Решение № 164 от 09.08.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Свиленград, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка Д. П.а при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело № 20235620100636 по описа за 2023 година

Производството е по спорна съдебна администрация.

Образувано по молба с правно основание чл.127, ал.2 от ГПК, подадена от Х. Ч. В. срещу Н. А. Ц., като в срока за отговор е постъпила насрещна молба със същото правно основание.

Молителят Х. Ч. В. твърди, че с ответницата Н. А. Ц. били във фактическо съпружеско съжителство, започнало малко след началото на връзката им от месец август 2022г. и продължило до 24.08.2023г. По време на съжителството си станали родители на малолетното дете М. Х.в В., роден на 21.07.2023 г.

Молителят нямал други деца, освен М., а ответницата имала две поголеми деца, от които по-голямото – А. живеело при баща си, а по-малкото – Р. - при нея. При запознанството им молителят приел Р. и го гледал като свое дете, а А. не бил виждал в периода на съжителството им, нито знаел майката да полага каквито и да е грижи за него и да му дава издръжка.

След като забременяла ответницата започнала да се променя, като постоянно заплашвала молителя, че ще махне бебето и затова отказвала да се храни. Имало и случай, при който Н. направила такъв опит, но той бил предотвратен от молителя, спирайки я да изпие „една шепа лекарства“. След този инцидент, след като се успокоила, ответницата заявила на молителя, че си тръгва и че „ще махне детето“, и заминала за родния си град Сандански. На 28.12.2023г. ответницата се обадила на молителя и плачейки го помолила да я вземе от гр. Сандански, тъй като на другия ден баща й й бил запазил час за аборт. След това молителят прибрал ответницата и те отново заживели заедно в дома на родителите му в с. Константиново, общ. Симеоновград. Въпреки 1 това, в последните месеци преди раждането на детето, ответницата многократно заявявала пред молителя и техни общи познати и близки, че след като роди детето, ще го остави и ще си тръгне. След раждането на М. майката започнала още повече да заплашва бащата, че ще остави детето. Малко след раждането на М., бащата, майката и по-голямото й дете Р. заживели на квартира в гр. Любимец.

Молителят твърди, че през целия им съвместен живот с ответницата е издържал нея и сина й Р., а след раждането на М. е поел изцяло грижите по него и издръжката му. Майката не полагала и грижи за домакинството, като в дома им никога нямало сготвена храна и въобще никакъв домашен уют.

Ответницата заявила на молителя, че след оформянето на документите за отпускане на еднократна помощ на детето ще го напусне.

На 24.08.2023 г. вечерта ответницата предизвикала скандал в дома им, извикала полиция и пред полицаите заявила, че напуска молителя, взела двете деца и отишла при сестра си, в нейния дом. Малко по-късно се обадила на молителя и му казала да си вземе бебето и да се грижи за него. Така, бащата взел М. от майката, от дома на сестрата на последната, и оттогава детето било при него. Оттогава само бащата се грижил за детето, подпомаган от своята майка – бабата по бащина линия, която се преместила да живее при тях.

Много помагала при отглеждането на детето и жената на братовчеда на бащата – М.. Молителят работил на постоянен трудов договор, имал добри доходи и можел да осигури на детето всичко необходимо за задоволяване на нуждите му от храна, облекло, консумативи и др.

След раздялата на родителите майката не се грижила за детето и не давала за него издръжка, вместо което получавала детските надбавки и заплашвала бащата, че в противен случай ще подава жалби срещу него в Социалните служби.

Поради изложеното, молителят иска от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете М. на бащата, при когото да определи и местоживеенето на детето; да определи подходящ режим на лични отношения с майката; да осъди майката по делото да заплаща на детето месечна издръжка в минималния законов размер, платима до 10-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който е оспорила молбата и е предявила насрещна молба - за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето М. на майката, определяне местоживеенето на детето при майката, при посочен режим на лични отношения между детето и бащата, както и за осъждане на бащата да заплаща на детето, чрез майката, месечна издръжка в размер на 200,00 лв., платима до 10-то число на месеца, за който е дължима, до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

2

Ответницата оспорва изложената в молбата фактическа обстановка.

Твърди, че след началото на връзката им, започнала през месец август 2022г., страните заживели в с. Константиново, общ. Симеоновград, в дома на братовчедката на молителя, тъй като семейството на последния нямало собствено жилище. Тъй като молителят бил безработен, а ответницата – бременна, с настъпването на пролетта решили да се преместят в гр. Любимец, за да може той да започне работа.

Освен М., ответницата имала още две деца: за по-голямото й дете А., на 4 години, се грижил баща му, а за по-малкото Р., на 2 години, се грижила майката, тъй като така се били разбрали родителите със споразумението, с което бил прекратен брака им по взаимно съгласие. Не отговаряло на истината твърдението на молителя, че ответницата не полагала грижи за детето си А..

Молителят бил изключително ревнив и от страх ответницата да не се събере с бившия си съпруг, й забранявал да звъни и да се интересува от детето си А..

Всеки път, когато бившият й съпруг й звънял, за да се интересува за Р., ответницата била бита и заплашвана от молителя, че ако отговори на обаждането, той ще я пребие.

Ответницата оспорва и твърдението, че след забременяването й с М. била правила опити за аборт. Твърди, че никога не е отказвала да се храни с цел да навреди на бременността си, както и никога не била приемала лекарства с тази цел. Не били верни и твърденията за запазения й час за аборт и за това, че е заявявала, че след като роди детето ще го остави и ще си тръгне.

Отрича и че не се е грижила за домакинската работа, като твърди противното.

Ответницата твърди, че до раждането на М. между страните не е имало проблеми, освен леки сдърпвания и факта, че молителят имал лоши навици и обичал алкохола. След раждането на М. и преместването им в гр. Любимец, молителят все по-често започнал да посяга към алкохола. Когато пиел, ставал агресивен, обиждал, заплашвал и удрял ответницата. Със страните живяла и майката на молителя, която не само, че не защитавала ответницата, но се преструвала, че нищо не се е случило. В течение на времето скандалите станали ежедневни, като молителят не се грижил за детето и не осигурявал издръжка за семейството. Единствено го интересувало кога превеждат „майчинството“ за М., за да може да отиде да го проиграе в казино и да си купи алкохол.

Ответницата оспорва и твърдението, че е оставила детето М., като от своя страна твърди, че то й било отнето. Твърди, че вечерта на 24.08.2023г. молителят се прибрал от работа, след което започнал да пие, станал агресивен и започнал да се кара на ответницата, че докато къпела едното дете, другото плачело. Ответницата помолила молителя да постои с детето Р., но той, вместо да го успокои, го ударил с шамар по лицето. Ответницата се намесила, като попитала молителя какво прави, при което той ударил и нея. Тя се обадила на полицията, а когато дошли полицаите, си събрала багажа и с двете деца отишли в дома на сестра й, която също живеела в гр. Любимец. Обадила се на бившия си съпруг и го помолила да дойде и да я прибере, заедно с децата. Покъсно същата вечер молителят нахлул в дома на сестрата на ответницата, силно разгневен и във видимо нетрезво състояние, и като отправял заплахи 3 към всички, поискал да вземе детето М.. Ответницата му казала, че се прибира при баща си в гр. Сандански и няма да се върне повече при него. В резултат на това молителят станал още по-агресивен, като отправял заплахи към ответницата, че ще убие нея, децата и бившия й съпруг. Под страх от това да не осъществи заплахите си, майката склонила да даде М. на бащата, като си мислила, че след като се прибере в гр. Сандански и подаде жалби до полицията и социалните, с помощта на институциите ще успее да вземе детето при себе си. Така и направила, но подадените жалби не довели до целения от нея резултат.

Ответницата счита, че молителят не притежава необходимите качества и родителски капацитет, за да създаде една здравословна и спокойна среда за отглеждането на детето М..

Поради изложеното, ответницата иска от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете М. на майката, при която да определи и местоживеенето на детето; да определи посочен в отговора режим на лични отношения с бащата; да осъди бащата по делото да заплаща на детето, чрез майката, месечна издръжка в размер на 200,00 лева, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание молителят, лично и чрез упълномощен процесуален представител, поддържа молбата си. Ответницата, също лично и чрез упълномощен процесуален представител, оспорва предявената срещу нея молба и поддържа своята молба.

Съдът, като разгледа доводите и възраженията на страните, и прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, приема за установено следното:

Не се спори, е и от представеното удостоверение за раждане е видно, че страните са родители на детето М. Х.в В., родено на 21.07.2023г . Не спори, а и се установява от събраните доказателства, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство и след раздялата на родителите детето се е установило да живее при бащата.

По делото са изискани и постъпили няколко социални доклада по отношение на детето на страните. В първите два от тях, изискани и постъпили в началото на съдебния спор, изготвени от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Свиленград и Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Сандански, се правят съответни заключения, че всеки от родителите е в състояние да отглежда и възпитава детето М., и че в семейната среда на майката и в тази на бащата не са установени рискови фактори за развитието му. Затова и с оглед установеното статукво съдът е определил в производството по привременни мерки упражняването на родителските права върху детето да се предостави на бащата.

След постановяване на привременни мерки по отношение на детето, изискан е и постъпил нов социален доклад от проучването на М., ведно с цялата налична документация в тази връзка, находяща се в Дирекция 4

„Социално подпомагане“ – гр. Свиленград (вх.рег. № 3160/18.04.2024г.).

Съдът приема доклада за обективен, като изготвен след задълбочено социално проучване и проверка, и изслушване на всяка една от страните, и доколкото изложеното е възприето и пряко от настоящия съдебен състав чрез изслушването на социалния работник М. Н. С., изготвила доклада.

В доклада е отразено, че детето е добре обгрижвано в дома на бащата, в семейна среда, като се задоволяват основните му жизнени потребности.

Видно от доклада и приложената към него документация, по отношение на детето М. е „отворена работа по случай“ за дете в риск“ по смисъла на §1, т.11, б.“в“ от ДР на ЗЗДет. Това е станало обаче единствено и само въз основа на подадена от майката жалба за влошени отношения между родителите, с оплакване, че не се спазват постановените от съда привременните мерки. Това е отразено както в социалния доклад, така и е потвърдено от изслушания в съдебна зала социален работник, изготвил доклада. Социалният работник изрично изяснява пред съда, че случаят за „дете в риск“ е открит вследствие жалбата на майката и въз основа на Методическо указание за родителски конфликт. Т.е. въз основа на това Методическото указание и при наличие на жалба от някой от родителите за конфликт между тях, по правило се „отваря работа по случай“ за „дете в риск“. Това обаче не означава задължително, че интересът на детето, по отношение на което е депозирана жалбата, е застрашен. В случая, и от социалния доклад и от обясненията на социалния работник става ясно, че вследствие на извършените проверки по отношение на детето М. не са констатирани обстоятелства, който да го поставят в риск.