Решение № 4141 от 11.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4141 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110116049 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от „ТЛС-ТРАНСПОРТ

ЛОГИСТИКА

И

СПЕДИЦИЯ“

ЕООД срещу

„НАВИ

ПРОЛОГИСТИКС“ ООД, както следва: иск с правно основание чл. 79 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 372, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) вр. чл. 1, т. 1 вр. чл. 9 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за сумата 4 680 евро с ДДС, представляващи незаплатено възнаграждение по сключени между страните договор за международен превоз на товари № 001293/03.01.2024 г. за сумата от 1 800 евро с ДДС по фактура № 2000004666/16.01.2024 г. и договор за международен превоз на товари № 001295/03.01.2024 г. за сумата от 2 880 евро с ДДС по фактура № 2000004661/14.01.2024г. за сумата от, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба– 20.03.2024г., до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че между ответника „НАВИ ПРОЛОГИСТИКС“ ООД, в качеството на възложител – товародател, и „ТЛС-ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, в качеството на превозвач, са сключени договор за превоз на товари № 001293 от 03.01.2024 г. за извършването на международен превоз на стоки от България до Италия и по договор за превоз на товари № 001295 от 03.01.2024 г. за извършването на международен превоз на стоки от България до Франция. Поддържа, че е изпълнил изцяло задължението да извърши 1 транспортната услуга, за което са издадени фактура № 2000004666/16.01.2024 г. за сумата от 1 800 евро с ДДС с левова равностойност от 3 520.49 лева с ДДС, както и фактура № 2000004661/14.01.2024г. за сумата от 2 880 евро с ДДС, с левова равностойност от 5 632.79 лева с ДДС, като товарът е приет от получателя без възражения и/или рекламации. Твърди, че отправил многократни уведомления и покани до ответното дружество за дължимостта на горепосочените суми, но и към настоящия момент следващото се на ищеца възнаграждение не било платено от ответника, поради което ищецът го претендира в пълен размер. Ищецът представя писмени доказателства под опис.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че между страните съществували трайни търговски отношения. Не оспорва, че е възложил извършването на превоз по следните два договора: заявка - договор за превоз на товари № 001293 от 03.01.2024 г. по транспортна релация България- Италия и заявка - договор за превоз на товари № 001295 от 03.01.2024 г. по транспорта релация България - Франция.

Твърди, че задълженията по процесните договори са погасени чрез извънсъдебно прихващане на насрещни вземания на двете дружества, обективирани в протокол за прихващане № ********** от 26.02.2024 г. за сума в размер на 7040,99 лева и протокол за прихващане № ..... от 26.02.2024 г. за сума в размер на 2500 лева., като двете суми са обективирани и в общ протокол за прихващане на вземанията и задълженията от 01.03.2024 г., който е изпратен на ищеца по куриер на същата дата. Допълнително, прихващането било направено и в писмено изявление за прихващане от 19.03.2024 г., изпратено на ищеца по имейл на същата дата, с обективирана в него покана за плащане на дължимия остатък след прихващане на двете насрещни вземания. Поддържа, че с извършените прихващания били прихванати вземанията на ищеца по процесните два договора с вземанията на ответника за дължима неустойка по друг договор за превоз - поръчка за превозвач № .... от 05.01.2024 г. и договор за превоз на товари № ... от 05.01.2024 г. за превоз на замразено месо, с кратък срок на годност, и обезщетение за вреди, надхвърлящо нейния размер, с което се явяват погасени двете процесни вземания до размер на по-малкото. Твърди, че обичайната практика в отношенията между страните, била след доставка на превоза, ищецът да изпраща на ответника оригиналните документи - CMR и фактура с цел заплащане на дължимото по договора навло, което по посочените два договора не било сторено от страна на ищеца, както и ищецът не уведомил в продължителен период ответника относно обстоятелствата направил ли е доставка и кога, и дали стоката е приета без забележки въпреки изпращаните от ответника искания за предоставяне на тази информация.

Допуснатата забава в доставката на стоката с 15 дни по поръчка за превозвач № 2024/01/S/0209 от 05.01.2024 г. и договор за превоз на товари № 001297 от 05.01.2024 г. породило претенция към ответника като спедитор от Ню Уейв Интернешънъл Карго – трето за спора лице, на основание т. 17 от сключения между тях договор за спедиция, а това от своя страна обусловило правото на ответника да отправи претенция за плащане на неустойка в размер на 1800 евро, дължима на основание неизпълнение на точки 4 и 17 от поръчката.

Поради продължителната забава в доставката по договора за превоз на товари № 001297 2 от 05.01.2024 г., изпращачът отказал плащане на дължимото навло от 1800 евро на спедитора – ответника по делото, поради продължителната забава, което се явявало претърпяна загуба за ответника в този размер. Релевира, че поради виновното неизпълнение на ищеца на договора за превоз на товари № .... от 05.01.2024 г., контрагента на ответника – трето за спора лице, преустановил занапред договорните си отношения с последния, в резултат на което пропуснал ползи от тези отношения, изразяващи се в чистото възнаграждение, което е щял да получи от последващи договори за превоз, за които били водени преговори, възлизащи в размер на 2500.00 лева

Ответникът понесъл вреди от неизпълнението на ищеца по договора за превоз на товари № .... от 05.01.2024 г. в общ размер на 9540,99 лева, претенцията за плащането на която предявил извънсъдебно, а след като не била платена, извършил прихващане с нея извънсъдебно, обективирано в два протокола - № **********/26.02.2024г. и № ...../26.02.2024г., което довел до знанието на ищеца, изпращайки му тези протоколи. В условията на евентуалност прави съдебно възражение за прихващане на претендираните от ищеца суми по двата процесни договора за превоз, с вземането на ответника, в размер на 9540,99 лева.

При евентуалност - в случай, че съдът счете за неоснователно възражението за прихващане за действително претърпените от ответника вреди, прави възражение за прихващане на сумата с вземане в размер на 2250 евро, равняващи се на 4400,62 лева, на основание начислената по чл. 2.1., т, 3 от Заявка - договор за превоз на товари № 001297 от 05.01.2024 г. неустойка при неспазване на срока за доставка, в размер на 150 евро на ден за периода от 16.01.2024 г. (датата на доставката по договора за превоз) до 30.01.2024 г.

(действителната дата, на която е доставен превоза по данни от трети лица). Останалата част от вземането на ответника, до пълния размер на понесените от него вреди или сумата от 5140,37 лева от общо 9540,99 лева, претендира на база действително претърпените от последния вреди над размера на уговорената между страните неустойка по договора за превоз, съобразно общите правила на закона или на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

82 от ЗЗД.

Ответникът представя писмени доказателства под опис. Прави искане за допускане извършването на съдебно-счетоводна експертиза.

По заявеното възражение за прихващане ищецът е изразил писмено становище /л.183/, в което признава, че ответното дружество му е възложило превоза на стоки – замразено патешко месо от България до Италия с договор за превоз на товари № ..... от 05.01.2024 г., с дата на натоварване 11.01.2024 г. и дата на разтоварване 16.01.2024 г. Твърди, че стоката е натоварена, а превозът се е забавил по вина на спедитора и липса на плащане по процесните две фактури. Твърди, че Ню Уейв Интернешънъл Карго е приело заявката и превозът е изпълнен и стоката е доставена на 29.01.2024 г., поради което счита, че евентуалното наличие на забава е в размер на 13 дни. Релевира, че е бил уведомен за възможността за начисляване на неустойка, но не са били посочени вредите от забавата. Сочи и че вредите на ответника не са доказани и не е ясно в какво се изразяват, като възражението не било 3 подадено в срок по чл.30, параграф 3 от конвенцията. Сочи, че договорките между ответника и Ню Уейв Интернешънъл Карго за начисляване неустойка за забава не обвързват ищеца, заявката не е подписана от ищеца, поради което клаузата за неустойка не е приета от него, както и че противоречат на чл.23, параграф 5 от конвенцията, поради което счита, че плащане не се дължи. Възразява по дължимостта на търсената неустойка с довод, че нейният размер е много по[1]голям от размера на навлото, което е в противоречие с чл.23, параграф 5 от конвенцията и в случай, че обезщетение за забавената доставка се дължи при реално доказани вреди, то неустойката би възлизала на 2040 евро. Възразява по дължимостта на обезщетение в размер на 2500 евро за претърпени вреди и пропуснати ползи, изразяващи се във възнаграждение, което ответникът би получил за извършване на последващи договори за превоз с довод, че такива вреди не са доказани и не се предвиждат за обезщетяване по конвенцията. Оспорва претенцията и с довод, че не е предявена рекламация за забавата на доставката в 21-дневния срок по чл.30, параграф 3 от конвенцията, а писмената декларация не отговаря на законовите изисквания. Сочи, че вземането на ответника не е било ликвидно, т.к. е било оспорвано, поради което предпоставките за извънсъдебно прихващане не са налице.

С оглед становището на ищеца по повод възраженията на ответника, направени в отговора на исковата молба, е допълнен проекта на доклад по делото, след което и при липса на възражения от страните, проекта на доклад е обявен за окончателен.

В ход по същество представителят на ищеца моли иска да бъде уважен. Депозира писмена защита, в която обосновава наличието на предпоставките за уважаване на главния иск – наличие на заявка, договор и изпълнение на превоза точно. Обосновава неоснователност на възраженията на ответника за прихващане с доводите, че макар да има възлагане и закъснение, то превозът е извършен по възлагане от друго лице, както и защото възражението не е релевирано в срока по Конвенцията, че не са доказани вредите, че не е обвързан от неустойка по договор, сключен от ответника с трето за спора лице, а при евентуалност – че отговорността му е ограничена до цената на превоза.

Представителят на ответника в съдебната си реч моли искът да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане. В срок представя писмени бележки по спора, в които обосновава наличието на предпоставките по релевираното възражение за прихващане.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Обявено е за безспорно между страните и се подкрепя от доказателствата по делото /л.11-24/, че между ответника „НАВИ ПРОЛОГИСТИКС“ ООД, в качеството на възложител, и „ТЛС-ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, в качеството на превозвач, са сключени договор за превоз на товари № ... от 03.01.2024 г. за извършването на международен превоз на стоки от България до Италия и по договор за превоз на товари № .... от 03.01.2024 г. за извършването на международен превоз на стоки от България до Франция срещу задължението на ответника като товародател да заплати навлото.

4

Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма възражения, и се подкрепя от доказателствата по делото – два броя товарителници, че ищецът е изпълнил изцяло задължението да извърши превоза, за което са издадени фактура № 2000004666/16.01.2024 г. за сумата от 1 800 евро с ДДС, както и фактура № 2000004661/14.01.2024г. за сумата от 2 880 евро с ДДС.

Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма възражения, и се подкрепя от доказателствата по делото – два броя товарителници, че товарът е приет от получателя без възражения и/или рекламации.