Решение № 31 от 21.02.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Ямбол, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К.а В. Тагарева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20242300500413 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Д. К. и С. Т. К., двамата от гр.*****, против Решение № 69 от 30.09.2024 г. на Тополовградския районен съд, постановено по гр.д.

№ 27/2024 г. по описа на този съд, с което предявения от ЧСИ И. Х. от гр.**** иск е уважен, като е прието за установено, че ответниците С. Т. К. и К. Д. К., в качеството им на длъжници по изп. дело № 2015878400287 по описа на ЧСИ И. Х. дължат солидарно на ЧСИ И. Х., следните суми, присъдени с издадената срещу тях Заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 20232330102558 по описа на ЯРС, а именно: 4343.99 лв.- съставляваща такси по изп. дело № 2015878400287 по описа на ЧСИ И. Х., съгласно Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, ведно със законната лихва считано от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и 230.12 лв.- лихва за забава, считано от 03.05.2023 г. до 02.10.2023 г., като с обжалваното решение ответниците са осъдени да заплатят на ищцата разноски в исковото производство в общ размер 1439.88 лв. и разноски в заповедното производство в общ размер 91.48 лв.

Оплакванията в жалбата са за недопустимост, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие с константната практика и тълкувателните решения на ВКС. Според въвзивниците, ТРС се е произнесъл по недопустим иск, т.к. подсъдността на делото е неправилно определена, като се счита, че обстоятелствата по чл. 23, ал.3 от ГПК не могат да бъдат причина за нарушаване на правата на потребителите, които са обезпечени с разпоредбата на чл. 113 от ГПК. Поддържа се, че ТРС е нарушил разпоредбите на чл. 131 и чл.9 от ГПК, тъй като исковата молба не им е връчена в цялост- липсват части от нея ведно с приложенията, а в същата няма изложени основания и петитум. Решението се счита за недопустимо и поради това, че ТРС не се е произнесъл по искането на въззивниците за обезсилване на издадената против тях заповед за изпълнение № 1348 от 2023 г. по ч.гр.д. № 1

2558/2023 г. по описа на ЯРС, с което е нарушил императивните разпоредби на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК. Според въззивниците ТРС не се е произнесъл и по влязлото в сила Определение № 265/2015 г. по ч.гр.д. № 314/2015 г. на ЯОС за спиране на изп. д. № 287/2015 г. по описа на ЧСИ Ир. Х., представляващо обстоятелство по чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК по отношение на вземането за разноски по ч.гр.д. № 2558/2023 г. и гр. д. № 27/2024 г. на ТРС, като се твърди, че пороците на спряното изп. д. №287/2025 г., установени от ЯОС с Определение № 265/2015 г. на ЯОС са идентични с нарушенията на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК при издаване на заповед за изпълнение № 1348/2023 г. по ч.гр.д. №2558/2023 г. на ЯРС .

Изп. дело №287/2015 г. е образувано по договор за кредит с Пощенска банка, в който са установени неравноправни клаузи с влязло в сила решение на АпС- София, потвърдено от ВКС и същото изп. дело е образувано в противоречие със закона и на добрите нрави относно вида валута, размера на вземането, съответно и начислените такси. Поддържа се от въззивниците, че ЯОС е констатирал, че са създадени съмнения за наличието на цялото вземане на взискателя и че в поканата за доброволно изпълнение се претендират суми, различни от това, което е поискано от заявителя и не съответства на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 843/2015 г. на ЯРС и при наличие на обстоятелство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, съдът спира съдебното производство до решаване на спора по преюдициалното дело – т.д. №40/2015 г. на ЯОС, по което няма произнасяне. Във въззивнага жалба се сочи, че исковата молба по гр.д. № 27/2024 г. на ТРС е основана на разноските по изп. д.№ 287/2015 г. на ЧСИ Х., образувано по заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 843/2015 г. на ЯРС. След възражението по чл.415 от ГПК, е образувано т. д. №40/2015 г. на ЯОС, прекратено на основание чл.249 от ГПК, а заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 843/2015 г. на ЯОС са обезсилени по реда на чл.418 ГПК, с което основанията за изпълнителното производство, включващо и такси, са отпаднали. Според въззивниците, предварителното изпълнение по чл.418 ГПК, се различава от изпълнението по чл.410 ГПК. По чл.418 ГПК съдът, ведно със заповедта за изпълнение издава и изпълнителен лист, който влиза в сила веднага, докато по чл.410 заповедта за изпълнение влиза в сила при неподаване на възражение или влязло в сила съдебно решение, съгласно чл.416, ал.1 ГПК и едва тогава се издава изпълнителен лист. При спиране незабавното изпълнение /какъвто е настоящия случай/, заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се превръща в такава по чл.410 ГПК, и се привежда в изпълнение едва след влизане в сила на съдебно решение. Такъв е случая и с изп. дело № №287/2015 г., което е спряно с Определение № 265/16.09.2015 г. по в.ч.гр.д. №314/2015 г. на ЯОС. Разноските /такси/ по изпълнителния лист по чл.418 от ГПК, издаден по изп. д. №287/2015 г. при отпаднало предварително изпълнение, не се дължат от длъжника, а подлежат на доказване във всички хипотези на чл.79, ал.1 от ГПК, по следните съображения, изложени от въззивниците: изпълнителното производство по изп.д. № 287/2015 г. на ЧСИ Х. е прекратено по чл.433, ал.1, т.3 ГПК, но не поради плащане /както твърдят ищеца и ТРС/, а поради отказ от иска по чл.249 ГПК и обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Приложеното извънсъдебно споразумение към молбата по чл.249 от ГПК, не ангажира съда, поради което той не я разглежда, т.к. това не е съдебно споразумение подлежащо на одобрение, няма произнасяне и по разноски; изпълнителните действия са изоставени от взискателя с молбата по чл.249 от ГПК, с която установителния иск по т.д. №40/2015 г. е оттеглен; изпълнителни способи не са приложени, поради действащото Определение № 265 от 16.09.2015 г. по в.ч.гр.д. №314/2015 г. на ЯОС. Поддържа се, че чл. 79, ал.2 от ГПК, на който се позовава ЧСИ Х. в исковата си молба, не се прилага при допуснати пороци на предварителното изпълнение по чл.418 от ГПК, установени с влязъл в сила и неотменен съдебен акт относно основанието, размера на вземането и таксите, с който изпълнително производство по изп. дело № 287/2015 г. на ЧСИ Х. е спряно; при отказ от иска по чл. 249 от ГПК, при който е обезсилен изпълнителния титул и при наличие на обстоятелствата, посочени чл. 79, ал.1 ГПК, като при допуснато изпълнение по вземането и разноските при изброените 2 обстоятелства, съдът издава обратен изпълнителен лист на длъжника, по реда на чл.245, ал.3 ГПК. Отделно от това въззивниците считат, че допуснатата по делото експертиза е необоснована и незаконосъобразно, т.к. на вещото лице са възложени задачи по правни въпроси. По тези съображения, изложени във въззивната жалба, въззивниците настояват за отмяна на обжалваното решение на Тополовградския районен съд като недопустимо, необосновано и незаконосъобразно; за обезсилване на заповед за изпълнение №1348/2023 г. на ЯРС, за прекратяване на съдебното производство пред ТРС и отхвъляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на ЧСИ Ир. Х.; за прекратяване на съдебното производство по иска на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с влязлото в сила Определение № 265 от 16.09.2015 г., по в.ч.гр.д. №314/2015 г. на ЯОС, с което изп. д.

№287/2015 г. на ЧСИ е спряно, а по установителния иск по т.д.№ 40/2015 г. на ЯОС няма произнасяне. В условията на евентуалност, ако делото бъде върнато на ТРС, въззивниците настояват даване на указания на ТРС да извърши проверка относно допустимостта на предявения иск по реда на чл.130 от ГПК; за прекратяване на исковото производството на основание Определение № 260060 от 17.10.2022 г. на ЯОС по т.д. № 40/2015 г. на ЯОС, с което заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени ч.гр.д. №843/2015 г. са обезсилени, а изп. д. №287/2015 г. на ЧСИ Х. е лишено от изпълнително основание, включително за таксите.

Въззиваемата страна- ЧСИ И. Х., в подадения писмен отговор чрез пълномощника си адв. Ив. С. от АК- Ямбол, оспорва въззивната жалба, споделяйки изцяло изводите на първоинстанционния съд. Счита, че обжалваното решение не страда от посочените във въззивната жалба пороци, постановено е в съответствие с материалния и процесуалния закон и е обосновано. По изложените в отговора съображения, въззиваемата настоява жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ТРС като правилно, законосъобразно и обосновано, да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от въззивника К.К., действащ лично и като пълномощник на въззивницата С. К. по изложени в хода по съществото на делото и в представени писмени бележки съображения.

Въззиваемата страна чрез пълномощника си адв. С. в о.с.з. поддържа направеното с отговора на въззивната жалба становище за неоснователност на жалбата, счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, нестрадащо от пороците, посочени в жалбата и настоява за потвърждаването му. Поддържа искането за присъждане на разноски във въззивното производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.3 от ЗЧСИ, вр. чл. 78 от ЗЧСИ и чл. 86 от ЗЗД, предявен от ЧСИ И. Х. против С. Т. К. и К. Д. К. за установяване съществуването на вземане на ищеца в размер на 4343.99 лв.- главница, представляваща такси по изпълнително дело № 287/2015 г. по описа на ЧСИ И. Х., съгласно Тарифата за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители, лихва за забава в размер на 230.12 лв. за периода от 03.05.2023 г. до 02.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2558/2023 г. по описа на ЯРС.

Исковата си претенция ищецът обосновал с това, че ответниците са солидарни длъжници по изп.дело № 20158780400287 по описа на ЧСИ И. Х., по което дължат солидарно такси в общ размер на 4343.99 лева съгласно Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители по т.26 от Тарифата в размер на 3619.99 лева и 3

ДДС върху горепосочената сума в размер на 724.00 лева, за които суми е издадена фактура №67284/25.07.2023 г. Изложил е, че изпълнителното дело е образувано по молба на „Юробанк България“ АД против двамата ответници въз основа на изпълнителен лист от 21.04.2015 г., издаден по ч.гр.д.№ 843/2015 г. по описа на ЯРС. След образуване на изпълнителното дело, взискателят е подал молба от 01.06.2022 г. с искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, поради постигнато споразумение с длъжниците и извършено въз основа на него плащане на сумата от 120 000.00 лв. на 27.05.2022 г., с което задълженията към взискателя са били погасени. С подписването на споразумението между страните по изпълнителното дело, ответниците са поели задължението да заплатят и дължимите се по изпълнителното дело такси и разноски. С уведомление- покана изх. № 20488/04.04.2023 г., длъжниците били уведомени, че дължат пропорционална такса по ТТРЗЧСИ за извършено погашение по сметка на кредитора в размер на 4343.99 лева, като са поканени да заплатят в двуседмичен срок посочената такса по сметка на ЧСИ. Покана е била връчена на ответника К. К. първоначално при условията на отказ на 05.04.2023 г. и лично на 19.04.2023 г. При извършена преценка, че втората дата на връчване е по- благоприятна за ответниците, ЧСИ е приел, че на 03.05.2023 г. с изтичане на 2- седмичния срок, е настъпил падежа на задължението. Поради липсата на плащане от страна на ответниците, на 02.10.2023 г., ЧСИ И. Х. е депозирала пред ЯРС заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 2558/2023 г. по описа на ЯРС и е издадена заповед за изпълнение № 1348/03.10.2023 г. за претендираните със заявлението суми: главница в размер на 4343.99 лева, лихви за забава в размер на 230.12 лева, считано от 03.05.2023 г. до 02.10.2023 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за направените в заповедното производство разноски. Правният интерес от предявяване на иска ищцата е обосновала с подадени от ответниците възражения по чл. 414 от ГПК срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.