Решение № 3548 от 31.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3548 гр. Пловдив, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско дело № 20225330106262 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД и по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът В. Б. Я., ЕГН: **********, от град *******, ул. „******“ № ****, чрез пълномощник адв. Д. М., е предявил против „Вива Кредит” ООД, ЕИК: 201995287, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавархалал Неру” № 28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от управителя Д. С. Д., иск за признаване на установено, че клаузите от договор за паричен заем № ****** г., предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане и за неустойка, са нищожни, както и за осъждане на ответника да му върне сумата от общо 116, 60 лева- недължимо платена сума по недействителните клаузи за такса за експресно разглеждане и за неустойка, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на делото- ***** г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ******** г., по който на ищеца се предоставила в заем сумата от 300 лева, при фиксиран лихвен процент- 40, 30 % и ГПР- 49, 46 %. Съгласно договора се дължала неустойка в размер на 63, 58 лева. Между страните бил сключен и друг договор за паричен заем № ******** г. за сумата от 400 лева, с която се погасявал предсрочно предходно сключения между страните заем по договора от ****** г., за което се удържала сумата от 210, 88 лева.

По този предсрочно погасен кредит ищецът заплатил сумата от общо 26, 22 лева- за такса за експресно разглеждане на документите му и за неустойка. Твърди, че тези две клаузи били 1 нищожни на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, както и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 и по чл. 143 ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Клаузите били уговорени в противоречие с принципите на добрите нрави и справедливостта, като сумите по тях били прекомерни и оскъпявали кредита, което водело до значителна нееквивалентност на отделните престации. Законодателят не допускал кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита- чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Според нормата на чл. 21 ал. 1 от ЗПК клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикаляли изискванията на закона, се явявали нищожни. Преди сключване на договор следвало да се направи оценка за кредитоспособността на потребителя съобразно правото на ЕС, иначе се заобикаляла нормата на чл. 33 ал. 1 от ЗПК. С процесните две клаузи в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително възнаграждение и така той се обогатявал неоснователно. С клаузите се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като тези разходи следвало да бъдат включени в ГПР, но в случая това не било така и в договора се посочвал по- нисък процент от действителния ГПР, което пък представлявало нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Клаузите не били индивидуално уговорени, защото били част от стандартен и бланкетен договор и от изготвени отнапред условия, по отношение на които потребителят нямал възможност да влияе. Моли да се признае за установено, че двете клаузи са нищожни, както и да се върнат недължимо платените суми по тях. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като пълномощникът й взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се оспорва. Признава се сключеният между страните договор за паричен заем № ******** г. Съгласно чл. 5 от договора длъжникът се бил задължил да представи обезпечение в тридневен срок, като в противен случай му се начислявала неустойка. Тук нямало нарушение на добрите нрави, а санкция за неизпълнение на договорно задължение, предвидена, за да компенсира риска на кредитора и да обезпечи изпълнението. Неустойката се предвиждала, за да дисциплинира длъжника и била израз на свободата на договаряне.

Заемателят имал възможност и да се откаже от договора, без да дължи неустойка, а само връщане на главницата. Неустойката не представлявала печалба, а обезщетение за понесен от кредитора риск, като в израз на добросъвестност към клиента и да е икономически попоносимо за него задължението му било разсрочено. Неустойката не можела да се включи в калкулацията на ГПР, защото задължението за заплащането й било условно и възникването му зависело изцяло от потребителя. В случая не намирала приложение нормата на чл. 33 ал.

1 от ЗПК. По отношение на услугата за експресно разглеждане на документи- тя също зависела от волята на клиента, който имал възможността и да изчака обработване на заявката си 10 дни. С тази услуга възниквало допълнително задължение за кредитора за бърза реакция и за ангажиране на допълнителни ресурси. Тя била израз и на свободата на договаряне и като допълнителна услуга, избрана доброволно, тя също не се включвала в ГПР. Услугата предхождала одобряването на кредита, но била избрана по преценка на клиента и именно поради доброволния й характер, ищецът не можел да се позове на 2 неравноправност. Разсрочването й било също в интерес на клиента. Моли за отхвърляне на иска, претендира и разноски. В с.з. страната също не се явява, но и тя представя писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за паричен заем № ******** г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 300 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за 3 месеца, с такса за експресно разглеждане на документите в размер на 95, 26 лева, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40, 32 %, при ГПР- 49, 46 % и неустойка поради непредставяне на обезпечение в размер на 63, 58 лева, платима разсрочено на вноски.

Видно от представена от ответника справка за плащанията по договора за кредит, главницата по договора в размер на 300 лева е изцяло погасена, а останалите компонентичастично, както следва: договорна лихва- платена е сумата от 19, 28 лева, от общо 28, 68 лева; неустойка- платена е сумата от 28, 90 лева, от общо 63, 58 лева; такса за експресно разглеждане- платена е сумата от 87, 70 лева, от общо 95, 26 лева.

Във връзка с тази справка е допуснато изменение на осъдителния иск, като същият е увеличен в размера до 116, 60 лева, вместо първоначално предявения такъв от 26, 22 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса са въведени две клаузи от договора, по отношение на които се твърди, че са нищожни- таксата за експресно разглеждане и за неустойка, които следва да бъдат обсъдени, за да се прецени дали действително те са предвидени в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В чл. 1 ал. 2 от договора е записано, че заемателят избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение, което декларирал в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване. Кредиторът не доказва наличието на тези обстоятелства, предшестващи сключването на договора, като по 3 делото не са представени писмени доказателства, от които да е видно, че действително потребителят е избрал да се възползва от тази допълнителна услуга. Не става и ясно дали клиентът има право на избор и на обикновена заявка, без приоритетно разглеждане, нито пък за колко време се взема становище от кредитора в единия или в другия случай, за да се прецени експресността на заявката. В чл. 1 ал. 3 от договора е посочено, че таксата за това бързо разглеждане е във фиксиран размер- 95, 25 лева или почти 1/3 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Както вече се посочи, заемодателят не представя попълненото от заемателя предложение за сключване на договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора и съответно- дали е информирано за това. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса. Вече се отбеляза по- горе, че не е ясно какъв е срокът за разглеждане на заявката и дали той е бил спазен от ответника, за да са налице предпоставките за начисляване на подобна такса за експресно разглеждане документите.

На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за експресното разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК.

Второто възражение в исковата молба за недействителна клауза в договора за потребителски кредит е свързано с предвидената неустойка, която се начислява при непредставяне на обезпечение. Това непредставяне обаче самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва 4 да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която се активира в съответен срок от сключване на договора за кредит, без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение.