Определение № 1670 от 25.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1670 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300501096 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от А. Н. К., чрез проц.представител адв. В. Ортакчеив против Определение № 1477/04.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 15015/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр.състав, с което съдът е прекратил производството по гражданското дело, съответно е разпредЕ. и отговорността за разноските.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят навежда, че ищецът предявил претенцията си срещу НББАЗ /национално бюро на българските автомобилни застрахователи/, в качеството му на компенсационен орган, на основание чл. 515, ал.3, т.1 КЗ, тъй като към момента на предявяването на исковата молба не било възможно да бъде установено процесното моторното превозно средство, причинило ПТП на 14.10.2019 г. в ********. Към онзи момент ищецът разполагал единствено с информация за марка и модел на автомобила и за предполагаемия му водач – Т.А., но нямал данни за регистрационен номер, валиден застраховател или за застрахователна полица. Липсата на тези данни не позволявало да се идентифицира МПС, поради което били налице предпоставките за предявяване на иск срещу компенсационния орган. Неправилно съдът приел, че след като релевантната информация била получена в хода на делото, то това водело до недопустимост на иска, тъй като според жалбоподателя допустимостта се преценявала единствено към момента на предявяване на иска. Оспорва се и изводът на съда, че превозното средство и застрахователят били идентифицирани, доколкото данните за това се съдържали в доклада на полицейските служители в ********, като в тази връзка се сочи, че условие за ангажиране отговорността на компенсационния орган било самият пострадал да не разполага с необходимата информация. Излага се становище, че в случая била налице и хипотезата на чл. 515, ал. 3, т. 2 КЗ, доколкото към датата на ПТП, съответно към датата на предявяване на иска, не било възможно 1 да се установи регистрационният номер на автомобила, нито пък застрахователят.

Изложени са и доводи, че прекратителното определение представлявало недопустим отказ от защита и противоречало на правото на ЕС, в частност на чл. 7 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.05.2000 година. Твърди се, че в продължение на близо три години пострадалият не получил официална информация относно регистрационния номер на автомобила и неговия застраховател и предявяването на иска срещу компенсационния орган било единствената й възможност. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на Районния съд за продължаване съдопроизводствените действия.

Постъпил е и отговор от Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", с който се взема становище за неоснователност на частната жалба по подробно изложени съображения. Иска се потвърждаване на атакуваното определение.

Настоящата инстанция, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на А. Н. К. против "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, станало на 14.10.2019г. в Р.********. Изложени са твърдения, че на посочената дата ищецът пътувал на пасажерското място в лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“, управляван от лицето Т.Т.А.. В близост до град ******, водачът на лекия автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с английска регистрация, внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение на пътя и реализирал ПТП с друг лек автомобил, който се движил в насрещното платно, от което произшествие ищецът претърпял увреждания.

От допълнително депозирана по делото молба е видно, че ищецът е насочил претенцията си срещу НББАЗ в качеството му на компенсационен орган в Р. България на основание чл. 515, ал. 3, т. 2 КЗ – поради това, че в двуседмичен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава-членка на ЕС не може да се определи застрахователят на виновния водач, като твърденията са, че липсвали доказателства за идентифициране на МПС, причинило ПТП – не бил установен лекият автомобил и регистрационният му номер, нямало данни за застрахователя на виновния водач, липсвала информация за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

За да постанови обжалваното определение районният съд е приел, че от постъпилите по делото доказателства, изискани от Р. ******** по реда на Регламент 2020/1783, се установявало, че за процесното произшествие бил съставен доклад за ПТП с ранени лица от Дирекция на полицията – **********, ******** от 14.10.2019 г.

Съгласно същия доклад на 14.10.2019 г., около 07:25 ч., на път 89 при 89 +481 Буча, било настъпило ПТП между две превозни средства, в резултат на което били ранени общо седем лица. За първи участник бил посочен Т.А., управлявал МПС „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № КY51VJN, година на производство: 01.01.1991г., с постоянно местодомуване във Великобритания, със посочен застраховател по „Гражданска отговорност“ „АХА“, номер на застрахователна полица 302655985. Съдът е констатирал, че в доклада били посочени още пострадалите лица, сред които бил и ищецът А. К., за когото било посочено, че получил леки наранявания и бил откаран в болница. На следващо място от справка на сайта на Гаранционен фонд- представители за уреждане на претенции, се установявало, че застраховател „АХА insurance“ имал представител за Р.България за предявяване и уреждане на претенции и това бил 2

“AVUS Bulgaria International Claims Handdling” Ltd, с адрес в гр. -*****************.

Установявало се от справката, че регистрираното в Р.България дружество за уреждане на претенции било „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК 130189091, със същия адрес, като посочения. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ и е приел, че абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иск за обезщетение за вреди срещу НББАЗ, в качеството му на компенсационен орган, е преди това пострадалият да е предявил претенцията си за плащане пред представителя на застрахователя в страната, съответно изтичането на срока от три месеца, посочен в цитираната разпоредба. По настоящото дело обаче липсвали доказателства, че ищецът К. отправил претенция за обезщетение към представителя на застрахователя „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД, тоест не било налице и непроизнасяне на представителя в срока по чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ, поради което не било възникнало и правото за ищеца да насочи претенцията си към компенсаторния орган. Не била налице и хипотезата на чл. 515, ал. 3, т. 1 и т. 2 КЗ, тъй като данните за идентифициране на моторното превозно средство, причинило застрахователното събитие, съответно данни за застрахователя на МПС, причинило ПТП, били установени от полицията още в деня на произшествието, което се установявало от приетия по делото доклад.

Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. От така описания доклад за ПТП с ранени лица от Дирекция на полицията – **********, ******** от 14.10.2019г., който не се оспорва по никакъв начин от жалбоподателя, се установява, че причинилият ПТП автомобил е идентифициран още в деня на ПТП и данните за него – марка, модел, регистрационен номер и водач, са вписани в доклада.

Правилно районният съд е достигнал до извод, че от събраните по делото доказателства се установява, че причинилият ПТП автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при посочения застраховател, както и че този застраховател има представител за уреждане на претенции в Р.България, а именно „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД

При тези доказателства изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск срещу НББАЗ, в качеството му на компенсационен орган, е правилен и законосъобразен.

Неоснователни са доводите в частната жалба, свързани с невъзможност да се преценява допустимостта на предявения иск след първоначалното образуване на делото. За допустимостта на иска съдът следи във всеки момент до приключването на делото, преценявайки събраните доказателства и новонастъпилите обстоятелства.

Без значение в случая е дали самият ищец към момента на завеждане на иска е имал информация за конкретния автомобил, причинил ПТП и за неговия застраховател. Тази информация е налична от деня на ПТП и е отразена в съставения от компетентните органи на Р. ******** доклад за ПТП. При положение, че ищецът е пострадал при това ПТП, което е изрично отразено в доклада и приложенията към него /страница 331 от делото/, липсата на информацията, съдържаща се в доклада, се дължи на неполагане на усилия от страна на ищеца да я получи. Затрудненията при получаването на информацията, доколкото става дума за събитие в друга държавачленка на ЕС, сами по себе си не обосновават допустимост на иска срещу компенсационния орган, при безспорните данни, че автомобилът и застрахователят му, който има представител за уреждане на претенциите в България, са били известни още към момента на ПТП.

В такава хипотеза, при която причинителят на ПТП има валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, предявяването на претенции срещу НББАЗ като компенсационен орган може да стане само при наличие на предвидените 3 в чл. 515, ал.1, т.1 и 2 КЗ предпоставки, а именно застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България да не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или представителя, или застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България. В случая тези предпоставки не са налице. Не се твърди и не се установява застрахователят на причинителя на вредите, респ. неговият представител в България, да са сезирани със застрахователна претенция. При това положение отправянето на претенции директно до НББАЗ е недопустимо, респ. недопустим е и предявеният иск срещу него.

Неоснователно е позоваването в частната жалба на хипотезите на чл. 515, ал. 3, т.

1 и т. 2 от КЗ. Те са свързани с невъзможност да се идентифицира превозното средство, причинило ПТП в държава членка, различна от Република България или невъзможност да се определи застрахователя на виновния водач в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие. Предвид изложеното по-горе за съществуващите подробни данни за превозното средство и неговия застраховател още от деня на ПТП, отразени в съставения от компетентните органи официален документ – доклад, то следва да се приеме, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки.

Не може да бъде споделено, че с прекратяване на производството по делото ищецът се лишава от възможността да защити правата си и да получи обезщетение в конкретната ситуация. Практическите затруднения за снабдяване с необходимата информация в тази ситуация не са основание за предявяване на претенции директно срещу компенсационния орган. Става дума за нормативно уредени компетентности и предпоставки, при които заплащането на обезщетението следва да стане от този орган, като практическите затруднения не са сред тях. Цитираният в частната жалба чл. 7 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент е възпроизведен в чл. 515, ал. 3, т.