Решение № 35 от 29.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Русе, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20254520201034 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. Г. П. против Наказателно постановление № 20/19.06.2025 г., издадено от Директор на РЗИ-Русе, с което на основание на чл. 210, а л . 1 от Закона за здравето на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето във вр. с чл. 28 от Наредба № 15 от 21.08.1987 г. за хигиенните изисквания към бръснарските, фризьорските и козметичните салони, издадена от министъра на народното здраве и социалните грижи.

В жалбата се излагат подробни съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателката К. П., редовно призована, се явява лично, поддържа изложеното в жалбата, като в хода на пледоарията си го доразвива от фактическа и правна страна. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява от адвокат Боряна Милкова от Адвокатска колегия - Русе, действаща в 1 качеството на процесуален представител на последния, като моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно и в потвърждение на така изложеното навежда подробни съображения.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподателката на 23.06.2025 г., а жалбата е подадена на 02.07.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателката фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Търговски обект – салон за маникюр, находящ се в гр. Русе, ул. „Солун“ № 45, бл. „Солун“, вх. А, е стопанисван от „ЛОРИ 2023“ ЕООД. В салона работели на длъжност маникюрист/педикюрист жалбоподателката К. Г. П. и свидетелката М.О.М., като всяка от тях имала свое обособено работно място, включващо работен плот и стол, на който сядал клиента.

На 28.05.2025 г. свидетелката И. Д. Д. – инспектор в Дирекция „Обществено здраве“, Отдел „Държавно здраве и контрол“ при „Регионална здравна иснпекция“Русе, в изпълнение на служебните си задължения, посетила горепосочения търговски обект, с оглед извършване на проверка за за спазване на хигиенните правила и норми.

По това време в салона се намирали жалбоподателката К. П. и свидетелката А.М.Д. Д., която била редовен клиент и имала час за поставяне на маникюр.

В хода на извършената проверка свидетелката Д. констатирала, че обектът е в лошо хигиенно състояние – с трайно замърсени работни повърхности, работни плотове, маси и столове, както не не разполагал с дезинфекционни препрарати, разрешени от Министерство на здравеопазването, за дезинфекция на работните площи, на санитарния възел и ползвания инструментариум.

Междувременно в салона пристигнала и свидетелката М.М..

За така извършената проверка бил изготвен Протокол за извършена инспекция в 2 обект с обществено предназначение фризьорски, бръснарски, козметичен салон.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелката Д. приела, че с поведението си, жалбоподателката К. П. е осъществила нарушение на разпоредбата на чл. 28 от Наредба № 15 от 21.08.1987 г. за хигиенните изисквания към бръснарските, фризьорските и козметичните салони, издадена от министъра на народното здраве и социалните грижи. В тази връзка последната съставила АУАН № 075/29.05.2025 г., който бил подписан от жалбоподателката П. с отбелязване, че има възражения, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не се възползва от предоставената от закона възможност да ги допълни. В АУАН-а било отбелязано, че същият е съставен в присъствието на един свидетел - С. Й. Д..

Въз основа на така съставения АУАН, Директорът на Регионална здравна инспекция-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за нарушението на чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето във вр. с чл. 28 от Наредба № 15 от 21.08.1987 г. за хигиенните изисквания към бръснарските, фризьорските и козметичните салони, издадена от министъра на народното здраве и социалните грижи на основание чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателката П. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Наказателно постановление № 20/19.06.2025 г., АУАН № 075/29.05.2025 г. и Протокол за извършена инспекция в обект с обществено предназначение фризьорски, бръснарски, козметичен салон, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите И. Д. Д., С. Й. Д., А.М.Д. Д. и М.О.М. /частично/ и обясненията на жалбоподателката К. П. /частично/.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите И. Д. и С. Д., доколкото последните се явяват незаинтересовани от изхода на делото, тъй като свидетелстват за обстоятелства, станали им известни в служебно качество, и изложеното от тях е вътрешно непротиворечиво и кореспондиращо както с изготвеното в хода на извършената проверка писмено доказателство и доказателствено средство – Протокол за извършена инспекция в обект с обществено предназначение фризьорски, бръснарски, козметичен салон, така и с останалата доказателствена съвкупност, изключая показанията на свидетелката М.М. и обясненията на жалбоподателката П. в некредитираната от съда част, за които ще стане дума малко по-надолу. Съдът акцентира, че свидетелката И. Д. свидетелства за обстоятелства, които е възприела непосредствено, доколкото същата е извършила процесната проверка. Следва да се отбележи, че изложеното от нея касателно това, че проверяваният обект е бил в лошо 3 хигиенно състояние не се оспорва от свидетелката М. и жалбоподателката П., доколкото последните потвърждават, че краката на столовете били зацапани, че работните им плотове и шкафа, в който съхранявали лаковете, били трайно замърсени със засъхнал лак.

Съдът дава вяра в цялост и на показанията на свидетелката А.М. Д., доколкото същата е незаинтересувана от от изхода на делото, показанията почиват на непосредствените впечатления, вътрешно непротиворечиви са и кореспондират с кредитираната от съда доказателствена съвкупност.

При кредитиране на показанията на свидетелката М.М. съдът отчете, че същата от една страна се намира в колегиални отношения с жалбоподателката П., а от друга е била санкционирана за идентично нарушение в хода на извършената проверка, което безспорно поставя под съмнение истиността на изложеното от нея. Що се отнася до обясненията на жалбоподателката П. съдът взе предвид, че последните имат специфичен характер и доказателствена природа, доколкото освен важен източник на доказателства, са и средство на защита. В тази насока преценката дали обясненията са достоверни следва да се извърши при съблюдаване правилата на формалната логика, както и дали същите кореспондират с останалата доказателствена съвкупност.

Отчитайки така изложеното, съдът намира, че показанията на свидетелката М. и обясненията на жалбоподателката П. следва да се кредитират частично, като съдът не дава вяра на изложеното от тях, че проверяваният обект е разполагал с дезинфекционни препрарати, разрешени от Министерство на здравеопазването, за дезинфекция на работните площи, на санитарния възел и ползвания инструментариум.

Съдът кредитира в цялост писмените доказателства и доказателствени средства, приети по делото, доколкото същите имат отношение към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 93, ал. 3 от Закона за здравето при констатиране на административно нарушение проверяващият служител на регионалната здравна инспекция съставя акт за установяване на административното нарушение, а директорът на регионалната здравна инспекция издава наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания. В процесния случай така изложеното е било спазено, доколкото актът за установяване на административно нарушение е бил съставен от служител на Регионална здравна инспекция - инспектор, извършил проверката, а наказателното постановление от Директора на РЗИ-Русе.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при 4 издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователни наведените от жалбоподателката П. и процесуалния представител възражения за допуснати процесуални нарушения при издаване на процесните административни актове. Преди същите да бъдат разгледани в детайли следва да се посочи, че не всяко нарушение на процесуалните правила следва да се квалифицира като съществено и да води като закономерна последица до отмяна на наказателното постановление, доколкото по аргумент от чл. 348, ал. 3 от НПК, приложим на основание чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 84 от ЗАНН такова би се явява само нарушението, което е довело до ограничаване на процесуалните права на някоя от страните. В процесния случай съдът не констатира наличието на такива.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от състава му, а именно, че проверяваният обект е в лошо хигиенно състояние – с трайно замърсени работни повърхности, работни плотове, маси и столове, както и допълнителните относими към него обстоятелства, а именно, че същият не разполагал с дефинфекциозни препарати, разрешени от МЗ, предназначени за дезинфекция на работни площи, санитарен възел и инструментариум. Видно от така изложеното не се касае за две отделни нарушения, а за едно, осъществило се чрез бездействието на жалбоподателката П.. В тази насока съдът не споделя наведените възражения за допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН при съставяне на АУАН-а и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на НП.

Съответно и не констатира нарушителя да е бил лишен от възможност да разбере за извършването на какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, съответно да организира пълноценно защитата си.

На следващо място съдът не споделя наведените твърдения за допуснати нарушения при посочване на нарушената разпоредба. Действително привръзката на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето към чл. 28 от Наредба № 15 от 21.08.1987 г. е направено за пръв път в наказателното постановление, но тук е мястото да се отбележи, че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗЗдр се явява е препращаща разпоредба, поради което и с добавянето административнонаказателното обвинение не е било изменено, а само прецизирано. Съдът акцентира и на обстоятелството, че е напълно невярно твърдението, че в АУАН-а е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 28 от ЗЗдр, доколкото в същия като нарушени са посочени единствено разпоредбата на чл. 28 от Наредба № 15 от 21.08.1987 г. за хигиенните изисквания към бръснарските, фризьорските и козметичните салони, издадена от министъра на народното здраве и социалните грижи и Закона за здравето.