Решение № 11150 от 28.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11150 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.Ш при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110123905 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от

“Т********************” ЕАД против ......................... обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: главница от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 375,52 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 03.03.2019 г. до 30.08.2021 г. в размер на 57,21 лева, главница от 01.04.2019 г. до 29.02.2020 г. в размер на 13,36 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.10.2018 г. до 30.08.2021 г. в размер на 2,22 лева, за които е издадена заповед за изпълнение о т 11.11.2021 г. по гр. д. № 51180/2021 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.

Топлоснабденият имот е адрес: гр.София, ж.к.Младост 4, *******, вх. 3, ап.

13, аб. №11111111111, ИД номер 165656. Твърди се да е налице неоснователно обогатяване със заявлението и исковата молба.

Допусната поправка на ОФГ з заповедта с разпореждане от 21,02,2023 г.

Подаденото възражение е немотивирано.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор. Ответникът не спори, че е собственик на топлоснабдения имот, както и на други топлоснабдени имоти в същия блок ******* в ********************, които е закупил с нот. акт № 155, том първи, рег. № 3950, дело № 141/2012 г. от 09.11.2012 г. Не спори и че не е сключвал договор за доставка на ТЕ, нито че не е уведомил ищеца кой е действителният ползвател на услугите. Оспорва иска. Сочи, че услугата е непоискана. Излага, че не е ползвател на жилището, като договор за доставка на ТЕ следва да бъде подписан от евентуален наемател на същото. Сочи, че с възражение от 10.02.2014 г. е възразил срещу предоставянето на услугата и е изразил несъгласие с ОУ от 10.02.2014 г. в сила от 1

14.03.2014 г. Излага също така, че въпреки недължимостта на сумите ги заплаща редовно по и-пей, като в платежните нареждания е посочено основанието - фактури; че заплаща сумите общо за всички притежавани от него имоти, като погасява едновременно задълженията по този начин. Оспорва да дължи главница за дялово разпределение и лихви за забава. Твърди да е заплатил част от процесните задължения.

С молба от 26.10.2022 г. ищецът не спори, че ответникът е заплатил в хода на процеса следните суми: 375,52 лева главница за ТЕ, 54,82 лв. – лихва за ТЕ по ф-ри от 31.08.2019 г., 29.02.2020 г., 31.03.2020 г. и 30.04.2020 г. По тази начин е останало незаплатено лихви върху главница за ТЕ в размер на 2,39 лв., сумата от 13,36 лв.главница за дялово разпределение и сумата от 2,22 лв. - мораторна лихва от 01.10.2018 г. до 30.08.2021 г. върху главницата за дялово разпределение.

С молба от 13.02.2023 г. ответникът не оспорва да е заплатил именно тези суми по аб. номер по заповедта за изпълнение, но оспорва да дължи останалите непогасени суми по основание и размер.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че до топлоснабдения имот с адрес: гр.София, ж.к.Младост 4, *******, вх. 3, ап. 13, аб. № 11111111111, ИД номер 165656 във връзка с доставената ТЕ се е обеднил, а ответникът се е обогатил; размера на исковете за главница за дялово разпределение и лихви за забава; че именно ответникът е потребил ТЕ за процесния период; че е настъпила забава на ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/. В тежест на ответника е да докаже възраженията си вкл. че е възразил срещу ОУ на ищеца своевременно; че в процесния период не ответникът, а друго лице конкретно посочено е потребило ТЕ за конкретния недвижим имот - ап. 13, за което ищецът е уведомен надлежно.

Като безспорно е отделено, че ответникът е собственик в процесния период на топлоснабдения имот с адрес: гр.София, ж.к.Младост 4, *******, вх. 3, ап. 13, аб. № 11111111111, ИД номер 165656 както и на други топлоснабдени имоти в същия блок ******* в ж.к.Младост 4, които е закупил с нот. акт № 155, том първи, рег. № 3950, дело № 141/2012 г. от 09.11.2012 г; че не е сключвал договор за доставка на ТЕ с ищеца като собственик на имота; че не е уведомил ищеца кой е действителният ползвател на услугите. Не оспорва и размера на главницата за ТЕ за процесния период, както и че с плащанията са погасени сочените в молба от 26.10.2022 г. от ищеца суми; че до имота в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия в сочените количества.

Според чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на енергия се извършва по писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ за небитови нужди. В разпоредбата на параграф 1, т. 33 от ДР / ДВ бр.

54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г./ на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието небитов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. За процесния период са действали ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди, одобрени с решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР. Според чл. 1, ал. 2 от тях продажбата на ТЕ се извършва въз основа на писмен договор между купувача и дружеството с прилагане на общите условия. В чл. 61, ал. 1 ОУ е разписано, че купувач на ТЕ е собственик, титуляр на вещното право на ползване или наемател на имота. Купувачът 2 подава заявление по образец, въз основа на което се сключва договор, като дружеството открива и води партида с абонатен номер – чл. 62, ал. 1 и 2 ОУ.

В отговора ответникът не спори, че е собственик на процесния ап. № 13, ИД номер 165656, в който да се е потребявала ТЕ за периода. Видно от нот. акт от 09.11.2022 г. ответникът е придобил като собственик преди началото на процесия период шест апартамента на един и същи адрес, като процесният е под № 3.

С отговора ответникът не спори, че липсва сключен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди за исковия период.

Това се установява и от писмо –покана за сключване на договор изх. № СИ 610/04.04.2015 г., като в отговор на него със заявление от 10.04.2014 г. на л. 78 ответникът изрично изразява несъгласие с ОУ на ищеца и несъгласие да сключи договор за доставка на ТЕ за небитови нужди съгласно условията на ищеца. Желае да сключи договор, но при предложени от него условия /“индивидуален договор“/, като ищецът не е приел това предложение. Следователно липсва договор за процесния период, а ТЕ е доставяна и потребявана в имота, с което ищецът се е обеднил, а ответникът – обогатил.

Ответникът твърди бланкетно, че има наемател /“евентуален“/ в имота и именно той би се обогатил със сумата за ТЕ. На първо място обаче липсва категорично твърдение в тази връзка. На второ място, от представения договор от 2017 г. срок от две години /т.е. 2019 г./ не се установява да е за процесния имот. Ответникът е собственик на шест апартамента в сградата с посочения адрес.

Ответникът не оспорва исковете по размер. Оспорва ги по основание вкл. и като погасени чрез плащане в хода на процеса. Ответникът не спори, че до имота в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия в сочените количества.

Разпоредбата на чл. 76 ЗЗД се прилага в случаите, при които плащането не е достатъчно да погаси всички задължения на длъжника към кредитора и на второ място длъжникът не е заявил /например в основанието на платежното нареждане/ кое точно задължение погасява.

Ответникът твърди да е извършвал плащания на процесните задължения по следния начин: плащанията са извършвани след входиране на заявлението по e-pay; твърди плащанията да покриват всички вземания по съответната фактура, но само вземанията за главница за ТЕ, т.к. оспорва да дължи главници за дялово разпределение, както и лихви; твърди изрично да е посочвал в основанията на преводните нареждания кои задължения погасява; твърди, че някои от плащанията са общо относно всички притежавани топлоснабдени имоти от ответника, които са шест на брой съгласно нот. акт от 09.11.2012 г.

Сочи, че по този начин е заплатил главница за ТЕ от общо 372,85 лв. /= 54,12 лв.+123,59 лв.+145,35 лв. +49,79 лв./. Така са описаните плащания съгл. стр. 1 от отговора, а на стр. 2 при сумирането на сумите е допусната техническа грешка.

Установява се следното от приложените документи на л. 67 и сл.

До ответника е изпратено дебитно известие за процесния имот за топлинната енергия за част от процесния период с номер 0016684445/31.08.2019 г. То е за главница за ТЕ за сумата от 54,12 лв. с ДДС. Ответникът е заплатил на 16.02.2022 г. в хода на процеса тази сума, посочвайки в основание за плащане именно това дебитно известие.

До ответника е изпратена фактура № 0109956361/29.02.2020 г. за топлинната енергия за всички притежавани от ответника топлоснабдени имоти за част от 3 процесния период. Процесният имот е под № 4 - ап. 13. Фактурата обективира вземания за главници за ТЕ за отделните имоти и е на обща стойност 448,93 лв. с вкл.

ДДС, като същата е напълно заплатена / в цялост/ с плащане от 08.10.2021 г. в хода на процеса с посочване като основание на фактурата. За процесния имот са заплатени всички суми по фактурата. Относно процесния имот са заплатени общо 123,59 лв. с ДДС – главница за ТЕ.

До ответника е изпратена фактура № 1100000822/31.03.2020 г. за топлинната енергия за всички притежавани от ответника топлоснабдени имоти за част от процесния период. Процесният имот е под № 4 - ап. 13. Фактурата обективира вземания за главници за ТЕ за отделните имоти, но и вземания за дялово разпределение, изрично упоменати отделно като пера. Фактурата е снимана едностранно и не е възможно да се определи общата й стойност. За процесния имот вземанията за главница за ТЕ са посочени общо като 121,10 лв./= 52,29 лв.+65,70 лв.+3,11 лв./. С преводно нареждане от 08.10.2021 г. в хода на процеса по тази фактура /изрично посочена в основание за плащане/ ответникът заплаща сумата от 462,42 лв., което твърди да представляват всички главници за ТЕ по фактурата. Ищецът не оспорва сумата от 462,42 лв. да представляват всички главници за ТЕ по фактурата.

Изрично в основанието за плащане ответникът е посочил, че не заплаща главници за дялово разпределение /“без ДР“/, като съдът намира, че по този начин ответникът надлежно е посочил по см. на чл. 76 ЗЗД кои вземания заплаща, а именно всички главници за ТЕ за всички притежавани от него имоти. За процесния имот по тази фактура, във вида, в който е представена, се извежда, че са заплатени за част от исковия период 145,32 лв. с вкл. ДДС / = 121,10 х1,2/.

До ответника е изпратена фактура № 1800122305/30.04.2020 г. за топлинната енергия за всички притежавани от ответника топлоснабдени имоти за част от процесния период. Процесният имот е под № 4 - ап. 13. Фактурата обективира вземания за главници за ТЕ за отделните имоти, но и вземания за дялово разпределение, изрично упоменати отделно като пера. Фактурата обективира вземания за главници на обща стойност 238,20 лв. с вкл. ДДС. С преводно нареждане от 08.10.2021 г. в хода на процеса по тази фактура /изрично посочена в основание за плащане/ ответникът заплаща сумата от 226,51 лв., което твърди да представляват всички главници за ТЕ по фактурата. Изрично в основанието за плащане ответникът е посочил, че не заплаща главници за дялово разпределение /“без ДР“/, като съдът намира, че по този начин ответникът надлежно е посочил по см. на чл. 76 ЗЗД кои вземания заплаща, а именно всички главници за ТЕ за всички притежавани от него имоти. Действително сборът на главниците за ТЕ по фактурата се равнява на 226,51 лв. с вкл. ДДС/=188,76 лв. х1,2/. По този начин за процесния имот по фактурата за ТЕ са заплатени 41,49 лв. за ТЕ без ДДС /= 19,48 лв. +20,25 лв.+1,76 лв./ или 49,79 лв. с ДДС.