Решение № 1112 от 19.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1112 гр. Пловдив, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300502217 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба от Община- гр. ***, в качеството й на длъжник по изп.дело № 1029/2024г. на ЧСИ К. П., против разпореждане изх.№ 73481/15.07.2024г., с което е отказано разноските за адв.възнаграждение за пълномощника на взискателя да бъдат намалени от 800 лева на 200 лева. В жалбата се твърди, че в срока за доборволно изпълнение общината е платила изцяло паричното си задължение по издадения против нея изпълнителен лист. По изпълнителното дело не били поискани и извършени никакви изпълнителни действия, поради което адв.възнаграждение се дължало само за образуване на делото.

От въззиваемия В. Б. е подадено възражение против жалбата, с което същата се оспорва като неоснователна.

От ЧСИ К. П. са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, с които се поддържа, че жалбата е допустима, но по същество- неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Изп.дело № 1029/2024г. на ЧСИ К. П. е образувано по молба от В. Б. от 22.05.2024г., с която е представен изпълнителен лист против Община- гр. *** от 16.05.2024г., издаден въз основа на решение № 3919/29.09.2023г. по гр.д.№ 20288/2021г. на ПдРС, с което общината е осъдена да извърши ремонт на санитарните помещения над собствения на В. Б. гараж № 88, находящ се в гр.*****, като по този начин отстрани причините за теча на отходни води към гаража, както и да му заплати сумата от 409,47 лева- обезщетение за имуществени вреди и 581,77 лева- съдебни разноски, и въз основа на решение № 324/08.03.2024г. по в.гр.д.№ 3040/2023г. на ПОС, с което решението на ПдРС е потвърдено и общината е осъдена да заплати на В. Б. 1000 лева- съдебни разноски. Покана за доброволно изпълнение е постъпила в общината на 24.06.2024г.. На 01.07.2024г. от същата е изпратено възражение до ЧСИ П., с приложено платежно нареждане от същата дата за сумата от 3265 лева- общо дължимата 1 сума по ПДИ. С възражението е заявено искане за намаляне на адв.възнаграждение за пълномощника на взискателя от 800 лева на 200 лева по аргумент на това, че възнаграждението са дължи само за образуване на изпълнителното дело.

Съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнителното дело минималното адв.възнаграждение е в размер от 200 лева. Съобразно с материалния интерес по изпълнителното дело- 3265 лева, и съобразно с правилото по чл.10, т.2 от наредбата, минималното адв.възнаграждение за воденето на делото, в частта относно паричните вземания, е в размер от 211,32 лева /400 лева + 22,65 лева- 10% върху 2265 лева, : 2/.

Възнаграждението по чл.10, ал.4 от наредбата- за изпълнение на действие, е в размер от 350 лева. Минималното адв.възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело е в общ размер от 761 лева.

Относно дължимостта на адв.възнаграждение по т.2 и т.4 на чл.10 от наредбата следва да се отбележи, че при завеждане на изпълнителното дело, когато между кредитора и пълномощника му е договорено адвокатското възнаграждение, не са съществували никакви гаранции относно това, дали длъжникът- жалбоподател в настоящето производство, ще изпълни доброволно задълженията си по горепосочените съдебни решения и как въобще ще се развие принудителното изпълнение. С жалбата е представено заверено копие от писмо от ОП“Жилфонд“, видно от което едва на 26.07.2024г. е започнал ремонт на едната от тоалетните над гаража на В. Б.. Ето защо не е налице основание да се приеме от една страна, че общината не е станала причина за завеждане на изпълнителното производство, а от другаче това производство се изчерпва само с образуването му.

Договарянето и плащането на възнаграждение не само за образуване на изпълнителното дело, но и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото не може да се възприеме като злоупотреба с право и следователно не и налице основание за редуциране на адв.възнаграждение до размер само от 200 лева. Платеното адв.възнаграждение от 800 лева не се явява прекомерно, както с оглед на правната и фактическа сложност на изпълнителното производство, така и предвид обстоятелството, че сборът от минималните адв.възнаграждения за отделните изпълнителни действия е съвсем близък по размер до размера на платеното възнаграждение. Ето защо, жалбата ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Община- гр. ***, в качеството й на длъжник по изп.дело № 1029/2024г. на ЧСИ К. П., жалба против разпореждане изх.№ 73481/15.07.2024г., с което е отказано разноските за адв.възнаграждение за пълномощника на взискателя да бъдат намалени от 800 лева на 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2