекия автомобил марка „Ауди“ с рег. № СВ **** РМ на свидетеля Д. С. за сумата от 3000 лева.

Посочената фактическа обстановка съдът изведе на база доказателствения материал, събран в хода на разследването, а именно показанията на свидетелите Вл. Г., Р. С., Б. Д., К.

М., Д. С., Д. Ж., проведената очна ставка, както и приложените писмени доказателства и доказателствени средства- свидетелство за регистрация на МПС № ***** част I, Заложен билет № 2871/31.10.2019г., пълномощно с нотариална заверка на подписа от 27.06.2019г., удостоверение за техническа изправност, полица по ЗГО, извлечение от регистъра на сключените сделки на „/име на фирма/“ ЕООД, извлечение от касовата книга, Заложен билет № 2827/27.06.2019г., справка по история на регистрацията, копия на договори за покупко-продажба, Заявление № 204134022116/05.02.2020г., декларация за изгубено СРМПС част I, СРМПС част II № *****, свидетелство за регистрация на МПС част I № 010642580, Договор за продажба на МПС от 07.02.2020г.

Централен източник на информация за разследването се явяват гласните доказателства- в частност показанията на свидетелите Г., С. и Д.. При това следва да се посочи, че съществено за изясняване на обстоятелствата по делото се явява противоречието между свидетелите Г. и С. по отношение на предоставените на последния парични заеми и обезпечението на същите, във връзка, с което е била проведена и очна ставка между двамата. Настоящият съдебен състав, подобно на прокурора намира, че за да определи на кого от двамата да даде вяра, следва да изходи от останалия доказателствен материал, в частност показанията на свидетеля Д. и приложените писмени доказателства. Макар и нестроен и търпящ известна критика по отношение на своята логичност, доказателствения анализ отразен в постановлението за прекратяване на наказателното производство се споделя и от настоящия състав. Отдавайки вяра на писмените доказателства от една страна може да се приеме, че действително на 31.10.2019г. на свидетеля С. отново е предоставен паричен заем от страна на заложната къща, този път в размер на 3200 лева, в който смисъл показанията на свидетеля Г. следва частично да се кредитират. От друга, стъпвайки на изложеното от свидетеля

Д., чиито показания са последователни и вътрешнобезпротиворечиви, съдът намира, че твърденията му относно местонахождението на лекия автомобил, лицето което го е оставило за ремонт, продължителността на престоя, връщането му и причините за това, както и липсата на какъвто и да е разговор между него и свидетеля Г. относно процесното превозно средство, напълно подкрепят показанията на свидетеля С. по тези въпроси, респективно опровергават тезата на свидетеля Г., че МПС непрекъснато още от месец юни 2019г. се е намирало във владение на заложната къща.

Следва да се отбележи, че освен от гласните доказателства това твърдение се опровергава и 3 от представения от самия него заложен билет от 27.06.2019г. като в долната част на страницата е удостоверено връщане на вещта на залогодателя. Тези уточнения относно това на коя част от показанията на двамата основни свидетели, следва да се отдаде вяра, които са отбелязани и от прокурора, залягат в основата на възприетата фактическа обстановка по релевантните за производството обстоятелства. Що се отнася до показанията на останалите трима свидетели, а именно М., С. и Ж., то следва единствено да се отбележи, че същите не съдържат вътрешни противоречия, нито влизат в колизия с други доказателствени източници, като освен това се касае за незаинтересовани от изхода на производството лица, в чийто показания няма основание за съмнение. Най-сетне, съдът намери приложените по делото писмени доказателства, които са преимуществено официални документи за автентични и достоверни, като същите не поставят каквито и да е въпроси относно своята кредитируемост и съобразно съдържанието си допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място съдът намира, че проведеното разследване отговаря на изискванията за пълнота, всестранност и обективност, като в хода на същото са били събрани възможните и относими доказателствени източници, проведени са необходимите действия по разследването. Въз основа на същите се установяват изложените по-горе фактите, като следва най-напред да се посочи, че макар същите да съдържат отделни различия от възприетата от страна на прокурора фактическа обстановка, то разминаванията касаят само отделни детайли от същата, които не са определящи за крайния извод в производството. При това съдът намира, че крайният правен извод на прокурора за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство е правилен и законосъобразен, въпреки известната хаотичност на постановлението за прекратяване.