Определение № 24101 от 28.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24101 гр. София, 28.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513125 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.121 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 328939 от 09.10.2025 г. и идентичната на нея частна жалба вх.№329010 от 09.10.2025 г. на С. Г. К. срещу Определение № 37294/08.09.2025 г., постановено по гр.д. № 34860/2025 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), с което производството по делото е прекратено пред СРС на основание чл.118, ал.2 вр.чл.105 и чл.115 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Русе.

Жалбоподателят излага оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че мястото на публикуване на клевентическите твърдения е в гр.Русе, давайки вяра на твърденията на ответника, че обичайно ползва социална мрежа Фейсбук на територията на този град, каквито доказателства липсват. Поддържа, че от профила на съпругата на ответника в същата социална мрежа е видно, че тя публикува снимки на двамата от места, различни от гр.Русе.

Ответникът по частната жалба П.А.Ч. в срока по чл.276, ал.1 ГПК е подал отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Твърди, че мястото, на което е прочетена от ищеца процесната статия е релевантно за определяне на местната подсъдност на спора, а твърденията, че това е станало на територията на гр.София са изцяло недоказани. Поради това и доколкото е направил своевременно възражение за прилагане на обща местна подсъдност по чл.105 ГПК, то първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Съдът взе предвид доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, въз основа на които намира следното:

СРС е сезиран с искова молба от 13.06.2025 г. на С. Г. К., с която против П.А.Ч. е предявен иск с правно основание чл.45 вр.чл.52 ЗЗД за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществен вреди от публикация на 04.02.2025г. на клеветнически твърдения, както следва: „Ако не удовлетворя личния му финансов интерес, няма да внедря това решение в България ... така се и случи.“ и „Той сключи договор с моята фирма по европейски проект и...не го плати.“, с които на ищеца се приписва извършването на престъпления и израза „Сега Национална овцевъдна и козевъдна асоциация е осъдена заради неговите действия да плати, но той самолично взема решението да не го прави...“, 1 чрез който по отношение на ищеца се изнасят позорни факти и обстоятелства в профила на ответника, наименуван

„Петър

Чернаев“ в социалната мрежа

Фейсбук https://www.facebook.com/Petar.Chernaev.Ruse, за което ищецът е узнал на 05 - 06.02.2025г, достъпвайки профила на ответника чрез личния си телефон с мобилен номер ****.

С исковата молба е отправено искане за разглеждане на делото от СРС с оглед нормата на чл.115 ГПК при твърдения, че ищецът се е запознал със съдържанието на статията на територията на този град, където са настъпили и вредите за него.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил отвод за местна неподсъдност на делото, позовал се е на разпоредбата на чл.105 ГПК и предвид постоянния си адрес в гр.Русе е поискал изпращане на делото по подсъдност на Районен съд – Русе. Поддържал е, че доказателства за местоизвършване на деянието съгласно чл.115 ГПК не са ангажирани.

В уточнителна молба от 04.08.2025 г., във връзка с дадени му от СРС указания, ответникът е конкретизирал, че основано използва мобилния си телефон на територията на гр. Русе, но не публикува в социална мрежа Фейсбук от него, живее и работи в гр. Русе, сезонно обитава имот в с.Екзарх Йосиф, обл. Русе и обичайно публикува в тази социална мрежа от гр. Русе.

С Определение № 37293/08.09.2025 г. първоинстанционният съд е изготвил проект на доклад по делото и е насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните за 27.10.2025 г.

С Определение № 37294/08.09.2025 г. решаващият съдебен състав е прекратил производството по гр.д. № 34860/2025 г. по описа на СРС на основание чл.118, ал.2 вр.чл.105 и чл.115 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Русе.

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционния съд е приел, че съгласно чл.105 ГПК и с оглед постоянния адрес на ответника в гр.Русе местнокомпетентен е съдът в Районен съд - Русе. Посочил е, че според чл.115 ГПК исковете за непозволено увреждане могат да се предявят и по местоизвършване на деянието. Счел е, че се касае за обезщетение на вреди от клевета, поради което деянието е извършено с разгласяването на позорното обстоятелство и е без значение къде пострадалият го е възприел. Изложил е съображения, че ответникът е твърдял, че използва социална мрежа Фейсбук на територията на гр. Русе, налични са достатъчно данни, че деянието е извършено там и от лице, което живее в гр. Русе.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в срок от активно процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Жалбоподателят претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от публикация в социални мрежи, поддържайки, че същата съдържа клеветнически по своя характер твърдения. Съгласно новелата на чл.105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, а нормата на чл.115, ал.1 ГПК разписва, че иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието, поради което за ищеца по претенции за обезщетение от непозволено увреждане е налице изборна подсъдност по постоянния адрес на ответника или по местоизвършване на деянието.

Местоизвършване на деянието по смисъла на чл.115, ал.1 ГПК мястото, където е осъществено виновното поведение, а не мястото, където са настъпили вредните последици, ако то е различно от мястото на деянието (Определение № 105 от 12.12.1984 г. по гр. д. № 941/1984 г., IV г.о. на ВС). Последното е от значение при определяне на подсъдността по чл.115 ГПК, като пространствените параметри, в чиито рамки са настъпили вредите, не са релевантни ( Определение № 350 от 24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 325/2011 г., III г. о. на ВКС).

При клеветата деликтът се счита довършен с разгласяване на позорното 2 обстоятелство или приписването на престъпление, т.е. с обективирането на изявлението начин, позволяващ да бъде възприето от поне едно трето лице, а местоизвършването е мястото, на което клеветническите твърдения са разгласени.

Спецификата на конкретния случай предполага съобразяване с твърденията за вреди от деликт, извършен чрез публикация в интернет. При него липсва пространствена връзка между деянието и точно определено географско място. Разпространените изявления или информация стават достъпни веднага от всички географски точки с достъп до мрежата на интернет, а те са почти неограничени по брой и на територията на целия свят. Поради особеностите на електронната среда и многобройните възможности за намеса в нея чрез публикации, единствената сигурна връзка на такива деяния с определено физически конкретизирано пространство е мястото на настъпване на вредите от него, което най-често и обичайно съвпада с местопребиваването на пострадалия - там където той е възприел направените в интернет изявления на ответника или разпространената в тази виртуална среда информация (Определение № 50216 от 29.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2972/2022 г., I г. о., Определение № 165 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2476/2022 г., I г. о., възприемащи по аналогия даденото в Решение на съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10 разрешение) и доколкото настъпването на вредата е завършващият елемент на непозволеното увреждане.

В настоящия случай, ищецът е избрал да предяви иска си пред Софийски районен съд при твърдения да е възприел разпространени във виртуална среда клеветнически твърдения в гр.София. Във връзка с установяване на това твърдение с исковата молба не са представени доказателства и не е направено искане за събиране на гласни доказателствени средства в тази насока. Поисканите разпити на свидетели се отнасят до установяване наличието и размера на неимуществените вреди, а констативният протокол за установяване на съдържанието на публикацията е съставен в нотариална кантора в гр.Велико Търново, където е постоянният и настоящ адрес на ищеца, вино от справка по реда на Наредба № 14 от 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни „Население“. Такива не са ангажирани и сочени и с уточнителна молба от 30.06.2025 г., поради не е доказано обстоятелството, че ищецът е бил именно в гр. София, когато е прочел процесната статия. Липсват твърдения и доказателства, че разглеждането на спора от Районен съд – София би постигнало посочените в горецитираното решение на СЕС, на което се позовава Определение № 50216 от 29.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2972/2022 г., I г. о., ГК, цели - улесняване при събирането на доказателства и връзка със съда на най-висока интензивността на въздействие на вредоносното деяние, включително, че на обслужваната от СРС територия се намира центърът на интереси на ищеца, включващ обичайното му местопребиваване или място, където то упражнява професия и което дава възможност да се установи наличието на особена тясна връзка.

Поради недоказаните твърдения на ищеца съдът намира, че своевременно релевираното възражение за местна подсъдност е основателно и изводите на първоинстанционния съд, че делото следва да се изпрати на местнокомпетентия съд, който в случая е Районен съд – Русе, в обслужвания от който район се намира постоянния адрес на ответника.

Възприемане на противното единствено от недоказаните твърдения на ищеца къде е възприел публикацията същият ще може да избира пред кой съд да предяви иска си, което противоречи както на смисъла и целта на разпоредбите, определящи изборна местна подсъдност по чл. 115, ал. 1 ГПК, така и тълкуването на Решение на съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10 по член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 г., на което се позовават Определение № 50216 от 29.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2972/2022 г., I г. о. и Определение № 165 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч. гр.

3 д. № 2476/2022 г., I г. о., които изискват ясни и точно определяеми критерии.

Предвид горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 37294/08.09.2025 г., постановено по гр.д. № 34860/2025 г. по описа на Софийски районен съд, с което производството по делото е прекратено пред Софийски районен съд на основание чл.119, ал.3 вр.чл.108, ал.2 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Русе.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в седмичен срок от уведомяването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4