Протокол № 141 от 06.12.2023, Районен съд - Мадан

ПРОТОКОЛ

№ 141 гр. гр.М., 05.12.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – М. в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова

Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20235430200071 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. Н. В. - редовно призован, явява се лично и чрез пълномощника АДВ. Ф. Т. – с пълномощно по делото ВЪЗЗИВАЕМИЯТ С. Р. К. - НАЧАЛНИК ГРУПА в РАЙОННО

УПРАВЛЕНИЕ - М. към ОДМВР - Смолян – редовно призован, представлява се от ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ К. В. – с пълномощно по делото.

РАЙОННА

ПРОКУРАТУРА-СМОЛЯН,

ТЕРИТОРИАЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ-М. – редовно призована, не изпраща представител.

СВИДЕТЕЛЯТ В. Д. – редовно призован, явява се лично.

АДВ. Т. – Няма пречки, моля да се даде ход на делото. Представям амбулаторен лист на свидетеля Д. Н. В. от 02.11.2023 г.

ГЛ. ЮРИСК. В. – Моля да бъде даден ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към снемане на самоличност и разпит на свидетеля:

1

В. И. Д. – на 38 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

НА СВИДЕТЕЛЯ се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.Свидетелят обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ В. Д. – На 28.05.2023 г. бях наряд в гр.М., като малко след започване на работния ми ден ми се обади дежурния от РУ-М., който ми сподели, че трябва да занеса техническо средство „алкотест дрегер“ в с.Р., защото колегите от наряда по ООР в гр.Р. искат да извършат проверка за употреба на алкохол на лице. При отиване на място там бяха колегите А. О. и Р. Ф., на които оставих техническото средство, като ми посочиха също лицето, на което искат да извършат проверка за алкохол - И. В., за който твърдят, че е дошъл с автомобил заедно с лицето Ф. М.. Същите ми посочиха автомобила и пътя, по който е дошъл – черен път, на около 50 метра от ляво на къщата, където бяхме. Колегата О. ме заведе до автомобила „Митцубиши Паджеро“ с рег.№ **, по който имаше следи - мокро по калниците, и тревата зад него беше омачкана от гумите. След което се върнахме обратно и колегата искаше да извърши тест на лицето И. В., като същият отказа, за което колегите му съставили един брой АУАН. Там отидох около 08.00 часа сутринта. Черният път се намираше вляво от къщата на по-ниско ниво от къщата.

На въпроси от Гл.юриск.В. свидетелят Д. отговори: Когато полицай О. ми показа автомобила, аз се намирах горе до къщата. Има площадка до самата къща, на която аз се намирах. Минахме през дворове на други къщи, за да стигнем до пътя. От къщата на В. се виждаше автомобила, но не целия.

Виждаше се таванът и задната част, задния прозорец на автомобила. Ние слезнахме до автомобила между дворни пространства на други къщи, няма път от къщата до черния път, където беше автомобила.

Въпрос от Гл.юриск.В. : Вие когато бяхте на място, кой Ви се посочи като лице, което е управлявало автомобила?

АДВ.Т. – Възразявам против така поставения въпрос какво е възприел свидетеля като управляващ, той няма как да възприеме.

СЪДЪТ НАМИРА, че въпросът е допустим, а как съдът ще цени показанията на свидетеля, е въпрос по същество на спора, поради което 2

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА поставеният от гл.юриск.В. въпрос към свидетеля Д..

СВИДЕТЕЛЯТ Д. отговори: Разказаха ми, че отдолу по същата пътека може би са дошли двете лица – Ф. М. и И. В.. Доколкото си спомням, г-н М. сподели, че е дошъл с И. В. с автомобила, като ми сподели, че г-н М. се е возил, защото няма шофьорска книжка. Аз съм правил снимки на въпросния автомобил.

ГЛ.ЮРИСК.В. – Моля да предявим на свидетелят представените в предходно с.з. снимки.

На свидетелят се предявиха приложените на л.83, л.84, л.85 снимки.

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Направих три броя снимки. Тези снимки съм ги направил аз. Дори и снимките се съдържат и в моя телефон.

На въпроси от адв.Т. свидетелят Д. отговори: Може би около 08.00 часа сутринта пристигнах в с.Р. на място. Мисля, че техният полицейски автомобил беше паркиран до къщата, а нашият полицейски автомобил когато пристигнах, го паркирахме на около 5-10 метра от техния автомобил. Мисля, че имаше гаражи и постройки до мястото, където аз паркирах. Когато отидохме, дадох дрегера на колегите, сложихме дрегера в тяхната кола. Не мога да кажа дали точно аз съм го дал, но дрегерът беше в тяхната кола.

Мисля, че жалбоподателят каза, че не е управлявал автомобила и не иска да му бъде направен тест за алкохол. В момента на изпробването за алкохол имаше и други лица – имаше жена и нейният син, който е подал сигнала.

Нямам спомен за други лица. За да стигнем до автомобила, минахме през пътеки между дворните пространства. От мястото, откъдето тръгнахме, по моя преценка по права линия разстоянието е около 50 метра. Ние достигнахме до автомобила за около една минута. Аз бях с колегата О. и имаше още един човек, мисля, че беше жалбоподателя. Аз не съм ползвал в този момент боди камера. Най-вероятно някой от служителите, извършили проверката, е ползвал боди камера. Колегата О. ме заведе до въпросния автомобил. Мисля, че на място колегата О. и колегата Ф. събираха писмени обяснения около техния патрулен автомобил. Не съм преглеждал тези писмени обяснения.

Актът не съм го съставял аз, не съм бил и свидетел при съставяне на акта.

Другият патрулен автомобил беше близо до къщата, където колегите са изпратени на сигнал. Аз им занесох дрегера, мисля, че О. покани 3 жалбоподателя да го тества за алкохол, като господинът отказа, каза, че не е управлявал. Близо до къщата, до самия ъгъл на къщата, оттам видях задната част, задния прозорец и тавана на автомобила. Аз не мога да определя кой от четирите ъгъла на къщата е.

АДВ.Т. – Представям снимка на къщата на жалбоподателя с цел да улесним свидетеля, да каже от кое место е видял паркирания автомобил.

ГЛ.ЮРИСК.В. – Аз възразявам.

На свидетеля се предяви представената в днешно с.з. снимка от жалбоподателя.

СВИДЕТЕЛЯТ Д. посочва местоположение на автомобила- завоя под първата къща и като място, от което е видял паркирания автомобил- посочва четвъртата къща от ляво на дясно на представената снимка. Заявява, че е бил на нещо като стълбище в ъгъла на къщата и оттам е видял автомобила.

Виждал се и черният път в далечината.

ГЛ.ЮРИСК.В. – Аз възразявам да бъде приобщена снимката, защото тя не показва точното местоположение, от ъгъла, от който е заснета снимката, е друго.

АДВ.Т. – Моля да приемете и приобщите представената снимка.

ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯ

СЪДЪТ НАМИРА, че представената в днешното с.з. снимка от жалбоподателя следва да бъде приобщена като доказателство по делото, доколкото същата бе предявена на свидетеля и същият даде обяснения във връзка с поставения му въпрос. С оглед горното съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателство по делото представената в днешното с.з. от процесуалния представител на жалбоподателя снимка.

ГЛ.ЮРИСК.В. – В случай, че се приеме, че той е видял колата от този ъгъл, автомобилът щеше да се види в цялост, не само нейния таван.

АДВ.Т. – За пореден път колегата изказва едни негови предположения в качеството на свидетел.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към снемане на самоличност и разпит на водения от жалбоподателя свидетеля:

4

Д. Н. В. – 45 години, българин, български гражданин, живее на семейни начала, неосъждан, брат на жалбоподателя.

НА СВИДЕТЕЛЯ се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.Свидетелят обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ Д. В. –

На въпроси от адв.Т. свидетелят Д. В. отговори: На въпросната дата аз се бях напил, прибрах се в къщи и направихме с жената скандал. Беше сутринта, не си спомням около колко часа. Взехме да се караме с жена ми, защото се прибрах сутринта рано. Ние се карахме вътре в къщата, после излезнахме на двора. Къщата е триетажна, аз живея на втория етаж със съпругата ми и малкото ни дете, което е на 6 години, а големият ми син е на 23 години, той живее в С., но когато си идва, остава при нас на нашия етаж.

На първия етаж от къщата живее брат ми И.. Когато излезнахме на двора със съпругата ми, пак продължихме да се караме. В това време излезна брат ми.

Когато се карахме с жена ми в къщата, брат ми дойде до стълбището на нашия етаж и ни каза: „престанете да се карате“. Той каза, че има малко дете, което спи, и да престанем да се караме. Ние продължихме да се караме и излезнахме на двора на къщата. Жена ми и синът ми М., след като излезнахме на двора, излязоха на улицата. След това аз слезнах при брат ми долу на неговия етаж, запалихме по цигара. След това аз си тръгнах към моя етаж, но в това време полицията дойде. Полицаите бяха двама. След като дойдоха полицаите, брат ми излезна от неговия етаж, започна да се кара с единия от полицаите, те бяха в двора на къщата. Започнаха да се карат брат ми и жена ми В. М.. После тръгнахме към патрулния автомобил да ми пишат протокол.

Жена ми беше много ядосана и каза на полицаите, че брат ми е шофирал автомобил пиян. Тя беше ядосана от това, че се скараха с брат ми, явно затова го е направила. После седнахме на беседката аз и брат ми и чакахме да ми напишат протокол. Синът ми се обади на полицията, защото се карахме с жена ми, и затова дойдоха полицията. Полицаите ме питаха къде е моят автомобил, и аз ги заведох при моя автомобил. Моят автомобил е Санг Йонг Рекстон. Питаха ме и за брат ми, къде се намира неговия автомобил. Аз им казах, че той е паркиран под къщата. Заведохме полицаите при автомобила на брат ми. Всички бяхме – аз, брат ми и четирима полицаи, отидохме при автомобила на брат ми. Освен първите двама полицаи, които бяха на място, 5 дойдоха още двама полицаи. Когато Ф. М. дойде, ние бяхме в двора на къщата. Бяхме аз, брат ми, жена ми и двама полицаи. Синът ми М. също беше там, но той влизаше и излизаше от къщата, не беше постоянно с нас. Дядо ми Ф. М. бил тръгнал на кафе, но чул, че има скандал, видял е патрулката, че идва към нас, видял е хора и разправии, и затова е дошъл. С жена ми се караме често. Ф. М. слиза да пие кафе на центъра на селото. На центъра на селото има малко магазинче, има и кафе, нещо като заведение. Всяка сутрин Ф. М. има навик да ходи да пие кафе на центъра на селото. Ф. М. е работил в мините и не чува добре, използва и очила. Той е силно религиозен човек.