Определение № 252 от 14.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Плевен, 14.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264400600280 по описа за 2026 година Производство по чл.345 от НПК.

С Определение № 203 от 9.02.2026 г. по НЧХД №923/25г. по неговия опис РС-Плевен на основание чл.306, ал. 1, т. 4 от НПК, е осъдил тъжителя Б.

Г. С.,с ЕГН **********, да заплати на З. П. К., ЕГН ***, направените деловодни разноски, размер на 153.39 евро, представляващи адвокатски хонорар за повереник по ВЧНД № 956/25г., по описа на ОС-Плевен.

Недоволен от така поставеното определение, е останал повереникът адвокат Ч. Т. от САК, който го е оспорил пред въззивната инстанция.

Навеждат се доводи, че първоинстанционния съд не е съобразил липсата на представени доказателства по делото в насока претендираните разноски, както и отсъствието на претенции относно същите, проявил е предубеждение към тъжителя, като е демонстрирал привързаност към подсъдимата и в този контекст като е обжалвал същото, моли за пълна отмяна на така поставеното определение. Направено е искане за прослушване на съдебния протокол от воденото съдебно заседание от съдията-докладчик по НЧХД №923/25г. по описа на Районен съд- Плевен, за да се увери въззивната инстанция в основателността на жалбата.

В отговор на така депозираната жалба е постъпило изявление от подсъдимата З. П. К. чрез адвокат Д. К. от АК- Плевен, в което се сочи, че практически с жалбата е направено искане за отмяна на определение от 02.06.2026г., каквото не е било произнесено с оглед възприетата датировка.

Изразява се становище, че жалбата на адвокат Т. не е основателна и моли да бъде оставена същата без уважение.

1

Настоящият съдебен състав, като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

С Определение № 1490 от 14.07.2025г. по НЧХД № 923 от 25г. по описа на РС-Плевен е прекратено наказателното производство по делото, като съдията докладчик се е позовал на разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1, връзка член 24, ал. 5, т. 2 от НПК, като е счел, че тъжбата не отговаря на установените от закона изисквания и в дадения от същия срок не са били отстранени нейните пороци. Процесното определение е било подложено на проверка пред Окръжен съд - Плевен, който със свое Определение № 686 / 24.10.2025г. по ВЧНД №550/25г. го е потвърдил като правилно и законосъобразно.

По повод горното е постъпило искане за заплащане на направени деловодни разноски по ВЧНД № 956/25г., по описа на ОС-Плевен в размер на 300 лв. Приложен е договор за правна защита и съдействие с договорно възнаграждение в размер на 300 лв. и внесена сума в брой според отбелязаното в него, както и пълномощно от страна на З. П. К. по отношение на адвокат Д. Н. К. като неин защитник. Приложена е и фактура № 130 от 16.12.2025 г., издадена от адвокат Д. Н. К., като със свое Определение № 820 от 29.12.2025 г. по ВЧНД № 956/25г. по описа на ОС-Плевен съдебният състав е приел, че искането за присъждане на направените деловодни разноски по същото дело не може да бъде удовлетворено, тъй като следва да бъде разгледано от Плевенски районен съд. По повод дадените указания е извършено произнасяне от първоинстанционния съд с процесното определение, което е предмет на оспорване от страна на повереника на тъжителя.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства и проследи процесуалната хронология на делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законноустановения срок и от активно легитимирано лице. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място, съдебният протокол от воденото съдебно заседание не следва да бъде прослушан, тъй като възможността за поправки и изменения в протокола са лимитирани във времево отношение и няма искане за поправка на същия от страна на тъжителя или повереника му.Възраженията за предубеденост биха могли да бъда разглеждани в контекста на производство по оспорване на прекратителното определение на РС-Плевен,но не и в производство,което е обусловено от предходното развитие на основното дело и инцииращия го документ.Грешката в посочването на датата на процесното определение от повереника на тъжителя не води до неяснота кой съдебен акт се оспорва и по какви съображения,както и не препятства възможността за упражняване на въззивен съдебен контрол.

На следващо място, очевидно е, че налице е искане за присъждане на направените деловодни разноски и това искане е било депозирано още в производството по ВЧНД № 956/25г., по описа на ОС-Плевен, което е било отклонено от тази инстанция с изрични указания по същото да се произнесе първоинстанционният съд, който това е и сторил. Съгласно чл. 190 от НПК, 2 разноските направени по дела, образувани по тъжба на пострадалия, подадени до съда, се възлагат на частния тъжител при прекратяване на наказателното производство.При съобразяване изхода от делото се налага извода, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно определение, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Ето защо настоящият състав на въззивната инстанция намира за необходимо да потвърди атакуваното определение, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

По изложените съображения, и на основание чл.345, ал. 1 от НПК, Плевенски окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 203 от 9.02.2026 г. на Районен съд Плевен по НЧХД № 923 / 25г. по описа на РС-Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3