Решение № 260344 от 25.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 25.11.2021 г. град Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Търговско отделение

На 13.10.

2021 г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА т.дело № 6 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на

09.12.2018 г., около 02:30 часа, по първокласен път III-5007 15 се движел л.а. „***” с рег. № ***с водач К.Т.М., който управлявайки с несъобразена с пьтните условия скорост, излиза вляво от пътното платно, удря се в крайпътно дърво и причинява ПТП. В резултат на това загива возещият се в ла. пътник И. Г.Й..

По случая е образувано ДП 1480/ 2018 г. по описа на РУ — Казанлък, пр.пр.2855/2018 г. на Окръжна прокуратура — Стара Загора, производството по което, към момента не е приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от водача на лекия автомобил К.М.нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното, се твърди наличието на пряка причинна връзка между деянието на водача К.Т.М.и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на И.

Г.Й..

Посочва се, че за увреждащия автомобил „***” с рег. № ***, управляван от водача К.Т.М., е склочена застраховка ”Гражданска отговорност”, з.п. BG/30/18002786955/24.09.2018 г., със срок на валидност една година, считано от 25.09.2018 г. до 25.09.2019 г. със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ф. София, по силата на която застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищците предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, като представили всички документи, с които разполагат, получени от застрахователя на 22.01.2019 г., видно от приложената обратна разписка. По случая са заведени щети с № 0801-000255/ 2019-03, № 0801-000255/ 2019-08 и № 0801-000255/ 201909, по които застрахователят с писмо с изх. № 1417/19.04.2019 г. отказал да изплати застрахователно обезщетение. Изложеното обуславяло и наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД за причинените неимуществени вреди на доверителите ми.

Ищцата Е.А.А. - баба на загиналия И. Г.Й. на 15 г., изключително тежко преживяла смъртта на своя внук. Между тях съществувала много силна връзка и взаимна привързаност, поддържали са изключително близки отношения, ищцата отглеждала своя внук, обичали са се и са си помагали. Загубата на И. се отразила изключително тежко на здравословното и емоционалното и състояние. С причинената смърт тя загубила моралната и физическа подкрепа, която е имала в лицето на загиналия И. и на когото е разчитала за в бъдеще.

Ищецът Й.Г.Й. - брат на загиналия И. Г.Й., също изключително тежко преживял смъртта на неговия брат.

Загубата на брат му се отразява изключително зле на здравословното му и психическото му състояние. Между тях съществувала много силна връзка, характеризираща се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа, помагали са си взаимно, поддържали са близки отношения. Моралните страдания на ищеца, преживяната скръб от невъзвратимата и нелепа загуба на неговия брат се отразили изключително тежко на емоционалното му състояние, не можел да приеме и преодолее случилото се, мъката му била огромна.

Твърди се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил К.Т.М., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност”, което обуславя за ищците правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди. Претендираната сума съобразили от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на техния внук и брат, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2018 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Предвид изложеното, съда да постанови решение, с което да приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер, и да осъди ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на Й.Г.Й., чрез неговата майка и законен представител Г.Й.Й. и Е.А.А. сума в размер на по 50 000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на техния внук и брат И. Г.Й., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 16.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло. Евентуално, ако съдът реши, че са основателни, да бъда намален размера на обезщетението, като прекомерно завишен и несъответстващ, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи от друга страна, на реално претърпените от ищците душевни болки и страдания от загубата на своя брат и внук в резултат на процесното ПТП и от трета страна, с оглед наличието на принос от страна на загиналия И. Г.Й. за настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в непоставянето на обезопасителен колан, с който автомобила се твърди да е бил фабрично оборудван, както и съпричиняване на вредите от него като е пътувал в автомобил, управляван от водач употребил алкохол като с това си поведение е допринесъл за собственото си увреждане.

Заявява, че искът е допустим, макар и неоснователен и няма процесуална пречка да бъде допуснат до разглеждане от съда.

Счита, че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач. Твърди, че водачът на л. а. марка „***", модел „***” с рег. № ***не носи отговорност за настъпване на ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищите, поради което исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на И. Й. в резултат на процесното ПТП се явява абсолютно неоснователен.

На следващо място твърди, че искът е неоснователен и поради липсата на друг съществен елемент от сложния фактически състав на обезвредата, а именно — вредите. Твърдим, че ищците не са претърпели описаните в исковата молба неимуществени вреди — болки и страдания, от загубата на И. Й. в процесното ПТП. Твърди, че приживе между тях не са съществували близки емоционални връзки и отношения, поради което и смъртна му не е предизвикала отрицателни изживявания, болки и страдания у ищците. Посочва, че съществуването на определена роднинска връзка между увредените лица по смисъла на чл. 478 ал.2 КЗ и загиналият при ПТП - И. Й., не е достатъчно основание за присъждане на обезщетение. От значение са естеството на отношенията приживе между посочените категории лица, степента на близост между тях, обстоятелствата поддържали ли са връзка, живели ли са заедно, разбирали ли са се и т. н., респ. как смъртта на техния родственик се е отразила на емоционалното им състояние, какви болки и страдания са преживели и преживяват в момента и т.н.

Счита, че искът се явява неоснователен и в пълния предявен размер, като несъобразен с реално понесените от ищците болки и страдания в резултат на причинената смърт на И. Й. от процесното ПТП и надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите й обезщетение. Претендираният размер не е съобразен и с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.

В този смисъл прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищците болки и страдания. както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И. Й., изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Твърди, че непоставянето на обезопасителен колан от страна на пострадалия се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите тежки травматични увреждания за него в резултат на процесното ПТП, довели до смъртта му. Счита също така и че загиналият е спомогнал за собственото си увреждане, респективно за увеличаване размера на вредата. Твърди, че поведението на пострадалото лице е било рисково, тъй като е пътувал в моторно превозно средство с водач употребил алкохол. Пострадалото лице съзнателно и свободно е формирало своя избор като по този начин е предвидил и реално очаквания риск или неоправдано го игнорирал, като това поведение на пострадалото лице съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП (виж ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС).

Предвид на изложеното и при евентуална доказаност на исковата претенция, определеното от съда като справедливо обезщетение намира, че следва да бъде намалено значително заради наличието на принос от страна на загиналия в изложените по-горе аспекти.

На следващо място твърди и че исковете се явяват неоснователни и в пълните предявени размери като несъобразени нито с приетия лимит за обезщетяване на далечни роднини, но и с реално понесените от ищците болки и страдания в резултат на причинената смърт на И. Й. от процесното ПТП.

Съгласно § 96, ал. 1 КЗ „До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лева ”.

Относно фактите:

Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. марка „***", модел „***” с рег. № ***по силата на Застрахователна полица № BG/30/118002786955, с период на валидност 00:00 ч. на 25.09.2018 г. до 23:59 на 25.09.2019 г., сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД към твърдяната дата на птп- 09.12.2018 г.

Оспорва следните обстоятелства:

Вината на водача на л. а. марка „***", модел „***” с рег. № ***- К.Т.М.за настъпване на процесното ПТП. По тези причини оспорва изцяло твърденията в исковата молба относно настъпването на ПТП на 09.12.2018 г., механизма на това ПТП и вината на водача на лекия автомобил, където се твърди, че е пътувал загиналият И. Й..

В условията на евентуалност и при доказване настъпването на ПТП с описания в исковата молба механизъм и вината на водача на лекия автомобил, твърди, че вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него има загиналият И. Й..

Оспорва твърдението за претърпени от ищците тежки, пожизнени и трайни вреди, както и че между загиналият и ищците е имало силна духовна, физическа и емоционална връзка, градена с години, че отношенията им са се основавали на взаимна обич и разбирателство, привързаност и подкрепа, че ищците са преживели изключително трудно смъртта на И. Й. и че са приели крайно тежко загубата му, че са се самоизолирали след смъртта му, започнали са да странят от хората и са се затворили в собствените си мисли, че са загубили апетита си и съня си.

Оспорва твърдението, че ищците все още не могат да преодолеят мъката от преживяната трагедия и че изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Оспорва изложеното в исковата молба, че внезапната смърт на И. Й. е причинила необратима травма на психиката на ищците.