Определение № 729 от 12.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729 гр. София, 12.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Д. като разгледа докладваното от Иво Д. Касационно търговско дело № 20258002901561 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба и молба – уточнение към същата, подадена в срока за касационно обжалване, от „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, срещу въззивно решение № 155 от 20.05.2025 г., постановено от Апелативен съд - Пловдив по в.гр.д. № 184 по описа на съда за 2023 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 357 от 16.12.2024 г., постановено от Окръжен съд – Стара Загора по т.д. № 110 по описа на съда за 2022 г. в неговата част, с която касаторът е осъден да заплати на Е. Т. Р., сумата над 98 000 лв. до присъдения размер от 200 000 лв. по главницата, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 21.11.2020 г., при което е починала неговата съпруга А.Д., ведно със законната лихва върху същата, считано от 15.06.2021 г., до окончателното изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба и уточняващата я молба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение в обжалваната му част.

Твърди се, че при постановяване на решението си съдът не е съобразил всички относими критерии, при отчитането на които следва 1 да бъде определен справедливият размер на застрахователно обезщетение, не са отчетени и съобразени със съдебната практика установени по делото и факти и обстоятелства, от правилния анализ на които да се направи извода налице ли и е съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, и в случай, че е налице такова - какъв е процентният принос на пострадалия.

Оспорва се като неправилен и необоснован, изводът на въззивния съд за справедлив размер на обезщетението за претърпени от ищеца неимуществени вреди от 200 000 лева, като се твърди, че същият е необосновано завишен, не отговаря на действително причинените вреди и на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост, не кореспондира и с установената съдебна практика, включително тази на Апелативен съд - Пловдив и Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК по идентични казуси.

Твърди се, че съдът не е отчел, че пътнотранспортното произшествие е настъпило през 2020 г., когато икономическите и социални условия в страната са били значително по-различни в сравнение с настоящия момент, което е от съществено значение при преценката на размера на дължимото обезщетение, което следва да отразява реалната стойност на причинените вреди, съотнесена към времевия момент на инцидента. Сочи се, че по делото не е установено чрез събраните гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели, че ищецът Е. Р., е претърпял болки и страдания, надхвърлящи обичайното за подобен тип вреди, поради което с присъждането на определеното от въззивния съд обезщетение се стига до неговото необосновано облагодетелстване, в каквато насока се цитират решения на ВКС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило в периода 2020 година - 2021 година - в диапазона 140 000 лева - 180 000 лева, които в посочените съдебни актове са приети за справедливи. С оглед изложеното касаторът счита, че справедливият размер в случая следва да бъде до 122 500 лева.

На следващо място се твърдят нарушения при преценката налице ли са предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, респ. - налице ли е съпричиняване от страна на пострадалата. Касаторът намира, че 2 съобразно установените по делото факти, свързани с механизма на настъпване на ПТП, въззивният съд е направил неправилна преценка за липсата на принос от страна на пострадалата при ПТП А.Д.. По подробно изложени съображения се застъпва, че такова съпричиняване е налице и същото е в размер не по-малък от 20 %, с който следва да се намали размерът на процесното обезщетение, в резултат на което същият според касатора следва да се редуцира до 98 000 лв. по главницата.

Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърлянето на предявения срещу касатора иск за разликата над 98 000 лв. до присъдената сума от 200 000 лв. по главницата, със законните последици, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 от ГПК. С твърдение, че въззивният съд им е отговорил в противоречие със задължителната практика на ВКС, се поставят се въпросите:

Как следва да се прилагат критериите, относими при определянето на справедливия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по смисъла на член 52 от ЗЗД, респ. за приложението на член 52 от ЗЗД.

3а отчитането на социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на деликта при определянето на справедливия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по смисъла на член 52 от ЗЗД.

Кои са предпоставките на член 51, алинея 2 от ЗЗД за намаляване на претендиралото с иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ обезщетение за вреди?

При определяне на степента и размера на съпричиняването от значение ли са видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в движението?

Следва ли съдът при определянето на размера на съпричиняване да отчете наред с допуснатите от пострадалия нарушения по ЗДвП, така и рискованите действия и поведение на пострадалия според установения по делото механизъм на ПТП?

3

Като се възпроизвеждат голяма част от оплакванията в касационната жалба /по-конкретно - досежно завишения размер на процесното обезщетение във връзка с конкретните социалноикономически условия към момента на настъпването на ПТП, недоказването по делото ищецът да е претърпял болки и страдания, надхвърлящи обичайното за този тип вреди, както и необсъждането от страна на въззивния съд, на всички установени по делото факти, твърдения и възражения на касатора/, се цитират посочените и в жалбата решения на ВКС, в които според касатора е даден отговор по въпроса за правилното прилагане на материалноправната разпоредба на член 52 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило в периода 2020 година - 2021 година - в диапазона 140 000 лева - 180 000 лева: решение №160/15.10.2024 по дело №1946/2023 година на ВКС, ТК, Първо т.о., решение №61/31.01.2024 по дело №2063/2023 година на ВКС, Четвърто г.о., решение №719/03.12.2024 по дело № 3072/2023 година на ВКС, Трето г.о., решение № 20/20.01.2025 г. по дело № 721/2024 г. на ВКС, Първо т.о., решение № 3/08.01.2025 година по дело № 912/2024 г. на ВКС, Второ т.о.

Твърди се и, че, не е обсъдено от въззивния съд наведеното възражение за допуснато от пострадалата нарушение на правилото на чл. 20 от ЗДвП, вменяващо задължение на водачите непрекъснато да контролират пътните превозни средства, които управляват, като при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и че водачите са длъжни да намалят скоростта, и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

От друга страна, според касатора, решаващият състав на въззивния съд е игнорирал и фактите по делото, свързани с конкретната пътна обстановка, и поведението и действията на пострадалата А.Д., които е следвало да квалифицира като рискови, доколкото безспорно е установено, че пътният участък, в който е настъпило ПТП е бил с мокра пътна настилка и неравности, метеорологичните условия за водачите на МПС 4 не са били най-благоприятните, тъй като е имало и мъгла, и не на последно място - острият ляв завой, който е бил достатъчно условие и фактор, налагащ водачите да управляват МПС със съобразена с пътния участък скорост и повишена концентрация на вниманието, осигуряваща им постоянен контрол върху тях. Сочи се, че в TP № 1/23.12.2015 г. по т.д.

№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС - т. 7 изрично е прието, че макар и пострадалият да не е допринесъл за конкретното настъпване на произшествието, ако той с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, т.е. ако поведението му е рисково, това е основание за приемане наличие на съпричиняване. Посочено е, че поемането на предвидим и очакван риск съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от ПТП.

Предвид изложеното касаторът счита, че разрешаването с постановеното от въззивния съд решение, на поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси, е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените от него по реда на член 290 от ГПК решения, в които са дадени отговори на въпросите, свързани с приложението на материалноправните разпоредби на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗД, а фактът че въззивната инстанция не е обсъдила всички възражения, наведени в хода на процеса, противно на трайно установената в тази насока практика на ВКС, съставлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ГПК за допускане до касационно обжалване на постановеното от нея решение.

Ответникът по жалбата в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, по същество намира жалбата за неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима.

В мотивите си към обжалваното решение, относими към оплакванията в касационната жалба и твърденията в изложението на основания за допускане на касационно обжалване /относно справедливия размер на обезщетението за 5 неимуществени вреди и наличието или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от загиналото лице, и неговия размер/, въззивният съд е приел, че:

От заключението на вещите лица инж. С., инж. П. и инж. Д. по тройната съдебна автотехническа експертиза се установява, че при навлизане на задна лява част на полуремаркето на увреждащата товарна композиция в насрещната пътна лента, поради завоя, за водача на лек автомобил „Дачия Сандеро“ – загиналата Деак, е нямало открита видимост към зоната, в която се е намирала задна лява част на полуремаркето. Дори да е имало такава видимост, от изследвания момент, водачът е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да избегне ПТП. Според вещите лица загубата на попътна устойчивост на товарната композиция може да се дължи на движение със скорост по-голяма от критичната /52.13 км/ч/ и/или технически неправилни действия на водача - рязко понижаване на скоростта с въздействие върху спирачната система. При вариант, че лекият автомобил „Дачия Сандеро“, се е движил равномерно с 40 км/ч от поставения пътен знак за ограничението до мястото на удара /около 130 метра/, то при навлизане на товарната композиция в насрещна пътна лента лекият автомобил „Дачия Сандеро“ ще отстои на 36.41 метра от мястото на сблъсъка във време от 1.90 секунди преди товарната композиция да застане в мястото на удара. При навлизането в насрещната пътна лента при отчитане надлъжното движение на полуремаркето до удара, скоростта му е била около 46.80 км/ч. При вариант, че лекият автомобил „Дачия Сандеро“ се е движил с 40 км/ч от момента, в който товарната композиция е започнала да навлиза в насрещната пътна лента, водачът на л.а. „Дачия Сандеро“, е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара. При вариант, че лекият автомобил „Дачия Сандеро“ се е движил с 40 км/ч от поставените пътни знаци, водачът на л.а. „Дачия Сандеро“ е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. При този вариант, според вещите лица, е възможно пътната ситуация да се развие в два варианта: А./ л.а. „Дачия Сандеро“ попада в коридора на товарната композиция. Това е вариант, при който скоростта на товарната композиция ще е по-малка от тази в удара, но ще продължи да се движи със сигурност и ще достигне нова конфликтна точка с л.а. „Дачия Сандеро“. Б./ л.а. „Дачия Сандеро“ излиза от коридора на товарната композиция. Това е вариант, при който скоростта на товарната композиция ще е по-голяма от тази в удара, така 6 че влекачът да издърпа полуремаркето и то да продължи да се движи без нова конфликтна точка с л.а. „Дачия Сандеро“. При движение в дясна пътна лента с 40 км/ч лекият автомобил „Дачия Сандеро“ излиза от коридора на товарната композиция в един и същ изследван момент с по-голяма дистанция в сравнение с движение в лява пътна лента преди настъпване на удара. При този подвариант се увеличава вероятността двете ППС да се разминат.