Решение № 4744 от 29.06.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4198/2017
- Вид
- Решение № 4744
- Подписан
- 29.06.2017
- В сила
- 29.06.2017
- Състав
- ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ, ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА МАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 2, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.1, т.5, предл.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.557, ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.557, ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр.
София, 29.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 4198 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№
5027864 от 24.02.2017 г. от адвокат И.Г. в качеството му на особен представител на ответника А.Я.Е. срещу Решение № 33602 от 13.02.2017г., постановено по гр.д.№ 13628/ 2016 г. на СРС, ГО, 125 състав, с което ответникът А.Я.Е. е бил осъден да заплати на Г.Ф.на основание чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) 1). сумата от 300.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди платено от Г.Ф.в полза на пострадалата Е.М.А.от ПТП от 10.01.2010 г., настъпило в гр.София по вина на ответника А.Я.Е. – като водач на лек автомобил с рег.№ ********, управлявал лекия автомобил без валидна застраховка „ГО“ към ПТП, ведно със законната лихва от 10.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; 2). сумата от 800.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди платено от Г.Ф.в полза на пострадалия А.Я.Е. от ПТП от 10.01.2010 г., настъпило в гр.София по вина на ответника А.Я.Е. – като водач на лек автомобил с рег.№ ********, управлявал лекия автомобил без валидна застраховка „ГО“ към ПТП, ведно със законната лихва от 10.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
С горното решение на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сторените в производството разноски в размер на 1407.00 лева.
В постъпилата въззивна жалба се инвокират доводи за неправилност, недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Предявява се искане за неговото обезсилване, алтернативно – за неговата отмяна. По недопустимостта на решението се изразява недоволство, сочейки се, че СРС е разгледал иск от нелегитимирана страна, т.е. посочено е, че ГФ е предявил иска без да притежава активна процесуална легитимация.
Приложените към ИМ платежни нареждания не доказвали извършеното от ГФ плащане на обезщетение по чл.557, ал.1 и ал.2 от КЗ. Сочи се, че ГФ не представил доказателства за извършеното плащане, от които да може да се направи безспорен извод, че пострадалите лица са получили парично обезщетение. Сочи се, че липсвал правен интерес от предявяването на ИМ. От тук правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка, не се установява да е съществувала по отношение на предявения иск, поради което делото като недопустимо по недопустим иск е следвало да се прекрати. Постановеното решение е недопустимо. Сочи се, че липсата на правен интерес се извеждала и от процесуалното поведение на ищеца.
Според доводите от жалбата, в ИМ се твърди, че процесното МПС е било управлявано от ответника с рег. № ********. Ищецът представил, обаче, доказателства, че регистрационния номер може да бъде друг различен от наведения в ИМ, а именно – рег.№ ********. СРС е приел в решението си, че релевантния номер е ********, а след справка от регистрите на ГФ се установявало, че за МПС под номер ******** е съществувало на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП. В този смисъл, ГФ нямал интерес от предявяването на иска, а предявеният такъв представлявал злоупотреба с права. Инвокиран е довод, че съдебното решение е постановено при липса на надлежна представителна власт на представителя на ищеца – пълномощното било подписано само от единия от изпълнителните директори на ГФ, а трябвало да е от двамата такива. Това също била надлежна абсолютна предпоставка за предявяването на иска. А установената й липса също водела до неговата недопустимост. На следващо място, се сочат доводи за неправилност на постановеното решение. Излага се, че според АТЕ регистрационния номер на МПС е ********. От приложените по делото писма от ЗАД „В.“ е видно, че регистрационния номер на МПС е ********. СРС обаче, е приел, че регистрационния номер е ********, а от справка от ГФ се установявало за последния номер на наличие на застрахователно правоотношение към датата на ПТП. В този смисъл, неправилна била преценката на СРС по отношение на приложения констативен протокол за ПТП, че регистрационния номер е ******** и че за същият нямало застраховка. От доказателствата за този регистрационен номер се извежда извод за обратното – че такава съществува. По-нататък, се излагат в жалбата доводи за липсата на доказаност на авторството на извършеното ПТП от ответника. Образуваната по делото административно-наказателна преписка по случая съдържала данни, които са взаимоизключващи се с тези от събраните доказателства по настоящото дело. В писмото на застрахователното дружество се твърди, че липсва застраховка за МПС, но за друг регистрационен номер, различен от този посочен в ИМ. В тази насока се излагат доводи, имащи връзка с административно-наказателното производство.
На следващо място се сочат на противоречия относно мястото на извършване на ПТП – според КП мястото е „Хотел България“, а според декларация в административно-наказателната преписка е „Хотел София“. Сочи се, че САТЕ е изградена само на база доказателства, представени от ищеца и че не са били съобразени тези от административно-наказателната преписка. Счита се, че изводите на АТЕ не са обективни и че не кореспондират на събраните доказателства. СМЕ не доказвала източника и начина на получаване на нараняванията на пострадалите лица. Извършва се анализ на доказателствата от административно-наказателната преписка и се съпоставят с обстоятелствата, приети за установени от СМЕ, като така се изтъкват на противоречията в същата (в експертизата). Сочи се, че ищецът не е ангажирал доказателства относно размера на изплатените обезщетения, с оглед направените от ответника оспорвания в тази насока. Липсата на доказателства относно доказването на платените на пострадалите лица обезщетения, водело до неоснователност на предявения иск.
Събраните доказателства изяснявали, че МПС на ответника към датата на ПТП е имало застрахователно правоотношение, а ако съдът приеме, че въпросният лек автомобил не е имал застрахователно покритие, то ПТП се явявало извършено от друг лек автомобил с различен регистрационен номер, съгласно твърденията в ИМ.
В заключение, се излага възражение за изтекла давност, което е било релевирано с отговора на ИМ, като се прави съответното препращане към доводите от отговора на ИМ. Сочат се доводи, че съдът неправилно е определил размера на държавната такса, която следва да е 50.00 лева, а не 100.00 лева. Предявява се доказателствено искане за приемане на справка от ГФ за МПС с рег. № ********.
Не се претендират разноски.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ГФ с доводи за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на постановеното от СРС решение. Излагат се доводи, които по съдържание са обратни на инвокираните във въззивната жалба.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат на доводите от въззивната жалба и отговора на въззивната жалба по съображенията и исканията, изложени в тях. Процесуалният представител на въззиваемата страна – ГФ, предявява искане за приемане по делото на справка от масивите на ГФ относно МПС с рег. № ******** с направени пояснения относно действителния регистрационен номер на въпросното МПС и искане за присъждане на разноски. С определение от 13.06.2017 г. въззивният съд приел и приложил и двете представени справки от страните като относими към предмета на делото.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение се явява валидно и допустимо като постановено в съответствие с императивните правила на ГПК.
По правилността на постановеното решение, въззивният съд намира следното:
Спорното материално право се обуславя от доказаността на следните материално-правни предпоставки – 1.) Наличие на протовоправно поведение, настъпили вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите, т.е. следва да се докаже фактическия състав на института на чл.45 от ЗЗД; 2). Извършено плащане, неговият размер и по отношение на кое лице/лица е изплатено обезщетението; 3).
Липсата на застрахователно правоотношение по отношение на деликвента или някоя от предпоставките на чл.288, ал.1 и ал.2 от КЗ (отм.).
От констативен протокол за ПТП № К-28 от 10.01.2010 г., съставен от служител на „ОПП“-СДВР – О.Н., се установява, че на 10.01.2010 г., около 17:35 часа в гр.София, на бул. „Ц.О.“ в района на „Хотел България“ е настъпило ПТП между лек автомобил с марка „Форд Ескорт“ с рег.№ ******** с рама № *********, управляван от водача А.Я.Е. със свидетелство за регистрация със сериен № ******, и двама пешеходци с установена самоличност – А.С.А.и Е.М.А..
В обстоятелствената част на констативния протокол е отразено, че лекия автомобил с марка „Форд Ескорт“ с рег.№ ******** управляван от водача А.Я.Е. *** в посока от бул. „Княгиня М.Луиза“ към ул. „Г.С.Раковски“ гр.София, като на пешеходната пътека пред „Хотел България“ непропуснал пешеходците А.С.А.и Е.М.А.и реализирал с тях ПТП. След реализирането на ПТП, водачът на лекия автомобил напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР и без да окаже помощ на пострадалите лица.
В Констативният протокол е отразена констатацията, че за въпросното МПС е била представена застрахователна полица № 1550840101814 от 15.04.2009 г. с валидност до 14.04.2010 г.
Констативния протокол е подписан от служителя на „ОПП“-СДВР – О.Н..
От писмо № З-306/2011 г. от 28.01.2011 г. на Началника на СДВР – Отдел „Пътна Полиция“ се установява, че спрямо водача на лекия автомобил А.Я.Е. за ПТП от 10.01.2010 г. е била реализирана административно-наказателната му отговорност за извършено административно нарушение по чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, предл.5 вр. чл.175, ал.1, т.5 и чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Издаденото наказателно постановление в този смисъл било връчено на лицето и същото било влязло в сила.
По наличието на противоправно поведение, настъпилите вреди за пострадалите и техния размер, относно причинната връзка между деянието и вредите, въззивният съд приема, че тези предпоставки са доказани.
Съдът кредитира САТЕ, като пълна, изчерпателна и обоснована. Същата изяснява по обективен начин на механизма на настъпилото ПТП, предизвикано от действието на провинилия се водач, на причинната връзка между ПТП и настъпилите за пострадалите вреди. Според нея механизмът на ПТП се изразявал, в това, че пещеходците А.С.А.и Е.М.А.са предприели пресичане на пешеходна пътека срещу „Хотел България“ гр.София отляво надясно при намалена видимост сумрак при време около 17:35 часа, а в този момент автомобила на А.Я.Е. се движел от дясно наляво и след пресичане на лявата насрещна лента за движение, пешеходците са били ударени с предната част на автомобила. В резултат на това те изпаднали на платното, а пешеходеца (Александров) отскочил при удара назад и е бил ударен от автомобил, движещ се в насрещното пътното платно. АТЕ е посочила, че пешеходката (А.) преди удара се завъртяла по часовниковата стрелка и е била ударена от процесния лек автомобил фронтално. ВЛ е подчертало, че А.Я.Е. е управлявал МПС при по-висока скорост от необходимата в зоната на пешеходна пътека тип „Зебра“ и че е могъл да предотврати удара, ако е шофирал с по-ниска скорост. В съдебно заседание експерта по АТЕ е изложило на заключение, според което водачът на МПС е следвало да намали скоростта до 16 км/ч, за да може да спре и да не ги удари, а той не намалил.
ПТП е станало в тъмната част на деня в 17:35 часа и винаги, когато от ляво на дясно пресичат пешеходци фаровете са светели около 3 метра в ляво. АТЕ обосновава извода, че процесният лек автомобил е бил оборудван с фарове, които осветяват на къси светлини по правило 1 на Наредбата на ЕИК при ООН. Според отразените в тази част цифрови показатели на експертизата, силата на осветяване на фаровете на автомобила на ответника А.Я.Е. е била достатъчна според въззивният съд, водачът на лекия автомобил да може да възприеме преминаващите на пешеходната пътека лица чрез осигуряване на зрителна видимост и е могъл да предотврати удара. АТЕ е изслушана в съдебно заседание и съдът е приел същата без възражения от страните, като надлежно инкорпорирана в доказателствения материал. АТЕ доказва според въззивният съд действията на водача на лекия автомобил, управляван от ответника А.Я.Е., относно причиненото от него ПТП, като противоправни и вредоносни. Нарушени са правилата за движение по ЗДвП, в резултат на което са били блъснати двама пешеходци на пешеходна пътека и че за последните са настъпили определени вреди, изразяващи се в засягане на тяхното здраве. КП № К28 доказва по отношение на кои лица са причинени вредите. Доказва се причинната връзка между противоправните действия на ответника и причинените вреди на пострадалите. Ако ответника не бе управлявал с висока скорост по-голямата от допустимата в една пешеходна зона с пътека тип „зебра“, то не би настъпило ПТП с пострадалите и в резултат на това за тях не биха били причинени вреди. За вредите на пострадалите са налице доказателства, които доказват че такива са им били причинени – съдебно-медецински удостоверения № 31 и № 32 и СМЕ. Тези доказателства доказват техният вид, естество и последици.
Разпечатката съдържа 39 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a904707b-c3fe-4a57-bd5f-3f5b5312b943