Решение № 1864 от 28.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1864 гр. ***, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430103939 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.45, вр.чл.48 ЗЗД

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Д. К. Д., ЕГН**********, *** против Б. Б. И., **********, ***, Д. А. И., *** и Б. Л. И., ***, в която се твърди, че с присъда № ***г., постановена по НОХД № ***г. по описа на ***ския районен съд подсъдимия Б. Б. И. е признат за виновен в това, че на 25.07.2021 г. в гр. ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, причинил на Д. К. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на лявата зигоматична кост, счупване на лява максилна /горна челюст/ и ръба на лявата орбита с кръвоизлив в конюнктивата на същото око, които травми довели до трайно затрудняване на дъвченето и говореното престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.З от НК и му определил наказание девет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 373, ал.2 от НПК вр. чл. 58а, ал.1 от НК намалил с 1/3 и му наложил наказание в окончателен размер шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 69, ал.1, вр. чл. 66, ал.1 от НК отложил за срок от две години. Твърди, че с Решение № 153/06.06.2023г. по ВНОХД № *** ***ският окръжен съд потвърдил посочената по-горе присъда, която е влязла в сила. Твърди, че фактическата обстановка, възприета от 1 наказателния съд и изложена в мотивите на постановената и влязла в сила присъда, е следната: В ранното утро на 25.07.2021 г. около 5:30 - 6:00 ч. Б. Б.

И. и още три лица напуснали заведението „***” в гр. *** и посетили закусвалня „***” на ***. В това време в близост преминали други клиенти на клуб „***” - пострадалият Д. Д. и Д.А., които не се познавали помежду си.

При преминаването Д. Д. ретнал една табела, което подразнило намиращия се там Ц.Д.. Д. отправил забележка на Д., разменили си реплики и Д. го ударил с два удара с отворена длан по лицето. А. опитал да предотврати конфликта, Д. се опитал да удари и него. Междувременно се намесил и Б. И., който се приближил до групата спорещи лица - Д., А. и Д.. Изненадващо за Д. И. му нанесъл два силни удара с юмрук в лявата част на лицето му, под окото, при което Д. паднал на земята. Установено е и с медицински документи от последващия лекарски преглед и от назначената по наказателното дело съдебно медицинска експертиза, че Д. е получил травматични увреждания, определени като средна телесна повреда, по смисъла на закона, които травми са довели до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Твърди, че са налице всички необходими елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянето, вина и причинна връзка между деянието и причинената на пострадалия вреда. Счита, че ответникът Б. И., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното, солидарно със своите родители Д. А. И. и Б. Л. И. на основание чл. 48 ЗЗД, е длъжен да поправи вредите, което е причинил на ищеца Д. Д., със своето противоправно деяние. Твърди, че ищецът Д. К. Д., в резултат от получените травми за продължително време е бил в невъзможност да говори и дъвчи. Към момента на получаване на травмата ищецът е бил ученик, завършил *** и предстоящо завършване на средното образование в ***. Предстояли са подготовка за кандидатстване и абитиурентски бал. Твърди, че пострадалият от деянието на ответника Б. И. е бил принуден да ограничи социалния си живот за дълъг период от време.

Било му е противопоказно да гледа телевизия, да използва телефони, таблети и компютри в рамките на периода на възстановяване - два-три месеца.

Необходимо за правилното лечение е било предимно да лежи, не е излизал навън през този период. Твърди, че малък брой приятели са го посещавали.

Претърпял е емоционален срив от случилото се и силни тревоги дали от нанесената травма няма да останат трайни последствия в зрението му, говора 2 и дъвченето. Поради тревогата от сериозни последствия за зрението му поради опасността счупената част да не засегне очния нерв той е посетил болница „Пирогов” в столицата, където са предложили чрез операция да стабилизират счупената лицева част и така да отстранят опасността от засягане на очния нерв. Твърди, че Д. Д. и родителите му са взели решение да не се подлага на операция, въпреки мнението на два лекарски екипа. Твърди, че в резултат от травмата и счупените лицеви части лицето до носа е било променено, което допълнително го е притеснявало и тревожило. Твърди, че в периода на възстановяване Д. Д. е прекъснал курса по кормуване, който е бил започнал, след което се е наложило да се явява на допълнителни занимания по кормуване, за да възстанови уменията за шофиране и да се подготви за теоретичните изпити пред КАТ. Твърди, че към настоящия момент ищецът още не може да се освободи от тревогата и притесненията, причинени от нанесената травма, тъй като сънят му е нарушен. Твръди, че е ограничил и социалния си живот, поради нанесени и психични травми от деянието на ответника Б. Б. И.. Моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца Д. К. Д. сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, причинени с извършеното от Б. Б. И. престъпление по чл. престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, за което е осъден с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от датата на увреждането 25.07.2021 г. до окончателното заплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от тримата ответници, в който вземат становище, че предявеният иск е значително завишен. Развива съображения, че тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, в действителност те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, поради което законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Излага правни съображения. Счита, че от значение за определяне на размер на дължимото обезщетение следва да се съобрази и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща 3 обществено-оправданата мярка за справедливост. В разглеждания случай моли да бъде съобразено от една страна - вида и тежестта на причиненото на ищеца увреждане, възрастта на пострадалия, който към момента на побоя е бил на 18 години, продължителността на лечението, интензитета на преживените болки и страдания, времето на тяхното отшумяване и съпътстващите негативни емоции. От друга -страна по делото не се установява негативните емоционални преживявания на ищеца да са били с особено голям интензитет, да са повлияли върху неговото здравословно състояние, да са затруднили личния и социалния му живот в степен по-висока от обичайната, нито физическото му състояние да се е влошило. Предвид всичко изложено и с оглед обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, моли да бъде прието, че присъждането на сумата от 5000 лв. е справедливо по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди. Счита, че присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение - признаване, че действията на ответниците са противоправни, като размерът на паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не може да служи за обогатяване. В този смисъл определянето на по-голяма от тази сума би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване, поради което искът за сумата над 5000 лева до предявения размер от 10000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните и се установява от Присъда № ***г., постановена по НОХД № ***г. по описа на ***ския районен съд, че Б. Б. И. е признат за виновен в това, че на 25.07.2021 г. в гр. ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, причинил на Д. К. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на лявата зигоматична кост, счупване на лява максилна /горна челюст/ и ръба на лявата орбита с кръвоизлив в конюнктивата на същото око, които травми довели до трайно затрудняване на дъвченето и говореното престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК и му определил наказание девет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 373, ал.2 от НПК вр. чл. 58а, ал.1 от НК намалил с 1/3 и му наложил 4 наказание в окончателен размер шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 69, ал.1, вр. чл. 66, ал.1 от НК отложил за срок от две години. С Решение № 153/06.06.2023г. по ВНОХД № *** на ***ски окръжен съд присъдата е потвърдена и влязла в сила.

Не е спорно между страните и се установява от Справка от НБД Население, че родители на Б. Б. И. са Б. Л. И. и Д. А. И..

Съдът кредитира показанията на свидетелите К. Д. Д., З.П.П. и П. Х.П., въпреки че са заинтересовани от изхода на делото като ***, *** и ***.

Показанията им са преки, еднопосочни, логични и непротиворечиви. От тях се установява, че ищеца е бил много зле след претърпяната травма. Бил е повърнал в леглото след като се прибрал. Лекарите при които ходил му препоръчвали операция, но семейството взело решение да изчака за да види дали няма да се оправи без операция. Ходили на лекар и в гр.София, който също бил на мнение, че е необходимо да бъде извършена операция.

Съществувал е риск от да се засегне лицев нерв, както и да пропадне ретината на окото. Процесната травма, ищецът претърпял през лятото преди дванадесети клас. Предстоял му абитуриентски бал. Той карал шофьорски курсове, които му се наложило да преустанови докато се възстанови. Не успял да вземе удостоверение за управление на МПС от първото явяване на изпит. Успял да влезе в университет и сега е втора година студент. Все още, обаче е по-изнервен. Предстояло му кандидатстване в университет. Той изпадна в депресия, затворил се в себе си, ограничил контактите си, включително с най-близките си хора от семейството. Физическата травма отшумяла за около два-три месеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД , всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на закона, дадено в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. Съгласно чл.48 ЗЗД родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.

Съгласно чл.300 ГПК и чл.413, ал.3 вр. ал.2 НПК влязлата в сила присъда 5 на наказателния съд, включително и одобреното от наказателния съд споразумение, което се ползва със същите последици / чл.383, ал.1 от НПК/, са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед посочената разпоредба съдът приема, че деликтът в настоящото производство е установен с обективните си характеристики, включително и от гледна точка на вида и естеството на увреждането като установена е и вината на ответника като тези въпроси не подлежат на пререшаване.

В настоящото производство предмет на доказване са настъпилите от деликта неимуществени вреди – преживените от ищеца болки и страдания, техния интензитет и продължителност.