Решение № 2490 от 16.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2490 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100502783 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК /въззивно обжалване/.

Въззивно гр. д. № 2783/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М.

Б. П., ЕГН ********** от гр. София срещу решение № 23336 от 24.12.2024 г. постановено по гр. д. № 20221110114618 по описа за 2022 година на СРС, З8-ми състав, с което е отхвърлен иска на въззивника М. Б. П., ЕГН ********** за признаване за установено, че между нея и ответника „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД ЕИК 175386257 е собственик на 46,5/172 ид.ч. от първи етаж и пристройка към него от двуетажна жилищна сграда находяща се в гр. ****, построени в дворно място съставляващо парцел III-1076 от кв.

119 по плана на гр. Банкя, цялото с площ от 642 кв.м.

Въззивничкта излага доводи за неправилност и необоснованост на решението на СРС, за което излага мотиви. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени първоинстанционното Решение и да бъде постановено ново, с което да се уважи предявения иск.

Постъпил е отговор от Д. С. П. – трета заинтресована страна, чрез процесуалния си представител адв. К. Н. А., ч който се излагат довди за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение, с което е отхвърлен предявения положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за право на собственост върху идеални части от процссния недвижим имот.

Въззивната жалба е допустима. Процесното решение е обжалвано в срок. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива основания в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк. дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС. Във всички случаи въззивният съд е длъжен служебно да даде законосъобразната правна квалификация на предявените искове.

Претенцията се основава на чл. 92 от ЗС - придобито по приращение право на собственост върху части от първия етаж от сградата, който е процесен.

В атакуваното съдебно решение първоинстанционнияг е приел, че не е налице хипотезата на чл. 92 от ЗС, тъй като по делото са събрани достатъчно доказателства относно това, че т. нар. „пристройка" не представлява архитектурно самостоятелен обект, поради което и в конкретния случай е приложима нормата на чл. 97 от ЗС.

Презумпцията на чл. 92 от ЗС е оборима. Трайно установена е съдебната практика относно това, че принципът на приращението по чл. 92 от ЗС намира приложение, когато изграденото в повече представлява самостоятелен обект иа собственост по строителните правила и норми. Строителство, когато отговаря на изискванията за самостоятелен обект, е приращение и се придобива в собственост от собственика на терена. В случай, че извършеното строителство не представлява такъв обект, се прилага нормата на чл. 97 ЗС, съгласно която собственик на допълнително построеното е собственикът на обекта, към който то е присъединено. Когато е налице строителство в съсобствено дворно място и построеното представлява допълващо застрояване и което е функционално свързано със самостоятелен обект в дворното място, който се притежава в индивидуална собственост от един или само от част от съсобствениците на дворното място хипотезата на чл. 92 ЗС е неприложима. По отношение на такова застрояване принципът на приращението не намира приложение.

Основна характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост освен неговата физическа обособеност, е и възможността да се ползва самостоятелно и в този смисъл да има предназначение различно от това да обслужва главния обект, респ. да обслужва жилището, построено в това дворно място.

Безспорно установено по делото е, че е била налице съдебна спогодба по гр. дело № 2068/ 1993 г. на СРС, 57 състав, съгласно която целият първи етаж е придобит от праводател на ответника като самостоятелен обект - жилище. Същият обект е бил пристроен / одобрен архитектурен проект от 1993 г., приет като писмено доказателство по делото и издаден позволителен билет №1 /1993 г./, като пристройката към първия етаж е функционално свързана с апартамента /заключение на СТЕ, приета и неоспорена по делото в с.з. на 21.06.2024 г./

Съобразно разпоредбата на чл. 92 ЗС сградата и мястото, върху което тя е построена, представляват едно цяло, като целта на разпоредбата е да посочи собственика на земята като собственик и на постройките и насажденията върху нея при възникването им като вещи, освен ако е уговорено нещо друго (например учредено право на строеж в полза на лице, различно от собственика на земята). В това се състои вещноправното действие на разпоредбата, която урежда приращението като самостоятелен придобивен способ, приложим при изграждането на сграда в груб строеж върху собствена земя.

Според практиката на ВКС, разпоредбата на чл. 92 ЗС има и облигационно действие, доколкото тя намира приложение и при преценката за обхвата на транслативното действие, произвеждан от гражданскоправните сделки, имащи за предмет право на собственост върху недвижим имот. Приема се, че при разпореждане с имот, в който има построена сграда, се счита, че се прехвърля собствеността и върху сградата, макар това да не е изразено в договора; запазването на собствеността върху сградата отделно от земята трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт или установено с положителни доказателства, за да се счита оборена презумпцията на чл. 92 ЗС (В този смисъл – Решение № 659/1966 г. на ВС, I г.

2 о.; Решение № 120/22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 529/09.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, І г. о., Определение № 74/10.01.2025 г. по гр. д. № 66/2024 г. на ВКС, II г. о. и др. ).

От обсъдените гласни доказателства е видно, че ищцата не провежда пълно и главно доказване на обстоятелството, че е съсобственик на недвижим имот, а именно: втори етаж от масивна двуетажна сграда, находяща се в гр. **** с площ от около 79 кв.м., състояща се от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с % идеална част от общите части на сградата и от дворното място, последното съставляващо парцел III-1076 от кв. 119 по плана на гр.

Банкя, цялото с площ от 642 кв.м. Сочи; че притежава 1/2 ид.ч. от въпросния етаж, а другите 1/2 ид.ч. са собственост на А.Л.К. и съпругата му М.А.К., които придобили 1/2 ид.ч. от 105.39/131.78 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Банкя, СО, район ****, ет. 2, представляващ жилище, заемащо втория етаж на сградата, състоящо се от входно антре, дневна, кухня, столова, спалня, баня с тоалетна, сервизно помещение и две тераси, с площ от 129 кв.м., заедно с % ид.ч. от ПИИ *** по силата на договор за замяна със С.Б.М., собственик на 1/2 ид.ч. от втория етаж и 1/4 ид.ч. от пристройката и от УПИ-то, върху което е построена сградата.

Жалбоподателката посочва, че собствеността е придобита по наследство и след съдебна делба, приключила със съдебна спогодба, на масивната двуетажна сграда.

Описаната фактическа обстановка изключва упражнявано от праводателите на ищците давностно владение върху конкретната постройка, която понастоящем е нанесена в кадастъра със самостоятелен идентификатор ***, поради което предпоставките на наведеното оригинерно придобивно основание за периода до 18.12.2003 г. не се доказват.

Първоинстанционният съд правилно е посочил, че при така заявения петитум, искът се явява неоснователен. Правилно се изяснява, че при съсобственост на терена приращение за всички съсобственици е само постройка, която е архитектурно самостоятелна.

Пристройка, до която има пряк достъп от етажа към който е пристроена, очевидно не е архитектурно самостоятелен обект, тъй като няма самостоятелна носеща конструкция.

Спрямо такива обекти е приложима нормата на чл. 97 ЗС. Правилно се посочва, че дори да се приеме, че пристройката е архитектурно самостоятелна, то иска отново е неоснователен.

В такъв случай ищецът щеше да е придобил съсобственост върху самата пристройка, а не идеални части от съвкупността на пристройката и етажа, към който е пристроена. За пълнота следва да се отбележи, че при така заявената претенция за установяване на съсобственост има различен ред за защита.

Налага се изводът, че като е отхвърлил исковете СРС е постановил законосъобразно решение, което трябва да бъде потвърдено.

Решението подлежи на касационна проверка при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба, подадена чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страните. По изложените съображения, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 23336 от 24.12.2024 г. постановено по гр. д. № 20221110114618 по описа за 2022 година на СРС, З8-ми състав.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4