Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 115 от 26.04.2024, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 91/2024
Вид
Решение № 115
Подписан
26.04.2024
В сила
03.06.2024
Състав
Мая Василева Гиздова

Цитирани разпоредби

  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 638, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • параграф 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 483, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
  • чл.647, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Дупница, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20241510200091 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №23-0332-000858 от 05.01.2024г., на Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ-Рила, с което е наложено административно наказание"имуществена санкция" в размер на 2000.00 лева., на "Палети-Л“ ЕООД, ЕИК:202153744, със седалище и адрес на управление с.Мурсалево,област Кюстендил,ул.“Александър Стамболийски“№12, представлявано от управителя Любомир Сотиров А. с

ЕГН:**********, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,и на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

Жалбоподателят намира атакувания електронен фиш за незаконосъобразен и противоречащ на закона, поради което моли съдът да го отмени изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява, от редовно упълномощен адвокат С.,който поддържа депозирана жалба и отново моли електронният фиш да бъде отменен,като незаконосъобразен.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 13.12.2023г., около 10.20 часа,в община Кочериново,на път трети клас,№ Е79,с.Мурсалево,км.348+800, като собственик на фирма „Палети-Л“ЕООД,с адрес с.Мурсалево, и собственик на товарен автомобил „***“, с рег.№ ***, управляван от Сотир А., при направена проверка е били установено, че относно посоченото МПС, не е бил сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност,видно от 1 извършената проверка с РСОД в масивите на гаранционен фонд.

За така констатираното нарушение на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл.№288653 от 13.12.2023г., който е бил връчен на жалбоподателя,но същия е отказал да го подпише.Така съставения акт за установяване на административно нарушение е послужил з издаване и на атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени доказателства, които се характеризират със своята еднопосочност и безпротиворечивост, сочейки на възприетата от съда фактология.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав счита,че в производството по установяване на твърдяното административно нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения, които, от една страна, са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а от друга - до нарушаване на строго формалния характер на административнонаказателното производство, което се подчинява на строго регламентирани правила.

На първо място, АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН и без да са налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН задължава АУАН да се състави в присъствието на нарушителя и при условията на ал. 2 - съставянето му в негово отсъствие (когато е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта). Следователно ЗАНН не предвижда друга възможност, при която АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя - лицето, на което се вменява виновно или обективна отговорност за нарушение. В случая на актосъставителят е било известно лицетонарушител (така са възприели актосъставителят и

АНО), но в административнонаказателната преписка не се съдържат данни за поканване именно на нарушителя по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В хода на съдебното следствие се установи, а и от административнонаказателната преписка е видно, че процесният АУАН е съставен на 13.12.2023 г. в отсъствие на законния представител (управителя) на „ПАЛЕТИЛ” ЕООД , а е предявен за запознаване и връчване на 17.12.2023 г. Тоест управителят на дружеството не е знаел за образуваното на 13.12.2023 г. административнонаказателно производство и не е получавал покана да се яви на тази дата за съставяне на АУАН.

В конкретният случай е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, без да са налице законовите предпоставки за това - не са налице нито една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

На жалбоподателя не е връчен екземпляр от АУАН. В графата „Забележка“ на акта е записано: „Отказът на нарушителя да подпише акта и/или разписката се удостоверява с 2 подпис на един свидетел (вярното се подчертава)“ Посочен е такъв свидетел, но не е подчертано кое е вярното, това, че нарушителят е отказал да подпише и акта, и разписката или и двете, а това е задължително изискване с оглед на строго формалния характер на административнонаказателното производство.

Във възражението си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателя е заявил, че не е отказвал да подпише разписката и да получи препис от АУАН, като е поискал от началника на РУ[1]Рила да му изпрати екземпляр от акта, след което ще даде информирано възражение.

Това искане е било уважено на 18.01.2024 г, тоест след датата на издаване на процесното НП (08.01.2024 г.), което е недопустимо, тъй като жалбоподателят е бил лишен от възможността преди издаване на НП да направи възражения по см. на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Между АУАН и НП не е налице единство между посочената като нарушена правна норма, поради което е нарушен чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В АУАН е отбелязано, че дружеството жалбоподател е нарушил чл. 483, ал. 1 от КЗ. Този член съдържа 7 алинеи и множество точки, но нито една от тях не е посочена в АУАН, което безспорно ограничава правото на нарушителя да се запознае в пълното с правната квалификация на вмененото му административно нарушение. Непосочването на конкретната законова разпоредба, която се твърди, че е нарушена, внася неяснота и неточност на вмененото на жалбоподателя нарушение, което на още едно основание ограничава неговото право на защита.

Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, която визира всички задължителни реквизити на АУАН, е императивна. Едва в НП е посочено, че е нарушен чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Недопустимо е, с оглед на строго формалния характер на административнонаказателното производство, за пръв път в НП да се сочи пълната и относима правна норма, която се счита за нарушена.

Административнонаказателнотопроизводство е строго формално и в конкретния случай, като не е бил запознат с конкретната правна квалификация на извършеното от него още със съставянето на АУАН, жалбоподателят е бил лишен от възможността да направи обосновани възражения, с което отново е нарушено правото му на защита. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Като е наложил наказание по чл. 638, ал. 4, във вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, АНО е нарушил материалния закон. В случая е налице противоречие между обстоятелствената част на НП, словесното формулиране на нарушението, правната му квалификация и санкционната норма при определяне вида и размера на наказанието.

Разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ гласи: „ Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.“ . Формата за налагане на наказанието е посредством електронен фиш по правилото на чл.647, ал.3 от КЗ. Дефиницията на „автоматизирани технически средства “ се съдържа в параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП: „Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно 3 свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.“

Безспорно е, че в процесния случай нарушението не е установено с АТС, което установява и автоматично заснема нарушението. В противен случай е следвало да има протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движението по пътищата, както и изображение/клип на МПС, което да е в движение на съответните дата, час и място. Такива доказателства липсват в делото. На основание чл. 638, ал. 4 от КЗ може да се издаде единствено електронен фиш и то по реда на ЗДвП. Тоест АНО е издал процесното НП по ред, който не е релевантен спрямо основанието за издаването му - чл. 638, ал. 4 от КЗ, поради което е допуснал нарушение на материалния закон.

Липсват доказателства за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи, че собственик на процесния лек автомобил е именно санкционираното лице и че към датата на проверката,автомобилът не е имал застраховка ГО, което задължение тежи върху въззиваемата страна, с оглед тежестта на доказване (процесуалното задължение за установяване на обстоятелствата, които са от значение за предмета на делото).

Предвид изложените съображения обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0332-000858 от 05.01.2024г., на Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ-Рила, с което е наложено административно наказание"имуществена санкция" в размер на 2000.00 лева., на "Палети-Л“ ЕООД, ЕИК:202153744, със седалище и адрес на управление с.Мурсалево,област Кюстендил,ул.“Александър Стамболийски“№12, представлявано от управителя Любомир Сотиров А. с

ЕГН:**********, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ,като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Кюстендил.

4

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5