Решение № 486 от 22.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100508065 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20090065 от 09.05.2023г. по гр.дело № 58181/2019г. по описа на СРС, 64 състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че В. А. С. дължи на „Йеттел Бьлгария" ЕАД на основание чл.79, ал.1 33Д, вр. чл.345 Т3, вр. чл.232, ал.2 3ЗД, сумата от 21,18 лева - неплатени лизингови вноски за периода 01.02.2017г. - 31.05.2017г. по договор за лизинг от 25.11.2015г., ведно със законната лихва от 01.04.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 23,98 лева - неплатени лизингови вноски за периода 01.02.2017г. - 31.05.2017г. по договор за лизинг от 21.12.2015г., ведно със законната лихва от 01.04.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 8 лева - неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 27.09.2016г. за периода 01.02.2017г. 31.05.2017г., ведно със законната лихва от 01.04.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като e отхвърлен искът за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 25.11.2015г. за разликата до пьлния предявен размер от 84,72 лева, иска за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 21.12.2015г. за разликата до пълния предявен размер от 107,92 лева и иска за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 27.09.2016г. за разликата до пьлния предявен размер от 72 лева.

Със същото съдебно решение е признато за установено, че по реда на чл.422 ГПК, че В. А. С. дължи на „Йеттел България" ЕАД на основание чл.79, ал.1 33Д, вр. чл.226 3ЕС, сумата от 41,78 лева - цена за доставени мобилни услуги за периода 01.02.2017г. 31.03.2017г. по договор за мобилни услуги от 25.01.2016г., ведно със законната лихва от 01.04.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 65,78 лева - цена за мобилни услуги за периода 01.02.2017г. - 31.03.2017г. по договор от 22.04.2016г., ведно със законната лихва от 1

01.04.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 45,77 лева - цена за мобилни услуги за периода 01.02.2017г. - 31.03.2017г. по договор за мобилни услуги от 27.09.2016г., ведно със законната лихва от 01.04.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 44,12 лева - цена за мобилни услуги за периода 01.02.2017г. - 31.03.2017г. по допьлнително споразумение от 24.02.2017г. кьм договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********, ведно със законната лихва от 01.04.2019г.

(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 53,65 лева - цена за мобилни услуги за периода 01.02.2017г. - 31.03.2017г. по допьлнително споразумение от 24.02.2017г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ********, ведно със законната лихва от 01.04.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за цена за доставени мобилни услуги по договор от 22.04.2016г. за разликата до пълния предявен размер от 335,80 лева.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 25020850/15.05.2023 г. от ищеца по предявените искове – „Йеттел България“ ЕАД, която е насочена срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника В. А. С. искове с правно основание по чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 345 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 25.11.2015 г. за разликата над 21,18 лева до пълния предявен размер от 84,72 лева, неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 21.12.2015 г. за разликата над 23,98 лева до пълния предявен размер от 107,92 лева и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 27.09.2016г. за разликата над 8,00 лева до пълния предявен размер от 72 лева, както и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 226 от ЗЕС за признаване за установено, че ответникът дължи цената за доставени мобилни услуги по договор от 22.04.2016 г. за сумата над 65,78 лева до пълния предявен размер от 335,80 лева.

Във възивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение в неговите обжалвани части, поради неправилна преценка от страна на районния съд на приобщения по делото доказателствен материал, като са изложени подробни съображения в тази насока. Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда, че с исковата молба се претендират лизингови вноски за предходен период, който не е конкретизиран и не е бил включен в предмета на заповедното производство. В тази връзка се сочи, че в заповедното производство заявителят е претендирал лизингови вноски за отчетен период 01.02.2017г. – 31.05.2017г., а не както е приел районният съд м.02.2017г. – м.03.2017г.

В исковата молба единствено била направена разбивка на сумите, като било уточнено, че във фактурата от 01.06.2017г. за отчетен период 01.05.2017г. – 31.05.2017г. лизинговите вноски са били начислени накуп, съгласно чл.12 от ОУ към договора за лизинг, поради неплащане на предходните лизингови вноски. Въззивникът допълва, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е бил настъпил падежът на всички лизингови вноски по трите договора, поради което същите се явяват дължими.

Неправилно не били присъдени и мобилни услуги в техния пълен размер от 240 лева без ДДС за 48 изпратени текстови съобщения, независимо че се е установило по делото, че такива услуги са били предоставени. Сочи се че в техническата експертиза е допусната техническа грешка, като било посочено, че стойността на съобщенията е в размер на 24 лева, но от представените по делото писмени доказателства се установявало, че тяхната стойност е 240 лева без ДДС. Не била присъдена и сумата от 5,01 лева без ДДС за направено позвъняване на дата 03.03.2017г. Въззивникът моли решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове за лизингови вноски и допълнителни мобилни услуги да бъдат уважени в техния пълен размер. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. А. С., чрез адв. М. Х., 2 преупълномощен от назначения особен представител адв. И. Н. В., е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва доводите на въззивника. Счита, че атакуваното решение е правилно и моли да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2026196/11.10.2019г. на ищеца „Йеттел България” ЕАД, с която е предявил по реда на чл.422 ГПК срещу ответника В. А. С. обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.226 ЗЕС и чл.345 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 84,72 лева – неплатени лизингови вноски за отчетен период 01.02.2017г. – 31.05.2017г. по договор за лизинг от 25.11.2025г. за устройство Alcatel One Touch POP 2 5 Premium Black, ведно със законната лихва от 01.04.2019г. (дата на подаване на заявление за изтаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане; сумата от 107,91 лева неплатени лизингови вноски за отчетен период 01.02.2017г. - 31.05.2017г. по договор за лизинг от 21.12.2015г. за устройство Lenovo A6000 Black, ведно със законната лихва от 01.04.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане; сумата от 41,78 лева - цена на абонаметни такси за отчетен период 01.02.2017г. - 31.03.2017г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 25.01.2016г., ведно със законната лихва от 01.04.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане; сумата от 335,80 лева - цена на абонаметни такси и предоставени мобилни услуги за отчетен период 01.02.2017г. - 31.03.2017г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** от 22.04.2016г., ведно със законната лихва от 01.04.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане; сумата от 45,77 лева - цена за абонаментни такси за отчетен период 01.02.2017г. - 31.03.2017г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** от 27.09.2016г., ведно сьс законната лихва от 01.04.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане; сумата от 72,00 лева - неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 27.09.2016г. с устройство Lenovo Vibe S1 Lite Dual Blue з а отчетен период 01.02.2017г. - 31.05.2017г., ведно със законната лихва от 01.04.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане; сумата от 44,12 лева - цена за абонаментни такси и предоставени мобилни услуги за отчетен период 01.02.2017г. - 31.03.2017г. по допълнително споразумение от 24.02.2017г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********, ведно със законната лихва от 01.04.2019г.

(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане; сумата от 53,65 лева - цена за абонаментни такси за отчетен период 01.02.2017г. 31.03.2017г. по допьлнително споразумение от 24.02.2017г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ********, ведно със законната лихва от 01.04.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19030/2019г. по описа на СРС, 64 състав.

По отношение на претендираните лизингови вноски ищецът твърди, че с ответника е сключил следните договори: 1) Договор за лизинг от 25.11.2015г., с който е предоставено устройство Alcatel One Touch POP 2 5 Premium Black с обща цена от 243,57 лева, като следва да се заплащат 23 месечни вноски, всяка с цена от 10,59 лева. Ответникът не заплатил лизинговите вноски за отчетен период 01.02.2017г. – 31.03.2017г. на обща стойност от 21,18 лева, за които били издадени две фактури от 01.03.2017г. и от 01.04.2017г. С последваща фактура от 01.06.2017г. за отчетен период 01.05.2017г. – 31.05.2017г. били начислени накуп 6 броя лизингови вноски на обща стойност от 63,54 лева, поради неплащане на предходните такива; 2) Договор за лизинг от 21.12.2015г., с който е предоставено устройство Lenovo 3

A6000 Black с обща цена от 275,77лева, като следва да се заплащат 23 месечни вноски, всяка с цена от 11,99 лева. Ответникът не заплатил лизинговите вноски за отчетен период 01.02.2017г. – 31.03.2017г. на обща стойност от 23,98 лева, за които били издадени две фактури от 01.03.2017г. и от 01.04.2017г. С последваща фактура от 01.06.2017г. за отчетен период 01.05.2017г. – 31.05.2017г. били начислени накуп 7 броя лизингови вноски на обща стойност от 83,93 лева, поради неплащане на предходните такива; 3) Договор за лизинг от 27.09.2016г., с който е предоставено устройство Lenovo Vibe S1 Lite Dual Blue с обща цена от 92,00 лева, като следва да се заплащат 23 месечни вноски, всяка с цена от 4,00 лева.

Ответникът не заплатил лизинговите вноски за отчетен период 01.02.2017г. – 31.03.2017г. на обща стойност от 8,00 лева, за които били издадени две фактури от 01.03.2017г. и от 01.04.2017г. С последваща фактура от 01.06.2017г. за отчетен период 01.05.2017г. – 31.05.2017г. били начислени накуп 16 броя лизингови вноски на обща стойност от 64,00 лева, поради неплащане на предходните такива. Твърди се още, че с ответника е бил сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** от 22.04.2016г., със срок от 24 месеца, при стандартен месечен абонамент в размер на 49,99 лева и 60% отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца, като ответникът отново не изпълнил задълженията си и не заплатил дължимите от него абонаментни такси, както и такси за допълнителни мобилни услуги, в общ размер на 335,80 лева за отчетен период 01.02.2017г. – 31.03.2017г.