Решение № 20 от 10.01.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Горна Оряховица, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К.а Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Д. като разгледа докладваното от К.а Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20234120100364 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.559,ал.3 във вр. чл.558,ал.7 във вр. чл.557,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ.

Ищецът Г. Ф., със седалище : град София, ***, ет.4, представляван заедно от изпълнителните директори М.К. и С.н С., чрез пълномощник – юрисконсулт Й.Ш., твърди в исковата си молба, че на основание чл.559,ал.1,т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г.

(на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 21.02.2018г. претенция от НББАЗ, при спазване на законоустановения срок по щета № 120153/21.02.2018г., Г. фонд е възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) - в качеството му на компенсационен орган, сумата 3203,51 лв., чрез банков превод на 01.03.2018г., като парична равностойност на 1637,93 евро по курса за деня, от които: 1388,00 евро обезщетение и 249,85 евро такса обработка по ф-ра № 3000008222/12.01.2018г. Заявява, че на основание чл.559 и чл.561 от КЗ на посочената дата Фондът е възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Нидерландия. Посочва, че към датата на образуване в ГФ на щета № 120153/21.02.2018г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Нидерландия чрез изплащане на обезщетение в размер на 1637,93 евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите по увредения л.а. “Пежо 108” с peг. № 2 XNR 1

93, собственост на И. Б., е вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Нидерландия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите, и НББАЗ - като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл.559 и чл.561 от КЗ. Заявява, че в производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на осн. чл.559 и чл.561 от КЗ Фондът задължително възстановява.

Твърди, че виновен е ответникът А. И. М., който на 12.03.2017г. в Нидерландия, при движение в гр. Амстердам не упражнява достатъчен контрол върху управлявания от него л.а “Фолксваген Пасат” с ДКН ВТ 8879 КА, като не осигурява необходимата дистанция и удря в задната част движещото се пред него в същата лента л.а. “Пежо 108” с peг. № 2 XNR 93, като така причинява процесното ПТП. Заявява, че в нарушение на чл.461 във вр. чл.483 от КЗ ответникът управлява увреждащия л.а “Фолксваген Пасат” с ДКН ВТ 8879 КА без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Сочи, че с регресна покана е поканил ответника да възстанови платеното от Г. фонд, но лицето не е погасило задължението си.

Моли съда, на основание чл.559,ал.3 във вр. чл.558,ал.7 от КЗ, да осъди А. И. М. да заплати на Г. фонд исковата сума от 3203,51 лв. - обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Нидерландия, за щетите по л.а. “Пежо 108” с peг. № 2 XNR 93 от ПТП, настъпило на 12.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Посочва банкова сметка на Г. фонд:

“УниКредит Булбанк”, IBAN: ...

В съдебно заседание, ищецът Г. Ф. град София, чрез пълномощника си – адвокат Н. И., поддържа предявения иск. Излага съображения. Моли съда да уважи изцяло исковата претенция и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът А. И. М. с ЕГН **********, с адрес: село Д. д., община Л..., ул..., призован чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК на постоянния му и настоящ адрес, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, особеният представител - адвокат Д. П. от ВТАК, назначена по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, депозира писмен отговор на исковата молба.

Оспорва изцяло по основателност и по размер предявения иск, както и претенциите за законна лихва и разноски. Счита, че не са установени по безспорен начин и не са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва фактическите обстоятелства от исковата молба, че ответникът М. е извършил виновно и противоправно деянието на 12.03.2017г. /процесното ПТП/. Оспорва начина на формулиране на обезщетението в този размер, както и самия размер на обезщетението и разходите по установяване и изплащане на щетата. Възразява, че искът е предявен след изтичане на 2 петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД, считано от датата на непозволеното увреждане, респ. от датата на изплащане на обезщетението на увреденото лице, поради което същият се явява неоснователен.

Възразява срещу предявения иск и обстоятелствата, на които се основава. Възразява срещу размера на претендираното регресно обезщетение, както и срещу начина на неговото формиране като крайна сума. Възразява срещу иска като погасен по давност.

Алтернативно, оспорва предявения иск като частично неоснователен до размера над 1383.80 евро. Моли съда да присъди на ответника направените разноски.

В съдебно заседание, ответникът А. И. М., чрез пълномощника си – адвокат К. С. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба, депозиран от особения представител. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски. Излага съображения в писмена защита.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от двустранен констативен протокол за ПТП от 12.03.2017г. (препис на нидерландски език и превод на български език), на 12.03.2017г., в 13.00 ч., в гр. А..., Н..., е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК № ВТ8879КА, със страна на регистрация – България, собственост и управляван от А. И. М., и лек автомобил „лек автомобил ,,Пежо 108” с рег. № 2 XNR 93, собственост на И. Б., застрахован в ЗД „Интерполис”, като л.а. „Опел Вектра”, при движение напред в същото платно, удря паркирания л.а. „Пежо 108” и причинява на същия щети.

С писмо от 10.04.2017г. на Бюрото на нидерландските автомобилни застрахователи (заверен препис на английски език и в превод на български език), НБАЗ е уведомило писмено Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за настъпилото ПТП на 12.03.2017г., причинено от лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК № ВТ8879КА.

С писмено уведомление от 19.04.2017г., пострадалото лице И.Пайрел-Бистрова е подвела под отговорност Бюрото на нидерландските автомобилни застрахователи съгласно 4-та Директива/Зелена карта, като след получено писмо от нидерландския представител на „Олимпик България“, че не може да бъде предоставено покритие за рег. № ВТ8879КА за щетата, причинена от този автомобил на 12.03.2017г., е отправила временен иск за сумата от 1383,80 евро.

С писмо от 21.04.2017г., Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е уведомило писмено Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи, че е завело щета с референтен номер GF-17-247 NL, като л.а. Фолксваген Пасат” с ДК № ВТ8879КА не е застрахован към датата на ПТП, но е с обичайно домуване в Република България.

Видно от приложените по делото заверени преписи от писмо организация за обработване 3 на щети “Ахмеа”, писмо от 06.04.2017г., изчисление на щeта № 144120/06.04.2017г., справка на досие за щета по досие 880039007 - 2 броя, фотоалбум към тях (преписи на нидерландски език и преводи на български език), Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи е уведомило Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, че е обработило и е уредило щетите по процесната преписка, подробно описани в нея, възлизащи в общ размер от 1596,29 евро /1388,08 евро с включен ДДС – обезщетение, 208,21 евро – такса за обработка/.

С писмо вх. № 2-7018/20.11.2017г. (препис на английски език и превод на български език), Сдружение “Нидерландско бюро на автомобилните застрахователи” е отправило искане до Националното бюро на българските автомобилни застрахователи посочената сума да му бъде възстановена в двумесечен срок, в съответствие с Директива 2006/112/ЕО.

С нареждане за превод на валута от 12.01.2018г., Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е превело по посочената банкова сметка от Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи общата сума от 3844,44 EUR, част от която е и сумата от 1596,29 EUR по щета с референтен номер GF-17-247 NL (нидерландски референтен номер 880039007).

От приетото писмено доказателство - претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на Neterlands Bureau по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, с вх. № 08-01-299/17 от 21.02.2018г., се установява, че Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е отправило искане до Г. фонд да му бъде възстановена сумата от 1637,93 EUR, в т.ч. обезщетение – 1388,08 евро и 249,85 евро – сума по фактура, възстановена от НББАЗ на Neterlands Bureau за изплатени имуществени вреди вследствие на ПТП с виновно незастраховано МПД с български рег. № ВТ8879КА.

С платежно нареждане от 01.03.2018г., Г. фонд е превел по сметка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи сумата от 3203,51 лв. – обезщетение по щета с референтен номер GF-17-247 NL, възстановена по щета № 120153/2018г. на ГФ.

Видно от приложеното по делото писмено доказателство – регресна покана изх. № ГФРП-413/21.07.2022г., връчена на А. И. М. на 08.08.2022г. по пощата с обратна разписка, ищецът е уведомил писмено ответника, че на осн. чл.557,ал.1 от КЗ е изплатил на НББАЗ, на основание предявена претенция от НБ на Холандия, сума в размер на 3203,76 лв. лв., представляваща обезщетение за виновно причинените имуществени вреди с л.а.

„Фолксваген Пасат” с ДК № ВТ8879КА, управляван от М. без задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, при ПТП, допуснато на 12.03.2017г. на територията на Холандия. Със същата регресна покана, ответникът е поканен да внесе горепосочената сума по сметка на ГФ, на основание чл.558,ал.7 КЗ, в едномесечен срок от уведомяването му.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно 4 основание чл.559,ал.3 във вр. чл.558,ал.7 във вр. чл.557,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ се явява допустим.

В настоящото съдебно производство, в срока за отговор на исковата молба, съдът е сезиран с възражение от страна на особения представител на ответника за погасяване по давност на вземането, за което е предявен искът с правно основание чл.559,ал.3 във вр. чл.558,ал.7 във вр. чл.557,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ, поддържано и от упълномощения представител адв. С.. Преценявайки направеното в законоустановения срок възражение, съдът намира същото за неоснователно. Действително, съгласно правилото, установено в чл.378,ал.1 от КЗ, правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот", "Злополука", "Заболяване" и по преки искове по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение или сума - с петгодишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие (чл.378,ал.2 от КЗ). Според чл.378,ал.6 от КЗ, регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Наред с това обаче, съдът взе предвид, че е налице трайно установена практика на ВКС, споделяща разбирането, застъпено и в т.14 на ППВС № 7/77 г., чието действие не е отменено, че щом основанието за регресните суброгационни искове, които застрахователят предявява, възниква от друг спрямо застрахователното правоотношение, фактически състав, в който като елемент се включва и изплащане на сумите на правоимащите лица, то за тези искове тече не само различна по продължителност, спрямо специалната застрахователна давност, погасителна давност, но е различен и началният и момент, който не е от настъпване на застрахователното събитие, а от изплащане на застрахователното обезщетение, респ. на приравненото на него такова, платимо от Гаранционния фонд. В този смисъл се счита, че задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане/възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния договор и възниква от момента, в който застрахователят е платил на застрахованото лице или на неговия застраховател, като моментът на плащането поставя началото на погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя. С оглед практиката на ВКС на РБ, по въпроса за момента на изискуемост на вземането на Гаранционния фонд, заявено по реда на чл.559,ал.3 от КЗ (чл.288,ал.12 от КЗ – отм.), както и за началния момент на погасителната давност за упражняване регресното право на последния, няма противоречия и се приема, че началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането на Гаранционния фонд, е моментът на изплащане от ГФ на обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите /в този смисъл са: