Определение № 1467 от 05.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1467 гр. Пловдив, 05.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501356 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане от 24.04.2024 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3 500/24.04.2024 г. по ч.гр.д. № 5 651/2024 г. на РС – Пловдив е постановен отказ по заявлението на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 с вх. № 34 585/ 28.03.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник Д. Т. Д., ЕГН - ********** досежно претендираните със заявлението вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 40011947006 и Общите условия към него както следва: 187,34 лв. – договорно възнаграждение, претендирано за периода 15.10. 2022 г. – 06.11.2023 г.; 93, 77 лв. законната лихва за забава от 16.10.2022 г. / датата на изпадане в забава / до 06.11.2023 г. / датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем / и 63, 94 лв. – законната лихва от 06.11.2023 г./ датата на предсрочната изискуемост / до 27.03.2024 г..

Недоволен от разпореждането е останал заявителят „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752, като го обжалва с оплаквания за неправилност и искане за неговата отмяна и уважаване на заявлението досежно горепосочените вземания.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Процесните вземания се основават на сключен между страните договор за потребителски кредит №40011947006 и Общите условия на Профи Кредит България ЕООД към него – представени към заявлението.

Видно от договора на длъжника Д. Д. е предоставен кредит в размер на 500 лв., подлежащ на връщане чрез 24 месечни погасителни вноски, при ГПР 48, 53 % и ГЛП 41% съгласно инкорпориран в договора погасителен план, с падеж на първата вноска 15.10.2022 г. и падеж на последната вноска 15.09.2024 г..Твърди се от заявителя пълно неизпълнение на договора, поради което същият бил обявен за предсрочно изискуем на дата 16.11.2023 г. на предвиденото в ОУ основание – забава в плащанията над 14 дни. Видно от договора потребителят е закупил и пакет допълнителни услуги Фаст и Флекси срещу възнаграждение в общ размер от 525 лв., платимо разсрочено със съответните погасителни вноски, 1 включващи главница и възнаградителната лихва, като общия раззмер на вноската за тези две допълнителни услуги е 21,87 лева.

Не са представени доказателства за волеизявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и неговото връчване на длъжника.

Видно от ОУ към договора допълнителна услуга Фаст съставлява право на приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита, а допълнителната услуга Флекси – право да се иска промяна в погасителния план относно издължаването на кредита и сключване на анекс към договора в тази насока.

За да постанови отказ по заявлението досежно процесните вземания, районният съд е приел, че договорът е недействителен поради невярно посочен в него ГПР, като действителния такъв е над законоустановения максимум по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, доколкото само възнагражденията за допълнителните услуги Фаст и Флекси надхвърлят размера на предоставените заемни средства. Т.е. при предоставени заемни средства от 500 лв., дължими се ведно с възнаградителната лихва от 41% ГЛП плюс разходи от още 525 лв. възнаграждението за казаните две допълнителни услуги, е видно и без специални знания, че няма как посочения ГПР по договора да не надвишава пет пъти законната лихва. Поради което и на основание чл. 23 от ЗПК заявлението е уважено само досежно главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на депозирането му в съда. Относно законната лихва за минало време – до и след датата на предсрочната изискуемост, отказът на съда е с мотиви, че така претендираните законни лихви не са в размера на законната лихва върху главницата.

Отказът е правилен.

Договорът, на който заявителят основава процесните вземания е недействителен, тъй като ГПР надхвърля максимално допустимия размер съгласно императивната норма на чл.

19 ал. 4 от ГПК. Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги „ Фаст“ и „Флекси“ / които клаузи са на самостоятелно основание нищожни, тъй като не съставляват – противно на поддържаното от него, допълнителни услуги по смисъла на чл.

10а ал. 1 от ЗПК, а са несъмнено такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК / надхвърлят предоставените заемни средства и така и без необходимост от специални знания е видно, че ГПР по кредита е над пет пъти законната лихва към датата на сключването му, съответно че посочения в договора ГПР от 47,93 % не е действителния. Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 1 4 5 ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми.

Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита / чл. 23 от ЗПК /, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението.

Верен е и извода на районния съд, че претендираните лихви за забава от 16.10.2022 г. / датата на изпадане в забава / до 06.11.2023 г. / датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем / и 06.11.2023 г./ датата на предсрочната изискуемост / до 27.03.2024 г.

2 се претендират в размери, надвишаващи законната лихва за забава. В тази насока следва да се отбележи още, че не са представени доказателства за волеизявления на заявителя – кредитор за обявяване на договора за предсрочно изискуем и достигането на това волеизявление до потребителя – длъжник – т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. За наличието на предпоставките за издаване на заповед по заявлението въззивният съд и сам следи служебно за спазването на императивни правни норми и като така не е обвързан единствено от доводите на районния съд за отказа, съответно от поддържаните в частната жалба оплаквания срещу него.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател заповедният съд да няма правомощия да се произнася по действителността на договора за кредит като цяло или досежно отделни негови клаузи, извършвайки преценка за тяхното противоречие със закона или морала. Това правомощие е изрично вменено на съда, в т.ч. и на заповедния – чл. 411 ал.

2 т.т. 2 и 3 от ГПК, като същото е не само право, но и задължение на съда.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Разпореждане от 24.04.2024 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3 500/24.04.2024 г. по ч.гр.д. № 5 651/2024 г. на РС – Пловдив в обжалваната част - с която е постановен отказ по заявлението на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 с вх. №34 585/ 28.03.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник Д. Т. Д., ЕГН - ********** досежно претендираните със заявлението вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 40011947006 и Общите условия към него както следва: 187,34 лв. – договорно възнаграждение, претендирано за периода 15.10. 2022 г. – 06.11.2023 г.; 93, 77 лв. - законната лихва за забава от 16.10.2022 г. / датата на изпадане в забава / до 06.11.2023 г. / датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем / и 63, 94 лв. – законната лихва от 06.11.2023 г./ датата на предсрочната изискуемост / до 27.03.2024 г..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3