Решение № 561 от 04.12.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Козлодуй, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20231440100598 по описа за 2023 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на А.... И. Г., ЕГН ********** ...... чрез пълномощник адвокат М. С. от адвокатска колегия Враца, с която е предявил против ..... отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи сумата от 2 302.77 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 24.09.2014г. по частно гражданско дело №8759/20014. по описа на Районен съд Козлодуй, като погасена по давност.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адвокат С. и поддържа иска. Ответника оспорва иска като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание за ответника се явява юристконсулт Б.Борисов и поддържа писмения отговор с молба иска да бъде отхвърлен. В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е приложено изпълнително дело № 170/2007г. към което е бил присъединен изпълнителния лист с предмет процесното вземане.

От събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки доводите и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно и между страните няма спор, че на 24.09.2014г. в полза на ответното дружество „АЕЦ Козлодуй” ЕАД срещу ищеца А.... И. Г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 58752014г. на PC - Козлодуй за сумата от 2 061.54 лева от които главница в размер на 1 720.10 лева за доставената, но не заплатена топлинна енергия и топла вода за периода от м.09.2011г. до м.04.2013г., такса поддръжка в размер на 10.00 лева, лихва в размер на 331.44 лева, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението12.08.2014г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски за образуване на делото - 24.50лв. държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в размер от 200.00 лева.

1

С молба от 12.11.2014г. взискателя е поискал вземането по изпълнителният лист да бъде присъединено към ИД №170/2007г. по описа на СИС при РС Коззлодуй.Искането е уважено като това действие е прекъснало давността по отношение на вземането по процесния изпълнителен лист.

Поради не предприемане на действия в продължение на две години е било прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК на 11.04.2018г. и на 11.06.2018г. изпълнителния лист е бил върнат на взискателя „АЕЦ Козлодуй” ЕАД. По негова молба и същия изпълнителен лист, на 27.06.2018г. за същото вземане е образувано ИД № 166/2018г. на ДСИ при КРС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Иска предмет на спора е иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, който е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност, като иска е предявен на 29.05.2023г.

Страните не спорят, за факта на съществуване на процесното вземането, посочено в изпълнителния лист издаден на 24.09.2014г. по частно гражданско дело № 875/2014г. по описа на Районен съд - Козлодуй за сумата от 2 061.54 лева от които главница в размер на 1 720.10 лева за доставената, но не заплатена топлинна енергия и топла вода за периода от м.09.2011г. до м.04.2013г., такса поддръжка в размер на 10.00 лева, лихва в размер на 331.44 лева, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението-12.08.2014г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски за образуване на делото - 24.50лв. държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в размер от 200.00 лева.Безспорно е, че вземането е било предмет на изпълнителен лист, вземането по който е присъединено към ИД № 107/2007г., което е било прекратено поради неизвършване на изпълнителни действия на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК на 11.04.2018г. и на 27.06.2018г. за него отново е било образувано ИД № 166/2018г. на ДСИ при КРС. От изпълнителния лист е видно, че вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода. Вземанията за тези услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката, тригодишна погасителна давност по чл.111, б "в" от ЗЗД. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. по описа на ОСГКТК на ВКС, според което вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. От отбелязването в листа може да се направи извода, че вземането на взискателя не е установено с влязло в законна сила съдебно решение, а изпълнителният лист е издаден на извънсъдебно изпълнително основание, поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен. Доскоро в съдебната практика съществуваше противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова погасителна давност по отношение на вземанията за главница, лихви и разноски обективирани в изпълнителния лист. Това противоречие бе преодоляно с издаване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС, 2 прилагането на което е задължително за съдилищата. С решението е дадено подробно тълкуване на поставения въпрос, по който са съществували противоречия в съдебната практика. Според т.10 от него когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. По силата на т.14 от тълкувателното решение подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б „в" от ЗЗД. В т.10 на тълкувателното решение е посочено, че „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Поради тази причина е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане.

Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. " Съгласно разясненията, дадени в т.10 на Тълкувателното решение прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл.116, б. „б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б. „в" ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В случая, последното действие на взискателя по отношение на на вземането е подаване на молба за 3 присъединяване на вземането по изпълнителният лист към веча образуваното ИД № 170/2007г., което е извършено на 12.11.2014г. и от когато е започнала да тече погасителната давност, като след тази дата взискателя не е предприемал други действия по изпълнителното дело . Следователно, от тази дата е започнала да тече кратката тригодишна погасителната давност по отношение на вземането и същата е изтекла на 13.11.2017г., т.е. преди подаване на молбата от 27.06.2018г. за образуване ана ИД№166/2018г. на СИС при РС Козлодуй и предприемане на принудителни изпълнителни действия.

Предвид гореизложеното и тъй като настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, поради погасяването му по давност е заведен след тази дата, същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Ищеца не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 875/2014г. по описа на PC - Козлодуй, поради изтекла погасителна давност по отношение на вземането за главница, лихви и разноски.

Искането на ищеца за обезсилване на изпълнителния лист на основание погасяване на задължението, обективирано в него по давност, е неоснователно и следва да се отхвърли.

Влязлото в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 ГПК, е основание за прекратяване на изпълнителното дело от съдебния изпълнител (чл. 433, ал.1, т.7, пр.1 ГПК), но не и за обезсилване на изпълнителния лист.

По отговорността за разноски: Ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат М. С. е поискал присъждане на разноски, и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този изход на спора му се дължат. Ответникът следва да заплати на ищеца направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00лева. Държавната такса, от която е освободен ищеца от съда при образуване на делото по арг. чл.78, ал.6 от ГПК, следва да бъде заплатена от ответника в полза на Районен съд, Козлодуй. На ответника не се следват разноски при този изход на делото.

Водим от изложените правни съображения, Козлодуйският районен съд Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, че А.... И. Г., ЕГН ********** ...... не дължи на ..... сумата от 2 061.54 лева от които главница в размер на 1 720.10 лева за доставената, но не заплатена топлинна енергия и топла вода за периода от м.09.2011г. до м.04.2013г., такса поддръжка в размер на 10.00 лева, лихва в размер на 331.44 4 лева, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението-12.08.2014г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски за образуване на делото - 24.50лв. държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в размер от 200.00 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 24.09.2014г. по частно гражданско дело №8759/20014. по описа на Районен съд Козлодуй, като погасена по давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА ..... да заплати на адвокат М. С. от Адвокатска колегия Враца адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца А.... И. Г., ЕГН ********** ...... в размер на 800лв.

ОСЪЖДА ..... да заплати на Районен съд Козлодуй държавната такса в размер на 92.12лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.