Решение № 187 от 13.10.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. А., 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. Т.А като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20222110101077 по описа за 2022 година

Предявен e иск по чл.108 ЗС.

Производството е образувано по ИМ на А. Х. Ж., ЕГН **********, съд.адрес: ***, ***, чрез адв.Ж.А., против Н. Т. Г., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв.А.Т.. Ищецът твърди, че е собственик по силата на НА № 91/28.11.2007г. на следните имоти - първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 105 кв.м., 1/2 ид.ч. от тавана на сградата, заедно с 2 бр. второстепенни сграда, построени в дв.място - със застроена площ от 8 кв.м. и от 1 кв.м., с административен адрес на имота: ***, построени на основание отстъпено право на строеж върху общински УПИ № IV-21, в кв. 124 по плана на гр. А., целият с площ от 356 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 1 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от правото на строеж върху описания поземлен имот. Сочи, че от момента на придобиването владеел описаните имоти, вкл. половината от тавана, както и че на 22.10.22г. ответникът изхвърлил вещи на ищеца и ограничил достъпа му до тавана. Поддържа, че ответникът се снабдил с КНА № 168/12.08.2022г., с който бил признат за собственик на целия таван в имота и на 3бр. второстепенни постройки, оспорвайки верността на КНА и считайки, че не е налице удостовереният в него фактически състав, т.к. посочените обекти били в съсобственост от по ½ ид.ч. за всяка от страните. Предвид изложеното иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик /въз основа на посоченото деривативно основание от 28.11.2007г., евентуално по давност, считано от 1987г. – уточнение в о.с.з. от 5.5.23г./ по отношение на 1/2 ид.ч. от тавана, целият с площ от 120 кв.м., върху 2 бр. второстепенни сгради със застроена площ от 8 кв.м. и от 1 кв.м., намиращи се в описания имот, ведно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху описания поземлен имот, както и да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имотите.

1

Претендира се отмяна на осн.чл.537,ал.2 ГПК на КНА № 168/12.08.2022г. в частта, с която ответника бил признат за собственик на таван с площ от 120 кв.м., второстепенна постройка – тоалетна със застроена площ от 1 кв.м., второстепенна постройка със застроена площ от 3 кв.м. и второстепенна постройка – навес, с оградни страни, със застроена площ от 7 кв.м., както и за отмяна на осн.чл.537,ал.2 ГПК на КНА № 134/04.05.1995г., с който Т.Г.

/праводател на ответника/ е признат за собственик подпокривното пространство/таван/ от процесната жилищна сграда в частта над ½ ид.ч., както и на правото на надстрояване за същата част /уточнителна молба от 18.04.2023г./ Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ от ответника. Оспорва иска като неоснователен, молейки за отхвърлянето му. Твърди, че по силата на НА № 134/04.05.1995г. възникналата върху тавана и правото на надстрояване на сградата съсобственост е била ликвидирана чрез съдебна делба, въз основа на кoятo за едноличен собственик на таванското помещение и на правото на надстрояване на процесната сграда били признати не праводателите на ищеца /Х.Ж. и Г.Ж., придобили права по силата на НА № 37/23.02.1978г./, a T.Г. /бащата на ответника/. Последният бил собственик по силата на НА № 198/31.08.1977г. за дарение на половината тавански етаж и с този акт се легитимирал като съделител в последващото делбено производство, проведено с участието на праводателите нa ищеца. Поддържа, че праводателите на ищеца участвали в сочената делба на съсобствеността върху тавана, след която единствен собственик на последния и на правото на надстрояване на процесната сграда станал Т.Г., поради което намира, че ищецът не е придобил собствеността върху половината от тавана, т.к. я е получил от несобственик през 2007 г. Твърди, че ответникът е собственик на тавана по наследяване и давност /започнала да тече от 1995г./ – същият е единствен наследник на баща си, като само ответникът владеел процесния таван, присъединявайки и владението, осъществено от неговия наследодател.

Намира за неоснователни и претенциите на ищеца относно второстепенните постройки в имота , претендирайки разноски.

От доказателствата съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С НА № 198/31.08.1977г. продавачът М.К. е дарила на Т.Г. следният недв.имот: източната половина на таванското помещение и бетонната плоча, намираща се непосредствено под тази половина на същото помещение от жилищната сграда, находяща се в гр.А., построена в общинско дв.място, представляващо парцел IX-1333 в кв.98 по плана на гр.А. с площ от 327 кв.м.

С НА № 37/23.02.1978г. продавачът К.К. е прехвърлил на купувачите Х.Ж. и Г.Ж. правото на собственост върху първи жилищен етаж от жилищна сграда, построена в общинско дв.място, представляващо парцел IX-1333 в кв.98 по плана на гр.А. с площ от 327 кв.м., както и западната половина от таванското помещение на същата сграда, заедно с ½ ид.ч. от намиращите се в двора стая и тоалет.

С вл.в сила решение № 414/18.10.1978г. по гр.д. № 282/78г. на РС А. е допусната делба на правото на надстрояване над жил.сграда, застроена в парцел IX-1333, в кв. 98 по плана на гр.А. между съделителите Т.Г. /от една страна/ и Х.Ж. и Г.Ж. /от друга страна/, при 2 равни квоти, като същевременно съдът не е допуснал делбата между същите лица относно таванското помещение, намиращо се в същата жил.сграда. С вл. в сила решение № 58/14.02.1979г. по гр.д. № 282/78г. на РС А. /потвърдено с решение от 12.04.1979г. по гр.д.

626/79г. на ОС Бургас/ във втората фаза на делбата е поставено в дял на съделителя Т.Г. правото на надстрояване над жил.сграда, застроена в парцел IX-1333, в кв. 98 по плана на гр.А., като същият съделител е осъден да заплати парична сума на останалите съделители за уравнение на дяловете им. Нито се твърди, нито се установява, определената парична сума за посоченото уравнение да е била заплатена.

Не се спори, а и се установява, че правото на надстрояване, предмет на делба по гр.д.

№282/78г. на АРС, не е било реализирано от правоимащия.

С КНА № 134/04.05.1995г. лицето Т.Г. се е легитимирало като собственик по силата на дарение и възлагане на недв.имот в производство по делба на следния недв.имот: подпокривно пространство /таван/ с право на надстрояване над жилищната сграда, построена на основа отстъпено право на строеж върху държавно дв.място, представляващо УПИ № IV-21, в кв. 124 по плана на гр. А., целият с площ от 325 кв.м.

С КНА № 23/07.06.1995г. лицата Т.Г. и И.С. се легитимират като собственици по наследство на следния недв.имот: приземен/избен/ етаж от масивна жил.сграда, находяща се в гр.А., ***, построена на основа отстъпено право на строеж върху общинско дв.място, представляващо УПИ № IV-21, в кв. 124 по плана на гр. А., целият с площ от 325 кв.м., ведно с правото на строеж върху дв.място и ½ ид.ч. от дворна тоалетна и ½ ид.ч. от стопанска постройка.

Видно от НА № 91/28.11.2007г. Х.Ж. и Г.Ж. са продали на ищеца първият жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 105 кв.м., 1/2 ид.ч. от тавана, с площ от 52,50 кв.м., заедно с второстепенна сграда, със застроена площ от 8 кв.м. и второстепенна сграда - тоалетна, със застроена площ от 1 кв.м., с административен адрес:

***, построени на основание отстъпено право на строеж върху общински УПИ №IV-21, в кв.

124 по плана на гр. А., целият с площ от 356 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 1 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от правото на строеж върху описания поземлен имот.

С НА № 167/12.08.2022г. И.С. е дарила на ответника ½ ид.ч. от приземният етаж /маза/ със ЗП 120 кв.м. от процесната сграда с административен адрес: ***, ведно със съответната ид.част от правото на строеж, както и собствеността върху 3бр. второстепенни постройки в дв.място /съответно тоалетна от 1 кв.м., друга постройка от 3 кв.м. и навес без оградни стени от 7 кв.м./.

С КНА № 168/12.08.2022г., издаден по чл. 587, ал.1 ГПК, ответникът се легимира като собственик на приземният етаж /маза/ със ЗП 120 кв.м. от процесната сграда с адм. адрес: ***, ведно със съответната ид.част от правото на строеж, на целият таван със ЗП от 120 кв.м. в процесната сграда, както и на 3бр. гореописани второстепенни постройки в дв.място /съответно тоалетна от 1 кв.м., друга постройка от 3 кв.м. и навес без оградни стени от 7 кв.м./.

3

По делото не се спори,а и се установява от представеното удостоверение за наследници, че ответникът е единствен наследник на Т.Г. /поч. на 10.05.2006г./.

По делото са събрани и доказателства от разпита на свид. Р.В., ценени от състава съгласно чл. 172 ГПК, от които се установява, че процесната сграда се състои от избен етаж, първи етаж и таванско помещение, като последното не е било преградено и е било ползвано в съответните свои източна и западна половина /части/. Установява се и че на 22.10.22г. ответникът изхвърлил багажи на ищеца от таванското помещение, като поставил катинар на вратата на тавана, ограничавайки достъпа му до това пространство, заключвайки вратата.

Свидетелката Й.Х.а дава показания, ценени съобразно чл. 172 ГПК, че ищецът нямал ключ за тавана и преди 22.10.22г., който се заключвал по принцип в годините и имал един вход за достъп до него, както и че ищецът ползвал тавана с нейно позволение и това на ответника, за да складира свои вещи, осигурявайки му достъп до помещението, което било снабдено с електричество от тази свидетелка.

От заключението по изслушаната СТЕ, което съдът възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено се установява, че таванът на процесната сграда представлява използваемо подпокривно пространство с тухлен надзид 0,85 м, височина в най-високата част от 2,9 м. и покрив от керемиди върху дървена покривна конструкция, като същият таван е осветен от капандура и 6 бр.прозорци, с ел.захранване, имащ следните технически параметри : 105 кв.м. – обща ЗП на тавана, вкл. 12 кв.м – ЗП на стълбището за достъп до него, от където се осъществявал същия. ВЛ е заключило, че съществува техническа възможност за разделяне на тавана на две ателиета , както и че към момента не е налице фактическо обособяване на отделни части на тавана. ВЛ е дало заключение, че процесните второстепенни постройки в имота представляват склад от 28,37 кв.м., тоалетна от 2,25 кв.м. и навес от 9,4 кв.м., съставляващи сгради допълващо застрояване /с изкл. на навеса/, както и че посочените квадратури не отговарят на титулите за собственост.

Представена е и мед.документация относно здравословното състояние на ищеца.

Въз основа на установените факти, съдът стига до следните правни изводи:За уважаването на иск с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо следното: 1) ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска, 2) вещта да се намира във владение или държане на ответника и 3) ответникът да владее или държи вещта без основание. При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за ид.част от съсобствен имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната ид.част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца /ТР 3/2020г., ОСГК на ВКС/.

Основният спор по делото се концентрира относно издадените КНА в полза на ответника /и на наследодателя му/, респ. дали същият е станал собственик на целия таван и на построените в дв.място второстепенни постройки и налице ли е основание за осъществяване на фактическата власт от ответника върху тези вещи (вкл. и върху претендираните от ищеца ид.ч. от тях).

Процесното таванско помещение представлява обща част на сградата по см.на чл.38 4

ЗС /по предназначение, а не по естеството си/, т.к. не служи единствено за осигуряване на изолация между последната плоча и покрива и на достъп до покрива, а има необходимата височина, пространство и обем, позволяващи общото му ползване /за каквото са налице данни, че е осъществявано в годините от живеещите в сградаа, ползващо се в своите източно и западна половини/. В случая не се спори между страните, а и се установява, че собственик на приземния етаж се явява ответника, а на етажа над него – ищеца. При етажната собственост общите части не са самостоятелни обекти на права - такива обекти са отделните жилища. С изграждането си таванският етаж е придобил статут на обща част по предназначение. Фактът, че той не е бил изграден като жилищен етаж при построяването си се установява както от разпитаните по делото свидетели, така и от останалите писмени доказателства. Разпоредбата на чл. 38 ЗС е императивна, което означава, че общите части възникват по силата на закона - с факта на възникване на етажната собственост.