Решение № 961 от 04.11.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………..2019г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, I въззивен съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. НАСУФ ИСМАЛ при секретар Христина Атанасова като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал възз. търг. дело № 1378 по описа за 2019 г. на ОС-Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 45720/24.06.2019 г. депозиарана от С.В.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, действащ чрез процесуалния си представител адв. П.Р., срещу Решение № 2350/29.05.2019 г., постановено по гр. дело № 15981/2018 г. по описа на РС-Варна, 31-ви състав, в частта, с която РС-Варна е отхвърлил предявеният от въззивника, против ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51, вх. Д, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата над уважения размер от 1000.00 лева до претендираните 4000.00 лева, търсени като частичен иск от целия в размер на 6000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, реализирано на 18.12.2017 г. в гр. Варна, обхванато от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № 221170013966454, със срок на действие от 12.05.2017 г. до 12.05.2018 г.

Във въззивната жалбата се навеждат твърдения за неправилност на обжалваното решение и постановяване в противоречие с материалния закон досежно претенцията за обезщетение за неимушествени вреди, като приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен към делото доказателствен материал. Жалбоподателят счита определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000.00 лева за занижено и несъобразено с критериите по ППВС № 4/1968 г. на ВС и трайната съдебна практика по приложение на чл. 52 от ЗЗД. Настоява се за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго решение по същество на спора, с което се уважи предявеният частичен иск от 4000.00 лева от общия в размер на 6000.00 лева, ведно с присъждане на законната лихва и разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемата страна не взема становище по наведените оплаквания.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. П.Р. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С молба вх. № 29582 от 08.10.2019 г., моли съда да остави въззивната жалба без уважение и потвърди решението в обжалваната част. Оспорва размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия в случай, че е над законоустановения минимум.

Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015 г. в сила от 1 януари 2016 г.). За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по предявения пряк иск, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1.) валидно учредено застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя-ответник, така също и 2.) наличие на застрахователно събитие /деликт/, настъпило по време на действието на застрахователния договор, с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: 2.1.) деяние (действие или бездействие); 2.2.) противоправност на деянието; 2.3.) вреда;

2.4.) нейния размер; 2.5.) причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното – арг. от чл.

45, ал. 2 от ЗЗД.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

Между страните не съществува спор относно фактите, установени посредством приобщения към делото доказателствен материал, а именно, че лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ“ с peг. № В 1399 ВН, управляван от делинквента, е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № 221170013966454, валидна от 12.05.2017 г. до 12.05.2018 г., при ответника - застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, че на 18.12.2017 г. в гр. Варна, на бул.

“Княз Борис І“ в района на автоспирка Акациите посока центъра е настъпило процесното ПТП, поради движение с несъобразена скорост от страна на застрахования при ответното дружество водач, който се блъска странично в изчакващия за десен завой ищец, след което преминава през бордюра вдясно и се блъска в асансьорната платформа, с което деяние делинквентът е нарушил установения правов ред в държавата - в частност правилата за поведение, обективирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което обуславя и неговата противоправност, като елемент от обективната страна на деликта.

Не се спори между страните, а се установява и от представените писмени доказателства и заключения на вещите лица по назначените СМЕ и САТЕ, които не са оспорени от страните и съдът ги кредитира като пълни, ясни, обективни и компетентно изготвени, че в резултат от гореописаното ПТП на ищеца /сега въззивник/ са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на лявото бедро и навяхване на шията, обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота, като описаното застрахователно събитие се отразило неблагоприятно и на психичното състояние на ищеца, като същият е диагностициран с „разстройство в адаптацията, тревожно-депресивна реакция“, видно от медицинската документация.

Отделно, липсва спор и за наличието на причинно-следствена връзка между описаните по-горе неимуществени вреди и противоправното деяние на делинквента, което се установява по несъмнен начин и от заключението на вещите лица по САТЕ и СМЕ.

Същите поддържат, че получените травматични увреждания могат да се получат по така описания механизъм на ПТП, което обуславя извода, че претърпените болки и страдания са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.

Предмет на оспорване в исковото производство, който с оглед въведните основания за обжалване на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, е поставен на разглеждане и във въззивното производство, е размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед вида, характера, интензитета и периода на възстановяване на претърпените от ищеца травматични увреждания.

Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.

52 от ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.

Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни обстоятелства от обективната действителност. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др - в този смисъл е задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС.

Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението.

При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.

Предвид конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди взе предвид следните обстоятелства, а именно: вида на телесната повреда, който се установява от заключението по СМЕ, изготвено след запознаване на вещото лице с приетите по делото писмени доказателства – медицинска документация, а именно – лека, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота; характера на леките телесни повреди – контузия на дясното бедро, навяхване на шията, травма на нервни коренчета на поясния отдел, видно от посоченото заключение; интензитетът на уврежданията по тялото на ищеца - навяхването на шията е провокирало обостряне на съществуващи дегенеративни промени в междупрешлените дискове и ставите на гръбначния стълб в шиината и поясната област, като болките не са били особено големи, но е било много неприятно чувството на замаяност и периодичната загуба на равновесие, което се причинява от смужението на кръвооросяването на малкия мозък, отделно състоянието на ищеца е лечимо, но може да се влоши при по големи физически натоварвания и при рязка промяна на времето – арг. от обстоятелствената част на заключението по СМЕ; периодът на възстановяване на процесните травми – около 1 месец, отчитайки силата на болката през първите 10 дена, което се установява от депозираните гласни доказателствени средства – показанията на свид. Тихомир И..

На основание чл. 172 от ГПК, доколкото разпитания свидетел е син на пострадалия-ищец, съдът преценява достоверността на показанията му с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната негова заинтересованост от изхода на делото. След съвкупния им анализ, съдът достигна до извода, че показанията на същия са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и пълни. Свидетелят заявява че пострадалият трудно е сядал и като седне е било почти невъзможно да се изправи сам, като през първите десетина дни му е било много трудно и болезнено, като едва след месец състоянието му се е започнало да се подобрява. Свидетелят още допълва, че след инцидента повече от три месеца пострадалият не се е качвал в автомобил.

Въззивният съд съобрази и годините на пострадалия

– 60 г. /58 г. към датата на ПТП/, като напредналата възраст обуславя по-нискния праг на търпимост към физическите болки и страдания, отделно по-доброто общо физическо здраве е от особена важност на тези години. Следва да се вземе предвид и начинът, по който е причинено увреждането – в резултат на ПТП, което е довело до това ищецът да се страхува от управление на МПС, което за един активен шофьор, представлява сериозно неудобство в личния му живот, като тези обстоятелства се установяват от протокола за ПТП и свид. показания. От приобщения към делото доказателствен материал се установява още, че претърпяното ПТП е довело и до неблагоприятни психически преживявания – страх, стрес и психотравма с диогноза „разстройство в адаптацията, тревожно-депресивна реакция“.