Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 191 от 20.12.2021, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 1111/2021
Вид
Решение № 191
Подписан
20.12.2021
Състав
Галя Иванова Митева

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, ал. 7 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 91, ал. 3, т. 5 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 18, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1, 3 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 41, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Добрич, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Стоянка Ив. Петрова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20213230201111 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*** ЕООД с ЕИК *** с представляващ Л. Д. управител, депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № **** г. на Директор РД „АА” гр. В*, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 91в, т. 2, пр. 2-ро от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2 000 лева.

По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано. Редовно уведомен, не се явява представляващият на жалбоподателя, а се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея доводи.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира, че жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

1

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Със Заповед № РД-12-41/06.01.2021 г. на Директора на РД „АА“ Варна /л. 67/ св. К. Н. К. и св. Б. Г. ИВ. – старши инспектори в отдел „***“ при РД „АА“ Варна, били определени за длъжностни лица, които да извършат комплексна проверка на „***“ ЕООД в срок до **** г. Обект на проверката е документацията относно транспортната дейност на фирмата за периода от ***г.

Междувременно, повече от три месеца по-рано , с Покана изх. № ***г. /л.

65/ Директорът на РД „АА“ Варна уведомил Управителя на „*” ЕООД с ЕИК *, че предстои извършване на проверка на територията на предприятието и за целта е необходимо в седем дневен срок от получаване на поканата да бъдат подготвени определени документи, посочени в поканата. Поканата била получена от упълномощено лице на ***г.

На *г. /четири дни след изтичане на срока за извършване на проверката и близо четири месеца след изтичане на срока по*, ул. „*и извършил проверка на място.

Обстоятелствата около извършената на място проверка и резултатите и констатациите от проверката обаче не били обективирани документално от св. К., нито пък бил изготвен опис на документи, ако такива са били представени или не от дружеството.

На 2* г. св. К. съставил АУАН С* против „*“ ЕООД за това, че на * г. в гр. Д*, ул. „**** дружеството, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № *, не е предоставило на служителите от РД „АА“ гр. В* за проверка, изисканата с покана с изх. № **** г. по т. 5, изр. 2, пр. 2, връчена на упълномощеното лице И*П*К* на дата *** г. информация, извлечена от паметта на дигиталната карта на водача *** , извършвал обществени международни превози на товари, управлявайки товарен автомобил /влекач/ марка „***“ (кат. N3) с peг. № ***, с монтиран в него дигитален тахограф марка „Continental“, тип ***, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. за периода на комплексната проверка от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г., видно от информацията от паметта на гореописания дигитален тахограф и ЧМР от дата 30.06.2020 г. До връчването на настоящия АУАН, 2 информацията от картата на водача не е представена за проверка и квалифицирал описаното като нарушение по смисъла на чл. 91в, т. 2, пр. 2-ро ЗАвтП.

На *** г. св. К. представил за подпис на св. Б.И. така съставения АУАН, който го подписал, след което се заел с текущите си задачи във връзка със заеманата от него длъжност в РД „АА“ Варна.

Същия ден - 23.02.2021 г., на Л. Д. – управител на жалбоподателя, бил представен за подпис Констативен протокол /л. 14/ за извършена комплексна проверка рег. № *** г. в периода от *** г. по спазване изискванията на законовите и подзаконовите нормативни актове, касаещи компетентността на ИА „АА“. Документът бил съставен от св. К., подписан от него и от св. Б.И..

В Констативния протокол за извършена комплексна проверка /л. 14-53/ освен общата информация на л. 14, в т. 13 /л. 25-28/ в таблици са били посочени рег. номера на МПС и имената на водачите, като в т. 13.3 /л. 2 7/ „Проверка на водачи“ било отразено, че за водачът * няма представен тахографски лист за периода от * г. В същото време в т. 13.6 /л. 28/ контролният орган е заключил, че „Информация от картата на водача и от паметта на тахографа е сваляна и се съхранява съгласно регламентираните срокове“.

След това св. К. представил за подпис на представляващия дружествотонарушител и процесния АУАН. В графа „възражения“ било отразено, че „Фирмата ще представи липсващата информация възможно най-скоро.“ Представляващият „*“ ЕООД подписал акта, след което му бил връчен.

В законоустановения допълнителни възражения.

3-дневен срок нарушителят не направил

Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган издал процесното НП № * г., в което, описвайки посочената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършеното деяние по чл. 91в, т. 2, пр. 2-ро от ЗАвтП и на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП е наложил на юридическото лице имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя К.К. и на св. Б.И..

В съдебно заседание св. К. посочил, че на *** г. е посетил офиса на дружество „*“ ЕООД в град Д*, но не му била предоставена изисканата с 3 поканата информация за един от използваните от дружеството водачи, като не била предоставена информацията от дигиталната карта на водача, който е извършил обществен международен превоз на товари, с превозни средства от категория N3. Това нарушение не било изолиран случай, като за нито един от водачите, които били чужди граждани - над 30, не била предоставена такава информация. Актът бил предявен и подписан в град Варна в Областния отдел в Регионалната дирекция в присъствието на собственика и управителя на дружеството и на преводач. Представителят на дружеството-нарушител диктувал на преводача, който пише л в самия акт възраженията. Колегата му Б.И. бил запознат с АУАН. Св. К. заявил още, че не знае от кого е била изпратена Поканата до дружеството за представяне на исканата информация, но знае, че е връчена на упълномощено лице съгласно пълномощно, което е приложено към акта. Поканата била да се подготви информацията за предвидена за извършване на място в офиса на дружеството проверка.

От своя страна св. Г* заявил, че актът бил съставен в РД „Автомобилна администрация“ – Варна, на което присъствал колегата му К. и той. За други хора не си спомнял. На конкретен въпрос на съда дали е п рисъствал някой от страна на нарушителя, св. Г* посочил, че когато той е подписал акта, нямало други хора. Както и не е видял дали актът се подписва от нарушителя, тъй като е връчен в последствие.

Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, доколкото същите са еднопосочни и последователни и не противоречат на останалите приобщени по делото писмени доказателства - жалба от „***“ ЕООД с рег. № ***г.; Заповед № * г.; Наказателно постановление № *г.; Констативен протокол за извършена комплексна проверка рег. № *** г.; АУАН, серия ***; покана от РД „Автомобилна администрация“; Заповед № *** г.; Свидетелство за регистрация, част 1; справки; Декларация от Л. Д. – управител на „***“ ЕООД – гр. Добрич; Договор за временно наемане на персонал № *** г.;

Протокол за съответствие с изискванията за установяване на територията на Република България; Протокол от контролна проверка № ***; Заповед № **** г.; Справка за нарушител по правно основание на нарушението; Договор за временно наемане на персонал №*** г. и в превод на български език /10 страници/; Индивидуален трудов договор № *** г. и в превод на бълг. език /9 страници/; Заповед за командироване от *** г.; Покана за комплексна 4 проверка изх. № ****г. /2 страници/; Съгласие за приемане на управление и образец от подпис, рег. № ****г. на Нотариус № *** /2 страници/; Договор за управление рег. № 8*** г. на Нотариус № 194 А* Г* /5 страници/.

Анализът на събраните доказателства и описаната и приета от съда фактическа обстановка навеждат на следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Директорът на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл.

91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, каквото безспорно качество притежава и актосъставителят К..

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство обаче установи, че при съставяне както на Акта за установено административно нарушение, така и при съставяне на Наказателното постановление въз основа на него са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН „ Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението“.

Видно от показанията на актосъставителя К. и на св. И., първият от тях е съставил текстовото съдържание на акта, след което документът е бил подписан от св. Г*в. Това обаче е станало в отсъствието на нарушителя, като актосъставителят, посоченият в АУАН свидетел и нарушителят не са 5 присъствали едновременно при съставяне и подписване на АУАН.

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.

Макар в закона да не е посочена последователността на полагане на подписите на лицата, посочени в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, принципите на непосредственост при осъществяване на процедурата по съставяне на АУАН с едновременното участие на актосъставителя, свидетелите и нарушителя в максимална степен гарантира правото на защита на наказаното лице.

Отклонението от тези принципи винаги води до опорочаване на административно-наказателното производство до степен, която неминуемо води до отмяна на атакуваното НП.

Отделно от това, св. И. не е присъствал на извършената на 19.01.2021 г. физическа проверка на място в офиса на жалбоподателя. Този извод се налага, както от показанията на самия актосъставител, който сочи, че сам е посетил офиса на фирмата, така и от показанията на св. Г*, който сочи, че е „присъствал“ само при съставяне на АУАН, въпреки че е бил посочен в акта като свидетел на нарушението и на съставяне на акта.

В показанията си св. К. сочи, че И. е бил запознат с проверката, а самият И. твърди, че не знае подробности и е присъствал само при съставяне на акта.

Ето защо съдът намира, че вписаният в АУАН свидетел Б.И. Г* не е от категорията свидетели, присъствали при установяване на нарушението, тъй като не е лице, възприело факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.