Решение № 86 от 29.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Е. Р. З. като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606982 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда № 365 от 16.06.2025 г., постановена по НОХД № 8833/2022 г.

Софийски районен съд – Наказателно отделение, 115-ти състав е признал подсъдимия К. С. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал.

1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.

1 НК, за което му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и девет месеца, като го е оправдал за част от инкриминираните действия, а именно, че телесната повреда на В.Щ. е причинена чрез нанасяне на удари с ръце и крака по тялото му, както и за това, че му е разклатен 1-ви долен ляв зъб.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия К. С. е определено едно общо най-тежко наказание измежду това по настоящото дело и наложеното му по НОХД № 7905/2024 г. на СРС, НО, 134-ти състав, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години и девет месеца, към което на основание чл. 23, ал 2 НК е присъединено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осемнадесет месеца, постановено по НОХД № 7905/2024 г. на СРС. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието от три месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 268/2018 г. по описа на Районен съд – Костинброд. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от 1

ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на така наложените на подсъдимия С. наказания „лишаване от свобода“.

Със същата присъда първостепенният съд е признал подсъдимия П. Л.

И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 НК, за което му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години, като го е оправдал за част от инкриминираните в обвинението действия, а именно, че телесната повреда на В.Щ. е причинена чрез нанасяне на удари с ръце и крака по тялото му, както и за това, че му е разклатен 1-ви долен ляв зъб.

С присъдата първостепенният съд е осъдил подсъдимите да заплатят по сметка н а СДВР сумата от 512,30 лв., и по сметка на СРС сумата от 576 лв. – за разноски, направени по досъдебното и съдебното производство, а подсъдимият П. Л. И. е осъден да заплати по сметка на СДВР и сумата от 156 лв., представляваща възнаграждение за вещи лица по назначена КСППЕ в досъдебното производство, както и по сметка на СРС сумата от 130 лв., представляващи разноски за вещи лица по КСППЕ в ход на съдебното производство.

Срещу така описания съдебен акт са постъпили въззивни жалби от защитниците на двамата подсъдими.

В жалбата на адв. В. Х. – защитник на подсъдимия П. И., се изтъква, че така постановената присъда е неправилна, необоснована и несправедлива.

Защитникът излага доводи, че погрешно първоинстанционния съд се е доверил на неправдив доказателствен материал. Представя допълнително изложение към въззивната си жалба, в което доразвива тезата си, като твърди, че първостепенният съд не е предложил достатъчно ясен доказателствен анализ, от който да става ясно защо кредитира показанията на едни свидетели за сметка на други. Изказва съмнения за предубеденост на съдебния състав.

Счита, че от доказателствата по делото не се установява подзащитният му да е съпричастен към извършването на инкриминираното деяние, поради което моли същият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, алтернативно моли за преквалифициране на деянието и налагане на по-леко наказание на подсъдимия П. И..

В жалбата на адв. К. Г. – защитник на подсъдимия К. С., се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, необоснована, произнесена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и несъответстваща на материалния закон. Същите доводи поддържа и в представеното от нея допълнително изложение. Счита, че подзащитният й не е осъществил състава на престъплението, за което е признат за виновен, както и че съдът е извършил едностранчив и превратен прочит на доказателствата по делото. Формулира искане за отмяна на атакуваната присъда в осъдителната й част и постановяване на нова, с която подсъдимият С. да бъде признат за невиновен изцяло по повдигнатото му обвинение. Алтернативно моли за връщане на делото на първоинстанционния съд или смекчаване на наложеното 2 му наказание.

Страните не са отправили искания за събиране на нови доказателства. В закрито заседание, проведено на 02.11.2025 г., въззивният съд, по реда на чл.

327 НПК и след положителна преценка относно редовността и допустимостта на подадените въззивни жалби, намери, че за правилното решаване на делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимите, свидетели и вещи лица.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение оспорва подадените от защитниците на подсъдимите лица въззивни жалби и моли същите да бъдат оставени без уважение. Счита, че доказателствата по делото са анализирани достатъчно подробно от първоинстанционния съд, като се солидаризира изцяло с направените изводи, че повдигнатите на подсъдимите С. и И. обвинения се доказват по несъмнен и категоричен начин. Намира постановената първоинстанционна присъда за правилна, обоснована и законосъобразна и предлага същата да бъде потвърдена.

Адв. Г. – защитник на подсъдимия К. С., поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея. В своята пледоария изтъква довод за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, свързани с проведеното разпознаване по отношение на нейния подзащитен, с оглед на което настоява резултатите от посоченото процесуално-следствено действие да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Счита, че приобщените по делото доказателствени източници, свързани с обаждането на тел. 112, разколебават обвинителната теза. Изтъква и други допуснати на досъдебното производство нарушения, свързани с проведените разпит и освидетелстване на едното от пострадалите лица, което е чуждестранен гражданин, поради липсата на надлежно документиране на присъствието на правоспособен преводач при извършване на процесуално-следствените действия с него. Като основно и съществено процесуално нарушение изтъква, че първоинстанционният съд не е спазил изискването за съвкупно и задълбочено обсъждане на доказателствения материал по делото, поради което намира приетата от съда фактическа обстановка за необоснована, с което твърди, че са нарушени правата на нейния подзащитен. Оспорва да е осъществен твърдения от П.та механизъм на телесната повреда, както и правната квалификация, включително и по отношение на обвинението за извършване на инкриминираното деяние в съучастие от двете подсъдими лица. Навежда доводи, че нито авторството, нито умисъла, нито квалифициращите обстоятелства се установяват по несъмнен начин по делото. При условията на евентуалност изтъква възможността за налагане на подсъдимия С. на наказание, различно от лишаване от свобода, което според нея би било справедливо и житейски оправдано с оглед на личността на подзащитния й. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на СРС поради твърдяната липса на мотиви, евентуално подсъдимият С. да бъде оправдан или наложеното му наказание да бъде смекчено.

3

Адв. Х. – защитник на подсъдимия П. И., поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея. Счита, че приетата от първостепенния съд фактическа обстановка не отговаря на действително осъществилите се събития, както и че неправилно съдът се е доверил на свидетелските показания на пострадалите Щ. и Д.. Акцентира на приобщените по делото доказателства, свързани с подадения сигнал на тел. 122, от който счита, че се черпи информация за участие на повече лица в разразилото се съприкосновение между младежите. Навежда доводи, че от доказателствата по делото не може с категоричност да се установи участието на подсъдимия И. в телесната саморазправа, нито в какво са се изразили неговите действия.

Намира, че неправилно първостепенния съд не е кредитирал показанията на свидетели, от които се установява, че неговият подзащитен първи е бил ударен от единия от пострадалите и е изпаднал в безсъзнание, като твърди и липса на мотиви относно този фактически извод на съда и защо същият се е доверил на едни доказателства, за сметка на други. Пледира, че подсъдимият И. не е извършил така вмененото му от П.та престъпно деяние и моли същият да бъде оправдан. В условията на евентуалност моли за преквалифициране на престъпната деятелност и намаляване на така определеното на подсъдимия И. наказание, като счита, че същият следва да бъде оправдан по обвинението деянието да е извършено в условията на съучастие, доколкото намира, че липсва престъпен сговор между двете подсъдими лица.

Подсъдимият С. поддържа казаното от адв. Г.. В упражнение на правото си на последна дума моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато на предходната инстанция.

Подсъдимият И. поддържа изложеното от адв. Х.. В последната си дума заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивните жалби и допълненията към тях, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

Първоинсанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото. При самостоятелен прочит на наличните данни, въззивният съд намери фактическата обстановка, описана в мотивите на обжалваната присъда, за правилно установена, изградена въз основа на обективен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства, почиващ на правилата на формалната логика. След извършена собствена преценка на доказателствената съвкупност, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

От фактическа страна:

4

Подсъдимият К. С. С. е роден на **** г., в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, работещ, с адрес: гр. ****, ЕГН **********. Същият е осъждан.

Подсъдимият П. Л. И. е роден на **** г., в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, работещ, с адрес: гр. ****, ЕГН **********. Същият е неосъждан.

На 28.05.2021 г. между 00:00 и 01:00 часа свидетелите В.Щ. и Л. Д. посетили нощното заведение – клуб „ЕХЕ“, гр. София, на ул. „Шипка“, където прекарали следващите няколко часа в обща компания с други неустановени по делото лица и консумирали алкохолни напитки. Около 04:00 часа на същата дата Щ. и Д. излезли от заведението и седнали отстрани до „Докторската градина“, която се намирала в близост, за да изпушат по една цигара и да си поговорят.

Докато разговаряли, покрай тях минала компания от четири момчета, които се връщали от същата дискотека. Това били двамата подсъдими – К. С. и П. И., заедно със свидетелите Ш.Ш. и Р.Х.. На подс. С. му се пушело, но нямал с какво да запали цигарата си, затова като видял намиращите се наблизо Щ. и Д., които не познавал, се обърнал към тях и им поискал „огънче“. Свидетелят Д., тъй като не владеел български език, му отговорил на английски. Между подсъдимия С. и свидетеля Д. започнал разговор на английски, а в това време останалите трима души от компанията на С. продължили да вървят напред по улицата. В разговора между С. и Д. се усетило напрежение и размяна на неустановени реплики на висок тон, поради което свидетелите Щ. и Д. поискали да се върнат обратно към бара, за да предотвратят ескалиране на ситуацията.