Решение № 92 от 28.04.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Свиленград, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. П. при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. П. Гражданско дело №

20255620100849 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Бест Кепитъл България“ ЕАД, с ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, бул "Панчо Владигеров"№21 бизнес център "Люлин-6" ет.2 (с предишно наименование «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ» ЕАД), против Я. Х. С., с ЕГН: **********, с адрес: ..... ........ ........, с която са предявени по реда на чл.422 от ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 09.05.2022 г. бил сключен Договор за паричен заем № 498223 между „Креди Йес“ ООД, като заемодател, и ответника, като заемател. По силата на договора бил предоставен заем в размер на 5000,00 лв. срещу задължение за връщането му на 21 вноски, всяка в размер на 553,00 лв., с падеж на първата вноска – 08.06.2022 г. и падеж на последната вноска – 09.02.2024 г. Заемателят направил плащания по договора в общ размер на 1973,37 лв., която сума била прихваната, както следва: 518,20 лв. – за главница, 645,15 лв. – за договорна лихва и 810,02 лв. – за неустойки.

На 12.01.2024 г. бил сключен Договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“ ООД прехвърлило вземанията си, произтичащи от горепосочения договор за заем, на «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ» ЕАД (с настоящо наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД.

Съгласно Приложение № 1 към договора за цесия, придобитите от ищеца вземания възлизали на сумата 10087,81 лв., включваща следните суми: 4481,80 лв. – непогасена главница, 1431,52 лв. – договорна лихва и 4174,49 лв. – неустойка. С пълномощно от 12.01.2024 г. цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, с оглед на което ищецът изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, което било получено лично от ответника. Ако съдът приемел, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за цесията, ищецът представял Уведомление за прехвърляне на вземания и моли съда да приеме, че ответникът е уведомен за цесията с получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, включващи посоченото Уведомление.

За събиране на вземанията по процесния договор за заем, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 549/2025 г. по описа на РС – Павликени и била издадена Заповед за изпълнение. В 1 изпълнение на дадените му от съда указания да предяви иск за установяване на вземанията си, ищецът депозирал исковата молба, по която е образувано настоящото производство.

По изложените съображения ищецът иска от съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумите, за които била издадена на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 549/2025 г. по описа на РС – Павликени, а именно: сумата 4481,80 лв. – непогасена главница и сумата 1431,52 лв. – договорна лихва за периода от 09.05.2022 г. до 09.02.2024 г., дължими по Договор за паричен заем № 498223 от 09.05.2022 г., сключен между „Креди Йес“ ООД, като заемодател, и ответника, като заемател, предмет на Договор за цесия от 12.01.2024 г., сключен между „Креди Йес“ ООД, като цедент, и ищеца, като цесионер, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.07.2025 г. до изплащане на вземането. Претендира направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но депозира молба, с която поддържа исковата молба. Във връзка с дадените му на основание чл.146, ал.2 от ГПК указания, посочва в молбата, че усвояването на заемната сума от ответника – кредитополучател се удостоверявало с полагането на подписа му на договора, съгласно чл.4, ал.1 и чл.7, ал.1 от същия, т.е. в тази му част договорът имал характер на разписка.

В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва предявените искове, без да излага съображения за това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира за установено следното:

От присъединеното чрез ЕИСС частно гражданско дело № 549/2025 г. по описа на РС - Павликени се установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя/ кредитора „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ”ЕАД против длъжника Я. Х. С., е издадена Заповед № 298/10.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено заплащане на следните суми: 4 481,80 BGN (четири хиляди четиристотин осемдесет и един лева и 80 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 08.07.2025 г. до изплащане на вземането, 1 431,52 BGN (хиляда четиристотин тридесет и един лева и 52 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 09.05.2022 г. до 09.02.2024 г., както и разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN и държавна такса в размер на 100,53 BGN. Видно от заповедта, вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 498223 от 09.05.2022 г., сключен между Я. Х. С., като кредитополучател, и „Креди Йес“ ООД, като кредитор, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 5000 лв, а кредитополучателят се е задължил да погаси задължението чрез 21 бр. анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 553 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си. В изпълнение на даденото му указание заявителят е подал исковата молба, по която е образувано настоящото исково производство, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на настоящото производство, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителните искове по чл.

415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, се определя от идентичността между страните и предмета/ вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В случая е налице посочената идентичност от субективна страна, доколкото видно от Търговския регистър ищецът „Бест Кепитъл България“ ЕАД е с предишно наименование «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ» ЕАД. От обективна страна също е налице идентичност. Ето защо, предявените установителни искове се явяват процесуално допустими.

2

Преди разглеждане на предпоставките за основателността на предявените искове следва да бъде изследван въпросът за материалната легитимацията на ищеца.

В случая, ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземанията по Договор за паричен заем № 498223, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г., като вземанията били индивидуализирани в „Приложение № 1, неразделна част от договора.

За да бъде титуляр на процесните вземания и кредитор на ответника по процесния договор за кредит, в тежест на ищеца бе да установи осъществяването на прехвърлянето на вземането, т.е. наличието на валиден договор за цесия, както и уведомяването на длъжника за прехвърлянето.

По делото е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г., сключен между „Креди Йес” ООД, в качеството на „цедент“ и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ” ЕАД, в качеството на „цесионер“, съгласно който цедентът продават възмезно на цесионера вземания, описани в Приложение № 1 към договора - §2, т.2.1, като извлечение от това Приложение № 1 също е представено. С факта на подписване на договора за цесия, вземането към ответника е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор – ищеца, който става носител на вземането – обстоятелство, обуславящо и наличието на материално правната му легитимация.

За да се приеме обаче, че ищецът е титуляр на процесните вземания и кредитор на ответника по процесния договор за кредит, освен наличието на валиден договор за цесия, е необходимо и надлежно уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията. Това е така, тъй като за да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, тя следва да му бъде съобщена надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът.

Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишният кредитор да извърши посоченото уведомяване, като няма пречка той да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник.

По делото не са ангажирани и доказателства за това, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията преди депозирането на исковата молба в съда.

Няма пречка обаче длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия.

В случая, с исковата молба е представено изходящо от цедента „Креди Йес“ ООД Уведомление за прехвърляне на вземания, адресирано до ответника. Следователно, с получаване на преписа от исковата молба и приложенията й, ответникът е получил и уведомление за цесия, изходящо от цедента, респ. е уведомен за извършената цесия на процесните вземания.

Уведомлението за цесия в случая е достигнало до длъжника – ответник с връчване на преписа от исковата молба и приложенията, т.е. след завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Тъй като обаче, настоящото исково производство се явява продължение на заповедното такова, след полученото уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД ответникът дължи изпълнението по прехвърлените вземания на ищеца-цесионер. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването от длъжника-ответник на уведомлението за цесия, дори и като приложение към исковата молба, следва да бъде съобразено при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК - Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК.

С оглед горното, съдът намира, че ищецът е легитимиран да предяви претенции за твърдяните вземания, произтичащи от посочения в заявлението и в исковата молба договор за кредит.

Представени са и приети като писмени доказателства по делото Договор за паричен заем № 498223 от 09.05.2022 г., сключен между “Креди Йес” ООД, като Заемодател, и Я. Х.

С., като Заемател, и приложими към договора Общи условия (ОУ). Съгласно чл.3 от 3 договора, заемодателят предоставя на заемополучателя заемна сума размер на 5000 лв., а последният се е задължил да я върне на 21 погасителни вноски, като в погасителния план приложение към договора са изрично посочени падежните дати на всяка една от вноските, в това число крайната падежна дата - 09.02.2024 г. Уговорен е месечен лихвен процент в размер на 3.40 %, годишен процент на разходите – 49.15 % и обща сума за плащане – 7076,67 лв.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора, с полагането на подписа си върху договора Заемателят удостоверява, че е получил заемната сума в размер на 5000,00 лв. Съобразно тази уговорка следва да се приеме, че в тази му част договорът има характер на разписка и удостоверява, че заемната сума е изяло усвоена от заемополучателя.

В чл.6 от договора страните са се съгласили същият да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на посочените в Общите условия към договора изисквания, и едно от следните обезпечения, по избор на Заемателя: ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция; ценна книга, издаден в полза на Заемателя.

Съгласно чл.8 от договора, в случай, че в 3-дневен срок от датата на сключването му Заемателят не предостави на Заемодателя договорените обезпечения, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 4536,33 лв. (чл.14, ал.2 от ОУ към договора).