Решение № 42 от 27.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пазарджик, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №

20225200900176 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХХІІ от ГПК образувано по искова молба на "Сайлест" ЕООД, ЕИК 203100755, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "П.

Ефтимий " № 2 вх. А, ап. 1 срещу "Булгар Минерали Стрелча " АД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление гр. Стрелча, ***, ЕИК:200117532 .

Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ , с цена на иска 70007,25лв. с които се иска да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на неприето вземане в същия размер на "Сайлест" ЕООД към "Булгар Минерали-С. " АД (н.). с предмет - обезщетение за лишаване от ползването за времето 01.01.2022г. до 01.03.2022г. върху части от недвижим имот, описан в исковата молба, който ищецът твърди, че е закупил в хода на производството по несъстоятелност, като му бил възложен с Постановление № 8/13.07.2016 г. по т. д. № 66/2010 г. влязло в сила на 19.12.2016 г.

Имотът, ползването на части от който ищецът твърди, че се възпрепятства от ответника е ПИ № 000680 /производствен терен/ в м. "Радин дол" по картата на възстановената собственост на гр. С.

Вземането предявено на посоченото фактическо и правно основание, за което се претендира обезщетение, било включено от синдика в списъка на неприети вземания и съдът не уважил възраженията на кредитора "Сайлест" ЕООД, което било видно от определение за одобряване на списъците, постановени съответно на 07.07.2022г. Иска за установяване съществуването на неприето вземане е предявен в срока по чл. 694, ал. 4 ТЗ , считано от датата на обявяване в ТР на определението на съда по несъстоятелността.

Обстоятелствата, на които се основават исковете са следните:

Твърди се ,че „ Сайлест“ ЕООД е собственик на описания в исковата молба недвижим 1 имот на основание влязло в сила Постановление за възлагане № 8/13.07.2016 г., издадено по тд.66/2010 г- на Пазараджишкия окръжен съд. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 19.12.2016 г. и вписано в имотния регистър на 23.12.2016г.След влизането в сила на постановлението на 05.01.2017г. беше извършен на основание чл.717 буква „л“ от ТЗ въвод във владение на ,.Сайлест“ ЕООД. Въз основа на извършения въвод представляваното от тях дружество понастоящем владее целия горепосочен недвижим имот.Директно върху производствения терен в източната част на недвижимия имот на открито е складирана т.нар.,.готова продукция” (млян пегматит), собственост през процесния период на ответника и заемаща площ от 9343 кв.м. от този терен.С писмена покана са определили срок на синдика до 30.09.2017г. да освободи източната част на имота от готовата продукция, като изрично са посочили и размер на бъдещо дължимо обезщетение от по 4000 лева месечно в случай, че е налице неизпълнение. Копие от поканата е налична и по т.д.66/2010г. с входящ № 4903 от 25.5.2017г.

Счита, че няма обективна причина (която синдикът да не е можел да преодолее) за неизпълнението на задължението за освобождаване през процесния период на източната част от производствения терен и освобождаване на нашата недвижима собственост от тази чужда движима собственост-готовата продукция. Поради нейното присъствие в този имот, въпреки, че заплати продажната цена в размер над 2 милиона лева за имот, сгради и съоръжения, купувачът „Сайлест“ ЕООД през процесния период не можеше да ползва собствеността си по предназначение. На практика не освобождаването на тази част от недвижимия имот и наличието на готовата продукция, собственост на ответника лиши „Сайлест” ЕООД от пълноценното ползване за процесния период на закупената от него недвижима собственост, в която беше надлежно въведено.Това, че готовата продукция е била в имота към момента на придобИ.ето му от „Сайлест” ЕООД и че „Сайлест” ЕООД е придобил и е бил въведен в имота в този му вид при нейното наличие, не лишава собственика от правото да иска обезщетение за това, че друг правен субект ползва част от този имот. След като собственикът на имота не е можел да осъществява нормално ползването му заради складирано в процесния период в него имущество на ответника {готова продукция собственост в процесния период на ответника - в насипно състояние ), поискал е отстраняването му от имота и имотът не е освободен, то собственикът има право да претендира за присъждане на обезщетение по чл. 59,ал.1 от ЗЗД, защото е несъмнено, че този, който държи готовата продукция, не плаща наем за това, а дължи да плаща такъв при ползването на чуждия имот, съответно, собственикът като лишен от ползване има право да получи поне този, пропуснат по вина на ответника, доход и така да бъде репарирано обедняването на ищеца за сметка на обогатяването на ответника. Обстоятелството, че ответното дружество е обявено в несъстоятелност и е с прекратена търговска дейност, не е пречка то като правен субект да съблюдава задължението да не допуска неоснователно обогатяване, а именно свое обогатяване за сметка на друг правен субект. Несъмнено е, че има механизъм, по който това задължение в случая да бъде изпълнено, като се ползват способите, предвидени в производството по несъстоятелност.

Затрудненията на един правен субект да съобрази своето поведение със законовите изисквания, включително с оглед ограничените му правомощия за осъществяване на икономическа дейност съгласно чл. 711 от ТЗ, както и включително и поради липсата на средства, не се явяват основание той да бъде освободен от отговорност. „Сайлест” ЕООД не е длъжен да търпи чужди действия и чуждо имущество в своя имот, още повече предвид намеренията му относно ползването на собствения му имот по предназначение, но независимо и от тях. Несъмнено е, че в процесния период имотът е носил полза за ответника, защото той е спестил средства, държейки там складирана готова продукция без да плаща за това. Следователно е налице обогатяване без основание на ответника за сметка на „Сайлест” ЕООД, поради което се дължи от ответника исканото от ищеца обезщетение.Сочи съдебна практикаобективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 55 от 28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г. на ВКС, III Г.О.) Ответникът безспорно в процесния период е ползвал имота, чрез разположено свое имущество върху него.

2

Обезщетението за лишаването на представляваното от нея дружество от ползване на източната част от имота за периода 01.01.2022г. до 31.03.2022 г. оценява общо на 10 651.02 лв. за трите месеца (по 3550.34 лева месечно).

Посочените вземания за обезщетение за месеците януари, февруари и март 2022г, счита за безспорно съществуващи с оглед изтеклия срок, даден на ответника от „Сайлест“ ЕООД за освобождаване от готова продукция на източната част от имота. Сроковете по поканата са изтекли на 30.09.2017г., като тяхната продължителност беше повече от достатъчна ответникът да освободи нашия недвижим имот от собствените си вещи. Това означава, че от 01.10.2017г. ,,Булгар Минерали- Стрелча“ АД (в несъстоятелност) е в забава и дължи обезщетение на собственика за ползваната от него част с площ от 9343 кв.м. в източна част от имота, което прави претенциите им основателни.

Препис от исковата молба е изпратен на ответника-длъжник в производството по несъстоятелност, в което са предявени процесните вземания, но в срока по чл. 367 ГПК не е постъпил отговор по делото. Следва да се има в предвид, че по предявените искове ответникът се представлява от своите законни представители преди открИ.е на производството по несъстоятелност, а не от синдика, който участва в процеса на лично основание по силата на закона.

По делото не е потъпил отговор от синдика И. К., който съгласно разпоредбата на чл.

694, ал. 4 ТЗ е длъжен да участва в процеса. Синдикът не оспорва фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба. Излага съображения, че претенциите са основателни и следва да бъдат уважени.

Не възразява по приемане на представените писмени доказателства, както и по другите доказателствените искания на ищеца.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните в процеса доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 и чл. 236 от ГПК , приема следното:

Няма спор между страните, а и се установява от представеното Постановление за възлагане по чл. 717з от ТЗ, че на 13.07.2016 година на ищецът е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ производствен терен с площ от 35 000 кв. м. с кад. № 000680 в м.

"Радин дол" по КВС на гр. Стрелча и 8 броя сгради находящи се в поземления имот, индивидуализирани с посочване на площта им, предназначението и година на построяване на всяка от тях, както и строителни съоръжения включително и площадка промишлено товароразтоварна. Ищецът е бил въведен във владение на така описания имот, за което синдикът в изпъленине на предоставените му от закона правомощия е съставил Протокол за въвод във владение от 05.01.2017 г.

Никой от участниците в процеса не оспорва и факта, че в източната част на процесния имот са разположени две големи по размери купчини от пегматит, представяваващ продукт след преработването на руда и че това е част от масата на несъстоятелността на ответното дружество, която подлежи на осребряване като актив – готова продукция, но продължава да се намира там в насипно състояние през цялото време от продажбата на недвижимия имот до сега. Този факт се потвърди от разпита на свидетеля И.И., който знае за купчините от 13.10.2016 г., когато за пръв път е отишъл на мястото за да осъщестявава охрана на имота и твърди, че от тогава до сега те неизменно си стоят там.

Синдикът признава това ,че двете купчини представляват струпана готова продукция, съществувала към момента на открИ.е производството по несъстоятелност, предадена му при 3 неговото встъпване в тази длъжност ,заявява,че би следвало да съответства на т. нар. "готова продукция", което се води заприходено в масата на несъстоятелност, Спорен за страните е факта– каква е площта, която се заема от складираната продукция, част от масата на несъстоятелността.В тази връзка по делото бяха назначени две вещи лица – Л.Ц. и Х.К., второто от които – за да извърши прецизно измерване с помощта на геодезически уреди на площта от имота, заета от двете компакти купчини пегматит, и на околната площ, на която се твърди, че има разстлан дебел слой от същия производствен продукт, който бил разсипан с времето от тези купчини за да може да се уточни предмета на допълнително поставената й задача – именно за площта от имота, върху която има разпилян пегматит.

Съдът след оценка на заключенията и анализа на данните, събрани по делото приема, че площта от собствения на ищеца имот, заета от готова продукция-пегматит, събрана в две компактни купчини представлява две фигури с площ на едната оцветена в червено-1193кв.м. и на другата оцветена в синьо 3536кв.м. или общо площа на складираната готова продукция е 4 729кв.м. видно от приложената скица на в.л.Разпиляната и свлечена готова продукция в западната част оцветена в зелено на приложената скица е 4 614кв.м. или общо двете пирамиделни фигури и раздпиляната готова продукция е 9343 кв.м. Всичко това е онагледено на изготвената от вещото лице К. скица към заключението, прието в последното съдебно заседание.

От изслушаното и прието в съдебно заседание заключение /л.47-48 от делото/ се установява, че пазарната наемна цена за процесния период януари – март 2022 г. на площта от 9343 кв.м. /заета от двете купчини от струпан пегматит/ е в размер на 7 848,12 лв., при среден месечен наем – 0,28 лв. на квадратен метър.

При така установените факти, искът е доказан по своето основание и следва да бъде уважен в претендирания размер на сумата от 4 204,35 лв.

Обстоятелствата, на които се основава съществуването на предявеното вземане очертават претенция на кредитора по чл. 59 от ЗЗД.Като собственик на имота, лишен от ползването на част от него и не разполагайки с друг иск, с който да се защити, ищецът иска да получи обезщетение за неоснователното обогатяване на несъстоятелния длъжник, който без основание държи своя продукция върху чужд имот, спестявайки по този начин наем на терена за нейното складиране и лишава собственика от съответните ползи /граждански плодове/ от същата част от имота.