Решение № 1616 от 11.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1616 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Силвана Гълъбова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100513506 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 12063/19.06.2024 г., постановено по гр. д. № 26179/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 50 състав, са уважени частично предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на:

О. Б. Б. и Т. Б. Д. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД поотделно всеки от тях сумата в размер на по 54,51 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „********, студио №157, за периода 01.11.201924.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.05.2023 г. до окончателното й изплащане, и сумата 14,31 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020 - 23.03.2023 г., като са отхвърлени искът за главница над уважения размер от 54,51 лева до пълния предявен размер от 55,11 лева и за периода 01.05.2019-30.10.2019 г., и 25.04.-30.04.2020 г., и иска за лихва над уважения размер от 14,31 лева до пълния предявен размер от 14,45 лева;

У. Е. Р. дължи да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 54,50 лева главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „********, студио №157, за периода 01.11.2019 – 24.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.05.2023 г. до окончателното й изплащане, и сумата 14,31 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020¬23.03.2023 г., като са отхвърлени искът за главница над уважения размер от 54,50 лева до пълния предявен размер от 55,10 лева и за периода 01.05.201930.10.2019 г., и 25.04. – 30.04.2020 г., и иска за лихва над уважения размер от 14,31 лева до пълния предявен размер от 14,46 лева.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответниците О. Б. Б. и Т. Б. Д., като по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК към нея се е присъединил У. Е. Р., с доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излагат, че в хода на производството пред СРС са направени възражения, че няма доказателства за това да е 1 налице договорно правоотношение между страните по делото. Твърди се, че ищцовото дружество не е начислявало суми за реално доставена топлинна енергия. Твърди се, че е незаконосъобразно претендирането на лихва, защото не е доказан размерът на вземанията.

Поддържа се, че за да се ангажира отговорността на ползвателя на топлинна енергия, то трябва да се докаже, че са монтирани средства за дялово разпределение, а такива доказателства липсват в случая. Сочи се, че не е доказано по какъв начин е ставало процесното отчитане и на какво основание. Поддържа се, че длъжниците не са поставени в забава. Поддържа се, че всеки от жалбоподателите притежава само по 1/12 ид. ч. от процесния имот и само до тази квота всеки от тях отговаря за задълженията. Твърди се, че не е потребявана енергията, посочена в представените по делото фактури. Поддържа се и че вземанията са погасени по давност.

Въззивниците молят съда да отмени първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете срещу тях и да отхвърли същите.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с които се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага, че първоинстанционният съд правилно е уважил иска.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

Решение № 12063/19.06.2024 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу О. Б. Б. и Т. Б. Д. за главница над уважения размер от 54,51 лева до пълния предявен размер от 55,11 лева и за периода 01.05.2019-30.10.2019 г., и 25.04.-30.04.2020 г., и иска за лихва над уважения размер от 14,31 лева до пълния предявен размер от 14,45 лева, както и в частта, с която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу У. Е. Р. за главница над уважения размер от 54,50 лева до пълния предявен размер от 55,10 лева и за периода 01.05.2019-30.10.2019 г., и 25.04. – 30.04.2020 г., и иска за лихва над уважения размер от 14,31 лева до пълния предявен размер от 14,46 лева.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба на ответниците е частично основателна по следните съображения:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане:

О. Б. Б. и Т. Б. Д. да заплати всеки от тях на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 55,11 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр.

София, ж.к. „********, студио № 157, за периода 01.05.2019-30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.05.2023 г. до окончателното й изплащане, и сумата 14,46 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 - 23.03.2023 г.;

У. Е. Р. дължи да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 55,10 лева главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „********, студио №157, за периода 01.05.2019-30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.05.2023 г. до окончателното й изплащане, и сумата 14,46 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020-23.03.2023 г.

2

Спорно между страните в настоящото въззивно производство е обстоятелството дали ответниците има качеството на потребители на топлинна енергия, при какви квоти и дали дължат сумата за топлинна енергия.

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”.

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

По делото са приети писмени доказателства за правото на собственост на ответниците върху апартамент/студио № 157, находящ се в гр. София, ж.к. „********.

От Нотариален акт за замяна на недвижим имот №51/10.09.1992 г. по д. №13935/1992 г. на I нотариус при II СРС се установява, че Л.Н. Р. е придобила процесния имот.

Oт Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №30, т.П, рег. №3587, нот. дело №209/2020 г. на Нотариус с рег. №53 на НК се установява, че на 24.04.2020 г. ответниците У. Е. Р., О. Б. Б., Т. Б. Д. прехвърлят на третите лица С.С.К. и Й.С.К. правото на собственост върху недвижим имот гр. София, ж.к. „********, апартамент/студио №157.

От съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че ответниците се легитимират като собственици на процесния топлоснабден имот, посочен във фактурите на топлинното предприятие, а именно апартамент/студио № 157, находящ се в гр. София, ж.к. „********.

Съгласно действащата към релевантния момент правна уредба, когато индивидуален имот на единия съпруг бъде заменен изцяло с друг недвижим имот – собственост на трети лица, придобитият по силата на тази замяна имот не се включва в съпружеската имуществена общност, макар придобиването да е осъществено по време на брака. Това е така, тъй като при този способ на придобиване липсва съвместен принос на другия съпруг, а новопридобитият имот представлява трансформация на лично имущество на съпруга – собственик на заменения имот. Всички действащи до момента семейни кодекси поставят като основна предпоставка за възникване на съпружеска имуществена общност при възмездно придобиване на вещни права по време на брака наличието на съвместен принос на съпрузите, като въвеждат презумпцията, че такъв принос се предполага до доказване на противното. Презумпцията, предвидена в чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. (сега чл. 21, ал. 3 от действащия СК) обаче е оборима. Приносът се счита изключен в случаите, когато вещите или вещните права са придобити по време на брака със средства или права, които представляват лично имущество на единия съпруг, включително когато те произхождат от дарение, наследство или от друго лично имущество по смисъла на чл. 20 от СК (отм.), както и когато придобиването е резултат от трансформация на такова лично имущество, какъвто е и настоящият случай. Поради това съдът приема, че придобитият чрез замяна недвижим 3 имот представлява лична собственост на Л.Н. Р., а не имущество, включено в съпружеската имуществена общност.

Съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава автоматично към наследниците, а се придобива чрез неговото приемане – изрично или мълчаливо, с обратно действие от датата на откриване. Разпоредбата на чл. 48 ЗН установява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от момента на откриване на наследството до доказване на приемане по опис или отказ.

От удостоверението за наследници № 8000/16.04.2019 г., издаден от Столична Община, на Л.Н. Р. се установява, че същата е починала на 04.08.2017 г., като нейни наследници по закон са съпругът й У. Е. Р. и децата на починалия преди нея брат Б.Н. Б. – О.

Б. Б. и Т. Б. Д.. При съобразяване на изложеното и с оглед правилата на чл. 9, ал. 2 ЗН и чл.

10, ал. 2 ЗН, наследството на Л.Н. Р., открито на 04.08.2017 г., се разпределя между преживелия съпруг и низходящите на починалия преди нея неин брат. Както бе посочено, бракът между наследодателката и У. Е. Р. е съществувал още към 1992 г., а наследството е открито през 2017 г., поради което е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2, изр. второ ЗН, при която преживелият съпруг получава 2/3 от наследството, а останалата 1/3 се наследява от братята и сестрите на наследодателя или техните низходящи. Тъй като братът на наследодателката Б.Н. Б. е починал преди нея, на основание чл. 10, ал. 2 ЗН той се замества от своите деца – О. Б. Б. и Т. Б. Д., които наследяват по равни части дела, който би се паднал на техния баща. С оглед изложеното след откриване на наследството на Л.Н. Р. нейни наследници по закон при следните квоти са: 4/6 ид.ч. за У. Е. Р., 1/6 ид.ч. за О. Б. Б. и 1/6 ид.ч. за Т. Б. Д..

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Изводът се обоновава с разбирането, че страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие е лицето, което ползва имота. По презумпция това е субектът, който е собственик на обекта, тъй като в това негово право се съдържа правото да ползва имота по предназначение. Ето защо задължено лице за потребената топлоенергия се явяват собствениците на имота в периода 01.05.2019 г. 24.04.2020 г. У. Е. Р., О. Б. Б. и Т. Б. Д. при посочените по-горе квоти. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.