Решение № 697 от 10.06.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1251/2025
- Вид
- Решение № 697
- Подписан
- 10.06.2025
- В сила
- 10.06.2025
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 697 гр. Пловдив, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300501251 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба депозирана от М. С. С., чрез процесуалния му представител адв.А. О. против отказа на ЧСИ К. П. с рег.
№*** да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК изп.д.№*** по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в Разпореждане с изх.
№55258/27.03.2025г. Жалбоподателят излага твърдения за неоснователност на отказа, със съображения, че срещу длъжникът по изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години в периода 19.06.2018г. до 15.06.2022г.. Иска се отмяна на отказа на съдебния изпълнител, като вместо това съдът да постанови, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция и същото е прекратено.
Ответниците по жалбата – взискателите в изпълнителното производство ТД НАП Пловдив и „С.Г. Груп“ ЕАД не взимат становище по жалбата.
По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ К. П., в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество - относно нейната неоснователност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:
1
Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител – Разпореждане с изх.№55258/27.03.2025г., с което ЧСИ К.П. е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК т.е налице е акт подлежащ на съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се явява процесуално допустима.
По отношение на нейната основателност:
Видно от данните по делото, изпълнително производство е образувано на 10.02.2015г. по молба на взискателя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, на основание на издаден в негова полза изпълнителен лист от 02.08.2011г. от ПРС въз основа на Заповед за изпълнение №*г. по ч.гр.д.№***г. по описа на ПРС срещу длъжника М. С. С. с ЕГН-********** за събиране на парично вземане . Възложени са правомощия по чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител.
По повод постъпила молба с вх.№24449/27.02.2025г. за прекратяване на изпълнителното производство, поради настъпила перемция, депозирана от М.
С. С., е постановен отказ от съдебния изпълнител К.Павлов, с мотиви, че не е налице двугодишен срок, през който взискателят да не е поискал предприемането на изпълнителни действия.
За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 8 на чл. 433 ГПК, производството се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Идеята на законодателя с разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или 2 вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
От данните по делото се установява, че от 19.06.2018г. до 15.06.2022г. не е налице 2 годишен период, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия. С оглед разпоредбата на чл.3 т.1 ЗМДВИП и парг.13 от ЗИД на ЗЗ, за периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. не са текли процесуални срокове, поради Ковид 19 пандемия. С разпореждане от 21.07.2020г. /л.45 от изп.д./ е насрочен опис на движими вещи собственост на длъжника на 18.09.2020г. на адрес : гр.***, който опис не е извършен, поради липсата на информация за налично имущество на длъжника на адреса.
На 15.11.2021г. е постъпила молба от “ С.Г. Груп“ ЕАД с искане да бъде конституиран като взискател в изпълнителното производство на мястото на първоначалния взискател „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. С молба от 15.11.2021г. новоконституирания взискател е поискал от ЧСИ извършване на нови изпълнителни действия. На 08.06.2022г. е наложена възбрана върху една втора идеална част от имот собствен на длъжника в с.*** и е наложен запор върху вземанията на длъжника в Първа Инвестиционна банка. С насрочването на опис, съдът приема, че е налице опит за събиране на вземането, независимо, че не се е достигнало до реално изпълнение чрез събиране на суми за погасяване на дълга. В този смисъл, настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя, че само извършването на описа, представлява изпълнително действие, а разпореждането за насрочването им, не е такова действие.
Макар и описа да не е реално осъществен, ЧСИ е насочил изпълнението чрез приложение на конкретен изпълнителен способ и с предприемането на тези действия в рамките на определен изпълнителен способ, каквото изпълнително действие е насрочването на опис, е прекъснат срока за 3 перемиране на делото.
Основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. В конкретният случай не би могъл да се направи такъв извод. Взискателят периодично е искал извършването на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането, включително и в периода 19.06.2018г. до
15.06.2022г..с оглед на което не би могло да се приеме, че е налице пасивно поведение от страна на последния, което би могло да се квалифицира като незаинтересованост от негова страна за събирането на вземането.
Отделно от това следва да бъде отбелязано, че с възлагането на правомощия на съдебния изпълнител по чл.18 ЗЧСИ, последния сам определя кога и какво действие да извърши, като взискателят изцяло се доверява на преценката на съдебния изпълнител, с оглед фактическата и правна обстановка по изпълнителното дело.По конкретното изпълнително дело такива правомощия са възложени на ЧСИ, като последния в рамките на тези правомощия е предприел съответните изпълнителни действия.
При тези данни, съдът приема, че не е налице двугодишен период, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия. Изложеното обосновава извода, че изпълнителното производство не се е прекратило „екс леге“, тъй като предвиденият преклузивен двугодишният срок не е изтекъл.
Мотивиран от гореизложеното, отказа на съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство се явява законосъобразен, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от М. С. С., чрез процесуалния му представител адв.А. О. против отказа на ЧСИ К. П. с рег.
№*** да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК изп.д.№*** по описа на 4 последния с район на действие ПОС, обективиран в Разпореждане с изх.
№55258/27.03.2025г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5