Решение № 1334 от 21.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1334 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330203205 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН Обжалвано е наказателно постановление № 23-0444-000268 от 07.06.2023 г. издадено от И.М.Ч. на длъжност *** РУ –О5 към ОД на МВРПловдив ,с което на А. В. Б. . ЕГН 82102894502 е наложено административно наказание: на основание чл. 183, ал.4т.7пр.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137 А ал.1 от ЗДП .

В жалбата, а и в съдебно заседание се прави искане за отмяна на наказателното постановление,тъй като във връзка с нарушението по чл. 137 а ал.1 от ЗДП жалбоподателят имал заболяване, което било причината да не ползва обезопасителен колан.

Въззиваемата страна – Пето РУ при ОДМВ –Пловдив, не изпраща представител,като взема писмено становище по съществото на спора. Като иска потвърждаване на наказателното постановление като пранвилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с правно основание и в предвидения в закона срок,както и е основателна.

На 25.05.2023г., в 17.47 часа в гр.Пловдив на ул. „Съединение“ до номер 49 по време не движение на лек автомобил Хонда Джас с рег.№ *** е установено,че водача А. Б. не ползва обезопасителен колан,с който МПС е оборудвано.Това довело до издаване на АУАН, в който залегнали именно тези 1 обстоятелства. При което впоследствие и издадено настоящето наказателно постановление, в което посочените по-горе обстоятелства били изложени по идентичен начин, както и по идентичен начин е изписана правната квалификация на нарушенията.Съответно в НП същия бил санкциониран само за нарушението по чл. 137 А ал.1 от ЗДП .АУАН е предявен на водача,като същия е вписал ,че има възражения ,но не е депозирал писмени такива в тридневния срок.

Досежно връчването на НП ,съдът счита,че не се извършени всички възможни действия по издирването на лицето,преди НП да бъде счетен за издаден в условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН.Това ,което единствено фигурира по делото е една докладна записка от дата 17.07.2023г. ,в която описано ,че от извършените многократни проверки ,последната от които на 12.07.2023г.на адреса на Б. в гр.Първомай ул.“Княз Борис „І с цел връчване на НП същият не е открит.Не се открил друга адресна регистрация и нямало данни да е напуснал страната.В самото НП не е отразена дата на връчване нито пък съответен способ.В справка за нарушител /водач на името на Б. и вписано НП№23-0444-000268 от 07.06.2023 г. като връчено на 17.07.2023г/датата на издаване на докладната записка/.Според съда не са извършени всички необходими действия за издирване на лицето - нито може да се приравни на надлежно лично връчване по чл. 58, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 180 НПК;

- нито е достатъчно, за да намерят приложение правилата за връчване по силата на уредените в закона фикции - чл. 40, ал.2 ЗАНН, - нито е достатъчно, за да се приеме, че е извършено щателно издирване на лицето.

В този смисъл - Решение № 10620 от 20.10.2021 г. по адм. д. № 6330/ 2021 на Върховния административен съд, Решение № 7288 от 16.06.2021 г. по адм. д. № 50/2021 на Върховния административен съд, Решение № 15652 от 16.12.2020 г. по адм. д. № 8011/2020 на Върховния административен съд;

Определение № 1903 от 10.12.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 2940 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1386 от 27.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1327 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, и др. Изготвената докладна записка, без да има конкретни дати и съответни протоколи за посещение, както и отбелязване на конкретни съседи ,с които са проведени разговори не може да се приравни на извършено щателно издирване.А и видно от представеното на л.5 от делото НП е получено на 27.05.2024г от адв.Н. и от тази дата до подаването на жалбата 04.06.2024г са спазени изискуемите срокове.

Според настоящия състав посоченото отбелязване, на фона на гореизложените принципни трактовки за същността на щателното издирване, изобщо не установява по несъмнен начин, че адресатът е напуснал посоченият от самия него адрес или че трайно, а не инцидентно не може да бъде намерен на него.

На следващо място така описаната и възприета от съда фактическа 2 обстановка се установява по безспорен и категоричен начин, като същата не се оспорва от жалбоподател.В качеството на свидетел и разпитан актосъставителя- Й. К. ,който потвърждава своите констатации ,като няма спомен дали водача към момента на проверката е възразил ,че страда от заболяване ,което не му позволява да ползва обезопасителен колан.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци , водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Досежно искането за отмяна на НП ,а именно за нарушение по чл. 137 а ал.1 от ЗДП са изложени доводи, че жалб.Б. страда от заболявания ,които го поставят в невъзможност да ползва обезопасителен колан .За целта пред съда се представя писмена документация- а именно амбулаторен лист от 06.08.2018г,в който е вписано,че се касае за пациент претърпял тежък пътен инцидент с политравматизъм ,фрактура на дясна раменна кост,дясна гривнена става и два торакални прешлена.Вписано е ,че е с незарастнали фрактури на раменна става и два прешлена.Вторият амбулаторен лист е от 28.06.2023г .при който се касае за травма по време на спорт –при упражнения във фитнеса си е изпуснал уреда и се ударил в лявата гръдна половина.Получил болка и задух.При прегледа се установили силно болезнени и ограничени движения в горната половина на тялото.Изпитва силни болки при вдишване в областта на 5-7 междуребрие в ляво.В същото време е представен е протокол от ЛКК №646 от 10.06.2024г.Вписано е,че е претърпял тежък пътно-транспортен инцидент ,вследствие на който е получил множество фрактури ,лекуван консервативно,проведени са консултации с ортопед и хирург.Представен пред ОЛКК за експертиза за здравословното му състояние във връзка с освобождаване от употреба на предпазен колан в автомобил –чл.137ал.2 т.2 от ЗДВП.Мнението ,което е вписано е- препоръчва се освобождаване от употреба на предпазен колан в автомобил-тъй като ползването на същия предизвиква мъчителен болков синдром от притискането и силен задух.

В този смисъл нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП предвижда изключения при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при управление на МПС. Това задължение, вменено на водачите на МПС, не е безусловно. Съгласно чл. 137, ал.2 т.2от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Видно е от представеното с жалбата и прието по делото на основание чл. 283 от НПК и обсъдени по –горе документи като писмени доказателства се ,че физическото състояние на жалбоподателя 3 предвид претърпените тръвми е такова, което го освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране.

С оглед на всичко това съдът намира, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят не е имал безусловното задължение да използва обезопасителен колан при управление на процесното МПС, тъй като неговото физическо състояние не е позволявало използването на такъв. Съгласно чл. 137а ал. 2, т. 1 от ЗДвП бременните жени също са освободени от задължението да поставят обезопасителен колан и не са длъжни да носят документ, а то може и да не е видимо. Фактите по чл. 137а ал. 2 от ЗДвП са относими към фактическото състояние, като само в т. 2 то е посочено общо като обективен факт, който изключва задължението за поставяне на обезопасителен колан. Това състояние лицето следва да докаже, когато се позовава на него,за пръв път в съдебно заседание ,но това не може да бъде счетено в негова вреда. Документите са издадени –амбулаторните листове през 2018 и съответно юни 2023г ,а нарушението е извършено през май 2023 г.

Посочените оплаквания касаят един дълъг период от време при Б. и в голямата си част са необратими.Болките и самите травми са свързани с областите ,през които неизбежно преминава обезопасителния колан, когато лицето управлява лек автомобил с ляв волан. От тези факти може да се направи извод, че обезопасителния колан, в случаи като процесния, може да притиска и така да вреди на посочените в амбулаторните листове части от тялото на Б. , съответно и да предизвикват болка и задух.

Вярно е, че от периода 2018 ,2023 и самото деяние е един продължителен период от време.Но с оглед представените доказателства, и предвид становището на ЛКК ,то следва да се отдаде значение на представените писмени доказателства и заключението на медицинския протокол от ЛКК.

Ето ,защо настоящия съд счита ,че процесното наказателно постановлеине следва да бъде отменено.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОДМВР-Пловдив.

4

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено своевременно искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер на 500 лева/л.29 и 30 от делото / , видно от приложения договор за правна защита и съдействие. В същия е записано, че възнаграждението от конкретната сума е заплатено в брой. Като взе предвид материалния интерес ,броя съдебни заседания по делото ,както и писменото становище постъпило по делото, съдът намира за основателна пълната претенция на жалбоподателя в размера от 500 лева. Следва да осъди въззиваемата страна ОДМВР-Пловдив за тази сума.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление23-0444-000268 от 07.06.2023 г. издадено от И.М.Ч. на длъжност *** РУ –О5 към ОД на МВР-Пловдив , с което на А. В. Б. ЕГН 82102894502 е наложено административно наказание: на основание чл. 183, ал.4т.7пр.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137 А ал.1 от ЗДП .

ОСЪЖДА –ОД на МВР-Пловдив да заплати на А. В. Б. ЕГН ********** сумата от 500/петстотин/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5