Решение № 36 от 26.05.2026, Районен съд - Пирдоп

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от И.З.И. с ЕГН **********, адрес: гр. П., община П., област С., ул."*************" №**, срещу Наказателно постановление № 25-0347-000300/17.09.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР София, РУ - гр. Пирдоп, с което на жалбоподателя са му наложени следните административни наказания: на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, глоба в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява на МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на разпоредбите на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, изразява становище в подкрепа на същата, развива доводи, изразяващи несъгласие с наложените административни наказания в обжалваното наказателно постановление, моли за отмяна на същото, претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не се представлява, в придружителното писмо, с което изпраща административнонаказателната преписка, изразява становище за неоснователност на жалбата, вкл. и прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп, не взима становище по жалбата.

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото се събраха писмени доказателства по представената административно наказателна преписка, съдържаща: административнонаказателна преписка с рег.№347р3847/22.05.2025г. по описа на РУ-Пирдоп, съдържаща: Искане; Справка за нарушител/водач; писмо от А.Г. до РУ-Пирдоп с приложен 1 бр. флаш памет; Докладна записка; Сведение от А.П.Г.; Сведение от Д.А.И.; Сведение от И.З.И.; Жалба от И.З.И.; НП №25-0347-000300 от 17.09.2025г. – копие; АУАН №149343 – копие, и се събраха гласни доказателства-разпитите на св.св.В., З.а, Г. и И., като се установи, че административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя е образувана по повод съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение, затова, че на 21.05.2025г. около 16:00ч. в гр. Пирдоп, на пространството пред ЖП-гара гр.Пирдоп на кръстовището с ул. „Сергей Румянцев“ при №17Б при /БКС база на община Пирдоп/ управлява МПС от категория М1 л. а. БМВ 320Д с ДКН ********* лична собственост като: 1. Водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като на суха пътна настилка преднамерено извежда автомобила извън контрол, чрез презавиване така довеждайки го до загуба на сцепление на задните гуми /Дрифт/. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент, като е извършил: 1 Водача на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен за обществен превоз на пътници и товари, с което виновно е нарушил чл.104Б т.2 от ЗДвП.

Свидетелят В. съставил акт за установяване на административно нарушение, който е бил подписан от съставителя, свидетелите Г. и З., и от жалбоподателя, като не са отразени в АУАН постъпили възражения от него, както не се установи по делото да са депозирани други възражения по АУАН в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, са наложени следните администативни наказания: на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, глоба в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява на МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на разпоредбите на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

В издаденото НП се сочи, че на 21.05.2025г. около 16:00ч. в гр. Пирдоп, на пространството пред ЖП-гара гр.Пирдоп на кръстовището с ул. „Сергей Румянцев“ при №17Б при /БКС база на община Пирдоп/ управлява МПС от категория М1 л. а. БМВ 320Д с ДКН ********* лична собственост като: 1. Водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и 1 товари, като на суха пътна настилка преднамерено извежда автомобила извън контрол, чрез презавиване така довеждайки го до загуба на сцепление на задните гуми / Дрифт/. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент, като е извършил: 1 Водача на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен за обществен превоз на пътници и товари, с което виновно е нарушил чл.104Б т.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице против подлежащо на обжалване пред РС-Пирдоп наказателно постановление /НП/. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Съставеният срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ не съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и не е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното нарушение на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган. НП не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава, както актът за установяване на административното нарушение, така и наказателното постановлениене не са съставени в съответствие с изискванията на чл. 42, съотв. на чл. 57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието, установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

По приложението на материалния закон: Съгласно чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП не пояснява изцяло значението в описана норма, като определя забрана за водача на МПС да "използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари". При не изпълнение на тази забрана, законодателят препраща към разпоредбата на чл. 175А, ал. 1 от ЗДвП, която гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“. В случая административнонаказващия орган е приел, че действието, осъществено от страна на жалбоподателя, е такова по пр.3-то, а именно „или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“, като посоченото действие от страна на жалбоподателя не е определено от контролните органи. Съдебната практика на Административните съдилища в цялата страна обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част по равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т. нар.

2

„дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение. „Дрифт“-ът, като комбинация от гореизложените техники и действия е типичната хипотеза на приложното поле на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, но трайната практика е също така категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи ползването на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо: дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и професионално и дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране. Предвид виновния характер на административно наказателната отговорност (чл. 7 от ЗАНН) от съставомерните по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП деяния следва да се отграничат случаите, при които до някои от постигнатите от водача „резултати“ като: въртене на гуми, поднасяне на автомобила, загуба на сцепление с пътя и т.н., се достига не поради виновните действия на водача, а поради особеностите на пътната обстановка (например хлъзгав терен, радиус на завоя) и други обективни фактори. В тези случаи деянието е несъставомерно по чл. 104Б, т.

2 от ЗДвП. Поради гореизложеното при преценка дали извършеното е съставомерно по чл.

104Б, т. 2 от ЗДвП, във всеки конкретен случай следва съвкупно да се отчитат: вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с МПС и дали те по своето естество са присъщи на нормалното движение по пътищата с цел превоз на пътници и товари; дали тези действия, техники, маневри се дължат на умисъл или непредпазливост на водача, или пък на обективни фактори от средата. Не на последно място при преценка за съставомерност на деянието следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на използването на пътищата не по предназначение, като е напълно възможно: деецът първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за обществено ползване; да достигне до мястото, където е решил да извърши намислената дрифт маневра; да я изпълни, след което отново да продължи да използва пътя по предназначение, а именно, за да се върне към мястото, от което е дошъл. В този случай деянието е съставомерно по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, доколкото: е налице момент (независимо от неговата продължителност), в който пътят е използван не по предназначение; като предходното и последващо използване на пътя по предназначение е функционално обусловено от извършването на нарушението, доколкото пътят е използван за да се достигне до мястото на извършване на забранените маневри и техники. Не се установи процесния случай да е такъв. Извършените от жалбоподателя действия по обективните си характеристики не съставляват техниката дрифт, която се субсумира под понятието „използване на пътя за цели, различни от предназначението му“, установявявйки го от показанията на разпитаните по делото свидетели, което съдът приема за достоверни и кореспондиращи с установената фактическа обстановка по делото, като намира, че обвинението е опровергано чрез огледа на представения на оптичен носител по административнонаказателната преписка 1 бр.флаш-памет, установявайки друга обективна истина за съставомерните факти, а именно л.а., в 14:43:16 часа от записа, при навлизане в паркинг зона, напуска пътното платно, като се качва с предна лява гума на бордюра, следствие на което губи контрол върху управлението на автомобила, на който се завърта задната част, преди да паркира. Следва да бъде отбелязано и, че с АУАН и НП е вменена форма на вина на умисъла и „преднамерено“ извършване на всяко едно от тези действия.

Според настоящия съдебен състав тези твърдения в АУАН и НП не се установяват, вкл. и от доказателствата по делото. В тази връзка следва да се съобрази трайната съдебна практика по наказателни дела, която следва да намери субсидиарно приложение в процесния случай на основание чл. 84 от ЗАНН, според която формата на вина се извежда не от вербалните изявления на подсъдимото лице, а от характера на реално, обективно извършените действия и обстановка на тяхното проявление. Така Решение № 424 от 18.12.2015 г. по н.д. № 968/2015 г. на ВКС; Решение № 63 от 25.02.2020 г. по н.д. № 149/2019 г. на ВКС, Решение № 428 от 22.02.2013 г. по н.д. № 1398/2012 г. на ВКС. В случая настоящия съдебен състав намира, че действията на нарушителя не сочат на вмененото в АУАН и НП „преднамерено“ 3 използване на път, отворен за обществено ползване не по предназначението му за превоз на пътници и товари, а с цел извършване на намислените дрифт маневри, които имат място само на обозначените за това места, но не и на пътя.