Определение № 1017 от 17.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1017 гр. Габрово, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. А. като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500637 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против разпореждане № 2704/26.09.2025 г. по ч.гр.д. № 1 654/2025 г. по описа на Районен съд Габрово.

Излагат се доводи за неправилност на оспорваното разпореждане, като са цитирани съдебни решения на ВКС, които според жалбоподателя обосновават твърденията в жалбата.

Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и вместо него за се разпореди издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Съдът след като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок, от имаща право на жалба страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с искане да бъде издадена заповед за изпълнение против Б. С. А. за сумата от 3 443.89 лв. главница, 205.92 лв. договорна лихва за периода 24.07.2023 г.-11.12.2023 г., 885 1 лв. мораторна лихва и разноски по заповедното производство.

Паричното задължение е възникнало на основание договор за паричен кредит и договор за предоставяне на гаранция и двата с № 4849159 и дата 14.07.2023 г., тъй като гаранта е изплатил изцяло задължението на длъжника към кредитора.

В заявлението е посочено, че вземането е задължение по договор за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че договорът за поръчителство е вероятно нищожен , като противоречащ на добрите нрави и е отхвърлил заявлението.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Сключеният договор за поръчителство/ предоставяне на гаранция/ /чл.4/ с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Налице е безусловна връзка между сключването на акцесорния договор за предоставяне на гаранцията и договора за заем. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобикалянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В чл.3 ал.1 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено потребителят да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 2 354.52 лв. В случая се касае за свързани помежду си сключени на една и съща дата договори, които следва да се разглеждат заедно,като преценката за действителността на договора за предоставяне на гаранция следва да се разглежда наред с договора за заем, който обезпечава. Разходите за заплащане на възнаграждението по договора за гаранция в размер на 2 354.52 лв. дължими от длъжника , са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване.

2

Уговореното като дължимо възнаграждение на гаранта, независимо дали се обслужва кредита или не, води до допълнително значително оскъпяване на ползвания заем и е скрито оскъпяване на кредита, невключено в ГПР.

Клаузата на чл.4 от договора за заем е уговорена във вреда на потребителя.

Поради това е налице обоснована вероятност целият процесен договор за потребителски кредит да е недействителен, от което следва че и договора за предоставяне на гаранция е без основание и като такъв нищожен.Поради това за "Файненшъл България“ЕООД не са възникнали вземания по чл. 143 ал. 1 от ЗЗД, които да бъдат прехвърлени на жалбоподателя „Агенция за контрол на просрочени задължения“.

До същите крайни изводи за неоснователност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2704/26.09.2025 г. по ч.гр.д. № 1654/2025 г по описа на Районен съд Габрово, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1017 гр. Габрово, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. А. като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500637 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против разпореждане № 2704/26.09.2025 г. по ч.гр.д. № 1 654/2025 г. по описа на Районен съд Габрово.

Излагат се доводи за неправилност на оспорваното разпореждане, като са цитирани съдебни решения на ВКС, които според жалбоподателя обосновават твърденията в жалбата.

Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и вместо него за се разпореди издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Съдът след като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок, от имаща право на жалба страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с искане да бъде издадена заповед за изпълнение против Б. С. А. за сумата от 3 443.89 лв. главница, 205.92 лв. договорна лихва за периода 24.07.2023 г.-11.12.2023 г., 885 1 лв. мораторна лихва и разноски по заповедното производство.

Паричното задължение е възникнало на основание договор за паричен кредит и договор за предоставяне на гаранция и двата с № 4849159 и дата 14.07.2023 г., тъй като гаранта е изплатил изцяло задължението на длъжника към кредитора.

В заявлението е посочено, че вземането е задължение по договор за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че договорът за поръчителство е вероятно нищожен , като противоречащ на добрите нрави и е отхвърлил заявлението.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Сключеният договор за поръчителство/ предоставяне на гаранция/ /чл.4/ с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Налице е безусловна връзка между сключването на акцесорния договор за предоставяне на гаранцията и договора за заем. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобикалянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В чл.3 ал.1 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено потребителят да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 2 354.52 лв. В случая се касае за свързани помежду си сключени на една и съща дата договори, които следва да се разглеждат заедно,като преценката за действителността на договора за предоставяне на гаранция следва да се разглежда наред с договора за заем, който обезпечава. Разходите за заплащане на възнаграждението по договора за гаранция в размер на 2 354.52 лв. дължими от длъжника , са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване.

2

Уговореното като дължимо възнаграждение на гаранта, независимо дали се обслужва кредита или не, води до допълнително значително оскъпяване на ползвания заем и е скрито оскъпяване на кредита, невключено в ГПР.

Клаузата на чл.4 от договора за заем е уговорена във вреда на потребителя.

Поради това е налице обоснована вероятност целият процесен договор за потребителски кредит да е недействителен, от което следва че и договора за предоставяне на гаранция е без основание и като такъв нищожен.Поради това за "Файненшъл България“ЕООД не са възникнали вземания по чл. 143 ал. 1 от ЗЗД, които да бъдат прехвърлени на жалбоподателя „Агенция за контрол на просрочени задължения“.

До същите крайни изводи за неоснователност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ: