Решение № 3020 от 19.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3020 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Силвана Гълъбова

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20231100512999 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника О. А. Б., подадена от неговия особен представител адв. Н. Н., срещу решение от 07.08.2023 г., постановено по гр.д. № 38494/2022 г. по описа на СРС, 31 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и последният е осъден да заплати на ищеца в условията на разделност при квота ½ следните вземания за имот, находящ се в гр. София, ул. ****, абон. № 328687: сумата от 1 253,92 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.07.2022 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 258,11 лв. за периода 15.09.2019 г. - 15.06.2022 г.; сумата от 17,82 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.07.2022г. до изплащане на вземането.

1

Жалбоподателят О. А. Б. твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията му срещу предявените искове и по – конкретно това, че ищецът не е направил уточнение какво включва сумата, която се претендира като главница за ползвана топлинна енергия; че сумите за топлинна енергия били определени въз основа на отменена методика, тъй като с решение № 11603/31.07.2019г. по адм. дело № 13721/2017г. на ВАС, VI-тo отделение, потвърдено с решение № 8294/26.06.2020г. по адм. дело № 14350/2019г. по описа на ВАС, петчленен състав, част от разпоредбите на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.

94/2013г. и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата Наредба, били обявени за нищожни или били отменени; че не следва да се прилага Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., независимо от записаното в § 3 от ПЗР на същата, тъй като този подзаконов акт противоречи на нормативен акт от по – висока степен, на който не е придадено обратно действие; че по делото е представено съобщение към фактура за първия отоплителен сезон, но не и самата фактура, а съобщението към фактура и общата фактура за втория отоплителен сезон са издадени на името на починало лице и в тази връзка същите не са в състояние да удостоверят валидно задължение, което да е предмет на наследяване от наследниците на Р. Б., респективно да постави същите в забава. Ето защо, моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли исковете срещу него за главница и лихва изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е депозирала писмен отговор, с който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Решението не е обжалвано в частта, в която предявените осъдителни искове срещу ответника О. А. Б. са отхвърлени, както и в частта, с която предявените осъдителни искове срещу ответника Й. Й. П. са изцяло отхвърлени, поради което в същите части е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за 2 правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната от ответника част.

Неоснователно с въззивната жалба се поддържа, че ищецът не е уточнил претендираните от него суми по пера.

С исковата молба ищецът е заявил претенцията си за цена на доставени на ответниците топлинни услуги, като е индивидуализирал същите чрез посочването на глобалната им стойност и конкретен период, за който са били начислени с посочени начална и крайна дата на същия. Претендира се стойността на цялото количество услуги, доставени за периода, като е посочена цената, на която същите възлизат според ищеца. Според състава на въззивния съд не съставлява изискване за редовност на исковата молба разпределяне на претенцията "по пера", доколкото се касае за единно вземане за стойност на топлинна енергия, а ищецът е формулирал доказателствено искане за изслушване на СТЕ по този въпрос.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ. В нито един етап от развитието на производството по делото ответникът О. А. Б. не е оспорил обстоятелдството, че неговата майка Р.А. Б. е била собственик на процесния имот, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия, като след нейната смърт на 31.10.2018 г. същият, като неин син, е наследил ½ идеална част от този имот, а и това се установява от събраните писмени доказателства.

От представените по делото и неоспорени в срока по чл. 131 ГПК писмени доказателства - протокол от общо събрание на етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост за избор на ФДР, договор, сключен между етажните собственици и ТЛП „Техем Сървисис“ ЕООД, съобщение към фактура № 0106631888/31.07.2019 г., обща фактура № 1005518718/31.07.2020 г., както и от заключението на СТЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Предвид цитирания по-горе законов текст – чл. 153, ал. 1 ЗЕ, първоначално 3 наследодателят на ответника, а впоследствие и самият ответник, като собственици на топлоснабдения имот, били обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. съобщения към фактура, обща фактура, изравнителни сметки, заключение на СТЕ, по делото се установява количеството на доставената топлинна енергия до топлоснабдения имот за процесния период и нейната стойност.

Съгласно изслушаното заключение на СТЕ, което се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав като обективно и компетентно дадено , извършените измервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово разпределение, извършено от ищеца за процесния период, остойностяване на потребена топлинна енергия е в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и актуалните цени на топлинна енергия за процесния период, които цени са посочени за съответни периоди в т. 4 от констативната част на заключението. Вещото лице е посочило, че в процесния имот няма отоплителни тела с монтирани топлинни разпределители, единствено за щранг-лирата е разпределена топлинна енергия по изчисление на мощност, а в имота няма монтиран водомер за топла вода, изчислената топлинна енергия е на база 1 брой потребител по 140 л дневно за период 05.2018-04.2020 г., като изчисленото количество топла вода е съобразено (коригирано) с отчета на общ водомер в 4 абонатната станция съгласно показаното в таблица № 2 от констативната част на СТЕ. Според същото заключение прогнозно начислените суми за топлинна енергия по фактури на ищеца, които не включват просрочени суми от периоди преди процесния период, са 1186,44 лв., от които 442,40 лв. за отопление на имот и сградна инсталация и 744,04 лв. за битово горещо водоснабдяване, като изравнителната сметка за целия процесен период е сума за доплащане от 322,36лв.

Така стойността на реално доставената топлинна енергия в имота на ответника през исковия период възлиза на 1508,80 лв., до каквито крайни резултати е достигнало и повторното заключение на СТЕ. Вещото лице изяснява още, че топлинна енергия в имота е изчислена за щранг-лира без уред за дялово разпределение при прилагане разпоредбите на по т.6.9 и т.6.5 от методика към Наредбата за топлоснабдяването, енергията за битово горещо се изчислява на база без водомер по т. 5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 04.2007 г., а топлинната енергия за сградна инсталация – съгласно чл. 78 на същата Наредба.

Неоснователно е възражението на ответника, че сумите за топлинна енергия били определени въз основа на отменена методика, тъй като с решение № 11603/31.07.2019г. по адм. дело № 13721/2017г. на ВАС, VI-тo отделение, потвърдено с решение № 8294/26.06.2020г. по адм. дело № 14350/2019г. по описа на ВАС, петчленен състав, част от разпоредбите на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94/2013г. и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата Наредба, били обявени за нищожни или били отменени. Това е така, тъй като съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е. занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт няма обратно действие, поради което с оглед действието занапред на решението на ВАС съдът приема, че за исковия период Методиката представлява приложим административен акт (решение № 8294/26.06.2020г. по адм. дело № 14350/2019г. по описа на ВАС, петчленен състав, е влязло в сила на 30.10.2020 г.).

А що се отнася до приложението на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., то с оглед датата на приемането , за част от процесния период същата е приложима и правилно е приложена от вещото лице при изчисляване на дължимите за периода суми, като следва да се отбележи, че вещото лице никъде в заключението си не е 5 споменало, че тя е приложима за целия процесен период, поради което въззивният съд приема, че при изготвяне на заключението същото е приложило правилно действащата нормативна уредба.

Отделно от горното, несъстоятелни се явяват и възраженията на ответника, че исковете за главница са неоснователни, доколкото с разпоредбата на § 3 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. е придадено обратно действие по отношение на отоплителен сезон 2019/2020 г., а това противоречи на правилото на чл. 14, ал. 2 ЗНА. Дори и последното обстоятелство да е така, то въпросната наредба е приета по време на отоплителен сезон 2019/2020 г. преди същият да е приключил, и дори и действието да е само занапред, то същата пак следва да се прилага при изготвяне на изравнителните сметки след края на отчетния период.