Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6174 от 11.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5687/2022
Вид
Решение № 6174
Подписан
11.11.2024
В сила
11.11.2024
Състав
Албена Александрова, БИЛЯНА СИМЧЕВА, Нели Савчева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, ал.1, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.410 · Кодекс за застраховането
  • чл.410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 6174 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100505687 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20017135 от 26.02.2022 г. СРС, 59 с-в, по гр.д.№ 49207/2020 г. е отхвърлил предявените от ЗАД „Б.В.И. груп“ АД искове с правно основание чл.410 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД против С. Л. Н. за сумата в размер на 304,23 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по комбинирана застрахователна полица „Имущество“ по щета № 2200170200/863-17 със законната лихва от датата на предявяване на иска09.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Б.В.И. груп“ АД с оплаквания, че решението е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Въззивникът твърди, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на регресната отговорност на причинителя на щетата, като ищецът е доказал наличието на застраховка относно увреденото имущество.От постановлението на СРП и от 1 свидетелските показания е установено, че на посочената дата е настъпило твърдяното увреждане на маркуч на колонка на бензиностанцията по описания в исковата молба начин.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е разтълкувал представената информация от СДВР-отдел „Пътна полиция“.Поддържа, че постановлението на СРП съдържа данни за увреждане, причинено от собствения на С. Л. Н. лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ ******* ВВ върху застраховано имущество-колонка на бензиностанция „Еко“ в гр.София.Излага доводи, че преписката е образувана въз основа на проверка от 07 РУ-СДВР на място, която е установила механизма на ПТП, както и наличието на конкретното увреждане, като ответникът не е оспорил процесният лек автомобил да е негова собственост и произшествието да е настъпило именно с него.Излага оплаквания, че съдът не е отделил спорното от безспорното и не е разпределил доказателствената тежест между страните, нито е указано за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.Твърди, че съдът е постановил решението в противоречие със събраните доказателства и само въз основа на твърдения на ответника.Излага оплаквания, че съдът не е тълкувал показанията на свидетелката във връзка с останалите доказателства.Необоснован е и изводът на съда за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, тъй като уведомлението на СДВР касае товарен автомобил.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска.

Ответникът по въззивната жалба- С. Л. Н. оспорва същата.Излага твърдения, че първоинстанционното решение напълно съответства на установената по делото фактическа обстановка.Твърди, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи след подробен анализ на събраните по делото доказателства.От събраните доказателства не е установено наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното от ищеца деяние и настъпилите вреди.Напротивустановено е, че автомобил с посочения от ищеца държавен контролен номер /ДК№/ не е бил регистриран към датата на процесното деяние.Оспорва като неоснователни оплакванията за липса на елементите по чл.146 ГПК в доклада по делото.Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание 2 чл.410 КЗ.Ищецът- ЗАД „Б.В.И. груп“ АД твърди, че на 25.05.2017 г. в гр.София на бензиностанция „Еко“ на бул. „Цариградско шосе“ при 4-ти км ответникът С. Л. Н. като водач на л.а. „Мерцедес“ с ДК№ ******* ВВ е потеглил, без да е изваден пистолета за зареждане на гориво от резервоара на автомобила, в резултат на което е увредена колонка за зареждане № 4.Увреденото имущество е застраховано при ищеца по комбинирана застрахователна полица Имущество № 2200170200R00002/14.12.2016 г. с валидност от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.По образуваната при ищеца щета № 2200170200/863-17 от 09.10.2017 г. вредите на застрахования търговски обект са оценени на 304,23 лв. и на сервиза, извършил ремонта-„ЕНСИС“ ООД, на 11.10.2017 г. е изплатена посочената сума.Към датата на настъпване на застрахователното събитие за управлявания от ответника автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.С изплащане на застрахователното обезщетение на основание чл.410 КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу причинителя на вредата.Твърди, че е изпратил на ответника регресна покана изх.№ 03279/18.06.2020 г. за доброволно плащане на дължимата сума, но вземането не е погасено.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 304,23 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по комбинирана застрахователна полица Имущество по щета № 2200170200/863-17 със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения, че на посочената дата не е управлявал посочения лек автомобил и не е причинил твърдените вреди.

Видно от представената комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200170200R00002/14.12.2016 г. с валидност от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. „Еко България“ ЕАД е застраховал 91 обекта съгласно приложен списък при ЗАД „Б.В.И. груп“ АД.

На 26.05.2017 г. С.Д.Б. е подала уведомление до ищцовото дружество, че на 25.05.2017 г. в бензиностанция „Еко Младост“, находяща се в гр.София, бул.

„Цариградско шосе“, 4 км, кръгово движение около 23,45 ч. клиент на обекта с автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ******* ВВ е паркирал на 4-та колонка, заредил е гориво сам, но е забравил да махне пистолета от автомобила и е тръгнал, като е скъсал пистолета на А95Н на 4-та колонка.

3

Видно от образуваната при ищеца щета № 2200170200/863-17 в качеството му на застраховател по имуществена застраховка на сервиза, извършил ремонт на увреденото застраховано имущество, на 11.10.2017 г. е изплатена сумата от 304,23 лв.

С постановление от 09.08.2017 г. СРС по пр.пр. № 27236/2017 г. е отказал да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и е прекратил преписката, тъй като са налице предпоставките на чл.218в, т.1 НК.

По делото е представено удостоверение рег.№ 433200-121336/23.11.2021 г. на СДВР-отдел „Пътна полиция“ в уверение на това, че в централната база на АИС КАТ на 16.05.2016 г. е прекратена регистрацията на товарен автомобил „Мерцедес Вито 10 ЦДИ“ с рег.№ ******* ВВ, с посочена рама и номер на двигател и към 25.05.2017 г. няма данни за възстановяване.

От заключението на приетата по делото АТЕ е установено, че нанесените щети на имуществото-скъсан пистолет на А95Н на 4-та колонка, описани в протокола за уведомление за щета, са пряка и непосредствена последица от ПТП, състояло се на 25.05.2017 г. и съответстват на констатираната щета.Пазарната стойност на увреденото имущество към датата на ПТП е 304,23 лв.Вещото лице е описало механизма на ПТП, както е посочен в уведомлението по щета и в постановлението на СРП за отказ да се образува досъдебно производство.

Разпитаната по делото свидетелка С.Б. твърди, че работи в „Еко България“ от 2010 г., вкл. и на обекта на бул. „Цариградско шосе“.Заявява, че много пъти е имало инциденти на колонките, няколко пъти е имала случаи за откъсване на маркуч, като автомобилите тръгват, преди да приключат зареждането.Не може да каже конкретен автомобил.Свидетелката потвърждава подписа на уведомлението до застрахователя.Твърди, че когато има такова събитие ако трябва да връщат камерите, понякога номерата са размазани и не се виждат добре и може би е описала номер, който е видяла, но да се окаже, че не е този.Не си спомня за конкретния случай.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е приел, че по делото не са установени предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата и че ищецът не е доказал по безспорен начин, че ответникът е извършил твърдяното деяние.Съдът се е позовал на представеното удостоверение на СДВР, установяващо прекратена регистрация на автомобил с посочения ДК№ към датата на застрахователното събитие, както и на 4 свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка, която заявява, че е възможно да е объркала регистрационния номер на автомобила.Съдът е изложил мотиви, че уведомлението за застрахователното събитие е частен документ, съставен от застрахованото лице и не се ползва с материална доказателствена сила, а постановлението на прокуратурата няма задължителен характер за гражданския съд, какъвто има присъдата на наказателния съд по отношение на обстоятелствата, посочени в чл.300 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.

Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и собственика на увреденото имущество, плащане на застрахователното обезщетение, наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди.

От събраните по делото доказателства се установи наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и плащане на застрахователното обезщетение.Не се установи по безспорен начин обаче ответникът да е причинил описаните в исковата молба вреди.Разпитаната по делото свидетелка не излага конкретни твърдения за процесното събитие, а показанията й съдържат общи констатации за наличие на случаи на инциденти с колонките, както и случаи, при които на камерите не се виждат ясно номерата на автомобилите.Свидетелката е потвърдила подписа си под уведомлението за щета, в което е посочен регистрационният номер на автомобила /без да е уточнен вида на МПС-дали се касае за лек или за товарен автомобил/.Представеното удостоверение на СДВР-Пътна полиция установява прекратена регистрация на товарен автомобил с посочения регистрационен номер.Не са представени доказателства ответникът да е собственик на лек автомобил със същия номер.Представеното постановление на СРП, макар и да не е оспорено, не се ползва с доказателствена стойност за установените при извършената проверка факти и не е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на лицето съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК.Всички факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело /в този смисъл-решение № 43 от 15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г., ІІ ТО на ВКС и др./. Механизмът на застрахователното събитие не е установен и от приетата по делото АТЕ, тъй като тя е изготвена въз основа на уведомлението и постановлението на СРП, които не съдържат достатъчна информация за авторството на деянието.

Следва да се добави, че е налице и известно разминаване между уведомлението до застрахователя и описаната в постановлението фактическа обстановка, като в уведомлението се твърди, че клиентът е заредил гориво и е тръгнал, а в постановлението е посочено, че клиентът е разбрал, че бензиностанцията не работи, при потегляне с автомобила маркучът от пистолета на бензиновата колонка се е скъсал, водачът е спрял, поинтересувал се е за последиците, но служител от бензиностанцията го е уверил, че няма проблем и е наместил разделените части, след което клиентът си е тръгнал.