Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261791 от 30.05.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 546/2015
Вид
Решение № 261791
Подписан
30.05.2022
В сила
29.06.2022
Състав
БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА СЛАВЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.114 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.25 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 68 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 69 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 69, ал. 1, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.9 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 30.05.2022г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на пети май две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №546/2015год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявен е иск с правно основание чл.

2в от ЗОДОВ срещу Върховен административен съд за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 36 707,28лева, настъпили в резултат от нарушаване правото на Европейския съюз, което се изразява в неприспадане на данъчен кредит и свързаната с това промяна на данъчния резултат по ЗКПО и начислените лихви, в явно нарушение практиката на Съда на ЕС.

В исковата молба са изложени съображения, че дейността на ищеца е свързана с оперирането на аптеки, която била предмет на данъчна ревизия по ЗДДС за периода от 01.09.2007г. до 31.07.2009г. и по ЗКПО за периода от 01.01.-31.12.2008г. Ревизията е извършена от НАП-Варна и е издаден ревизионен акт № *********/28.02.2012г., в който е приета за недоказана реалността на доставки на стоки и услуги от доставчици, изброени в исковата молба. Ревизията приключила с ревизионен акт, с който на основание чл. 68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1, във вр.с чл.9 и чл.25 от ЗДДС на дружеството е отказан данъчен кредит в размер на 25 099,84лева главница и 10 558, 86лева лихва за забава и е определен корпоративен данък за довнасяне за 2008г. в размер на 635,05лева главница и 384,39лева лихва. След обжалване на ревизионния акт е постановено решение № 202/21.05.2012г. на Директора на дирекция «Обжалване и управление на изпълнението», с което е потвърден ревизионния акт. Решението е обжалвано пред АС-Варна и е образувано адм. дело № 2284/2012г., по което е постановено решение за частична отмяна на ревизионния акт относно определените задължения по ЗКПО за 2008г. в размер на 290,70лева главница и 275,44лева лихва и е потвърден в останалата част относно твърдяната нереалност на доставките. Изводът в този смисъл се основава на чл.12 от ППЗДДС, като е прието че не може категорично да се установи данъчното събитие, тъй като липсват доказателства какви по вид и размер са разходите за материали, направени за извършване на услугите, съответно съизмеримите им приходи. Прието е, че доставките на козметични продукти от «Д.»ЕООД не са реално извършени, тъй като липсват доказателства, че правото на разпореждане със стоките е преминало в дружеството и съответно, че собствеността е прехвърлена.

Решението на АС-Варна е обжалвано пред ВАС, който се произнесъл с решение №10075/07.07.2014г. по адм. дело №3915/2013г., с което е потвърдено решението на АС–Варна в частта за нереалност на доставките на ремонтни услуги и козметични продукти и е отменено в частта, в която е отхвърлена претенцията на органа по приходите за задълженията по ЗКПО за 2008г. в размер на 290,07лева главница и 275,44 лева лихва.

Ищецът излага, че условията за признаване на приход по смисъла на чл. 12 от ППЗДДС, във връзка със СС-18, касаят доставчика на услугата, а не дружеството получател, което начислява счетоводен разход за нея, както е посочено в решение №143 80 от 15.11.2012г. на ВАС. Счита, че е неоправдано правото на данъчен кредит на дружеството получател да бъде поставяно в зависимост от счетоводното отчитане на разходите, направени от неговите доставчици за извършване на представените му услуги. Твърди, че в този смисъл е решение С-18/13 на Съда на ЕС по делото «Макс Пен»ЕООД, според т.48 от което Директива 2006/112 «не допуска национална разпоредба, съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от съответната доставка“. Направен е извод, че некоректното счетоводно отразяване на разходите за извършването на дадена услуга не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. Аргументи в подкрепа на реалността на доставките, по които ДДС е внесен в държавния бюджет, се съдържат и в решение №9941/04.07.2011г. на ВАС. Според него би било лишено от икономическа логика извършване на плащането и внасяне на начисления ДДС, ако услугите действително не са доставени. Твърди, че при разглеждане на повдигнатия спор

ВАС изследва проблем в областта на косвеното данъчно облагане на лицата, който е уреден от нормите на общностното право и по–конкретно от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС. Съгласно чл.4, пар. 3 от Договора за Европейския съюз държавите членки са длъжни да предприемат всички мерки, свързани с изпълнението на техните задължения, които произтичат от Договорите на ЕС или от актовете на институциите на ЕС. Излага твърдения, че решение №10075/17.07.2014г. по адм. дело№3915/2013г. на ВАС, с което е потвърдено решение № 27/08.01.3013г. на АС Варна по адм. дело№2284/2012г., е в явно противоречие с постоянната практика на Съда на ЕС относно тълкуване правото на ЕС във връзка с правото на приспадане на данъчен кредит. Решението е постановено от ВАС като последна инстанция по спора, поради което следва да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Република България при наличие на предпоставките, установени в практиката на ЕС.

Излага твърдения за нарушение на чл.167 и чл.168, б.“а“ от Директива 2006/112, които предоставят субективното право на данъчно задълженото да приспадне дължимия данък, при настъпване на изискуемостта на данъка. Извършеното нарушение се изразява в неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване по силата на чл.267, ал.3 от ДФЕС, както и несъобразяване с постоянната практика на Съда на ЕС. Според ищеца е налице пряка причинно –следствена връзка между нарушението и причинените вреди, за които се претендира заплащане на обезщетение. Твърди, че непризнаването на правото на ДДС кредит е довело до промяна в увеличения финансов резултат на дружеството за 2008г. по ЗКПО, поради което общата претърпяна загуба е в размер на 36 708,14 лева, която включва 25 099,84лева размерът на отказания данъчен кредит с ревизионен акт №*********/28.02.2012г. и 10 588,86лева лихви за забава, както и определения корпоративен данък за довнасяне за 2008г. в размер на 635,05лева и 384,39лева лихва за забава.

Предвид изложеното претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на

36 707,28лева, настъпили в резултат от нарушаване правото на Европейския съюз, което се изразява в неприспадане на данъчен кредит и свързаната с това промяна на данъчния резултат по ЗКПО и начислените лихви, в явно нарушение практиката на Съда на ЕС, която включва 25 099,84 лева размерът на отказания данъчен кредит с ревизионен акт №*********/28.02.2012г. и 10588,86лева лихви за збава , какато и определения корпоративен данък за довнасяне за 2008г. в размер на 635,05лева и 384,39лева лихва за забава. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Върховен административен съд е представил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на исковете. Оспорва решението да е постановено в противоречие с практиката на СЕС. Твърди, че не е установено наличие на преднамерен характер на решението, което представлява предпоставка за уважаване на иска, тъй като към момента на постановяване на решението СЕС е имал утвърдена практика, според която правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от това доставката на стоки и услуги да е реално осъществена и данъчно задължените лице да разполагат с фактури или аналогичен документ. Оспорва да е допуснато и второто твърдяно нарушение, тъй като националната юрисдикция е длъжна да отправи преюдициално запитване не когато са го поискали страните, а когато е налице неяснота относно приложението на дадена съюзна разпоредба към спора, с който националният съдия е сезиран. Оспорва наличие на претърпяна вреда и причинно-следствена връзка. Претендира направените по делото разноски.

Контролиращата страна СГП изразява становище за неоснователност на исковете.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните доказателства се установява и между страните не е спорно, че след извършена данъчна ревизия на ответното дружество по ЗДДС за периода от 01.09.2007г. до 31.07.2009г. и по ЗКПО за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. е издаден ревизионен акт №*********/28.02.2012г., с който са установени задължения за довнасяне в размер общо на 25 737, 88лева и лихва за просрочия от 10 773,09лева, от които 25 099,83 ДДС, 10388,70 лева лихви ДДС, 638,05лева корпоративен данък и 384,39лева лихви корпоративен данък.

Не е признато право на възстановяване на данъчен кредит по следните фактури:

-№268/30.09.2007г. , издадена от "Т.**"ЕООД с основа 29503,25лева, 5900,65лева ДДС , предмет довършителни услуги по договор;

-Фактури с издател "Д." ЕООД - №1322/25.03.2008г. с основа 106,66лева, ДДС-21,34лева, №1310/11.04.2008г. с основа 52,95лева, ДДС-10,59лева, №1383/24.04.2008г. с основа 730,30лева, ДДС 146,06лева, №1382/24.04.2008г. с основа 1141лева и 228,20лева ДДС, №1782/11.06.2008г. с основа 737,00лева и ДДС 147,54лева, №1783/11.06.2008г. с основа 138,57лева и ДДС 27,73лева -№895/29.07.2008г. с основа 20560,21лева и ДДС

4114,04лева издадена от "В.Т." ЕООД;

-№88/10.09.2008г. с основа 24 721, 31лева и ДДС 4944,26 лева и №84/04.09.200г. с основа 25160,68лева и ДДС 5032,14лева , издадени от "М.2007"ЕООД ;

-№85/29.10.2008г. с основа 12 716,67лева и лихви

2543,33лева , издадена от "Е."ЕООД;

-№233/27.05.2009г. с основа 9930,00лева,

ДДС-1986,00лева, издадена от "К.М85" ЕООД.

С решение на АС Варна по адм. дело№ 2284/2012г., образувано по жалба на ищеца е отменен ревизионния акт в частта, в която са определени задълженията по ЗКПО за 2008г. за размера над 290,70лева и за лихвите над 275,44лева. Същият е потвърден в частта, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по отношение на фактури, издадени от

"Т.**"ЕООД, "Д." ЕООД, "В." ЕООД, "М.

2007" ЕООД, "Е."ЕООД и "К.М85"ЕООД. От мотивите на решението се установява, че по отношение на част от фактурите не се установява предмета на доставката, като при извършване на насрещна проверка на

"К.М85"ЕООД не са представени исканите документи и писмени обяснения. При справка в масивите на НАП е установено, че дружеството няма назначени лица на трудов договор и не е декларирало процесната фактура в СД и ДП като издадена от "С."ЕООД. В съдебното производство е представен договор за услуга от 30.04.2009г.

-довършителни дейности в обект търговски комплекс "Сирена-Златни пясъци", като е прието, че предметът на договора е формулиран по начин, който не позволява да се установи действителния предмет на поръчката, тъй като не са индивидуализирани видовете, обема и стойността на довършителните работи.

По аналогични съображения е прието за недоказано настъпването на данъчно събитие по фактура №85/29.10.2008г., издадена от "Е. "ЕООД, като е прието че е налице нередовно връчване на искането за представяне на документи на посоченото лице, но това не е самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт, тъй като съдът по същество следва да прецени настъпването на данъчно събитие. Съдът приема, че в тази фактура също бланкетно е посочено, че се отнася до търговски обект, но не е отразено кой е този обект. Едва в заключението на ССЕ е посочено, че става дума за аптека в хотел Метропол", но в обяснението на управителя на "Емона" е посочено, че става дума за ремонт на друг обект в търговски комплекс "Сирена -Златни пясъци", за който се отнася и предходната фактура. Прието е, че по двете фактури не могат да се индивидуализират работите, които изпълнителят е следвало да извърши, и не може да се прецени дали са едни и същи, вложените материали и направените разходи.

Управителят на "Е." в писмено обяснение посочил, че са ползвани работници на граждански договор, но не може да представи документи, тъй като офисът на дружеството изгорял, което останало недоказано по делото.

По фактурата издадена от "Т.-64" е представен договор от 01.06.2007г., с който са възложени довършителни работи на аптека "Адмирал", к.к. Златни пясъци и протокол за установяване видовете СМР, както и доказателства за начисляване на данъка и отчитане на приход от продажбата по сметка 703, посочени са лица на трудов договор и са представени доказателства за наличие на транспортни средства. По тази фактура също е прието, че не са налице предпоставките за възстановяне на данъчен кредит, тъй като според договора възложителят се задължил да осигури материалите, необходими за извършване на довършителните работи, но в тази връзка не са представени от ищеца доказателства за закупените и вложени материали във връзка с фактурираната услуга от "Т.-64", поради което е прието, че такива не съществуват по аргумент от чл.37, ал.4 от ДОПК. Прието е, че не може да се установи категорично данъчното събитие.