Определение № 55 от 28.01.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Варна, 28.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.а

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Въззивно гражданско дело № 20243000500385 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на адв. И. З. за изменение на постановеното по делото решение № 178/14.11.2024 г., постановено по в.гр.д. № 385/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта за разноските чрез присъждане допълнително на сума за адвокатско възнаграждение до размер на 29 854,83 лв. (т.е. за горницата над 3000 лв. до 29 854,83 лв.).

Молителят е настоявал, че при определяне на адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ на ответницата, съдът не съобразил размера на минимално предвиденото такова по Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 29 854,83 лв. и присъдил 10 пъти по-малко от него, не отчел материалния интерес на делото, а по отчетените обстоятелства не изложил каква е отделната им тежест и значение при определяне на общото възнаграждение. Съдът не аргументирал защо липсва фактическа и правна сложност и до каква степен и не отчел, че с отговора на въззивната жалба било отговорено на възраженията на въззивницата за нередовен състав и за отвод на вещо лице.

Насрещната по молбата страна К. Я. Т., чрез адв. Я.Я., е подала писмен отговор, с който е оспорила молбата като недопустима (подадена от страната, а не от адв. З.) и неоснователна, поради правилно определяне на размера на 1 адвокатския хонорар и е молила за отхвърлянето й.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Въпреки неточността в заглавната част на молбата, че се подава чрез адв. З., а не от него, същата е подписана от адв. З. и доколкото касае присъдения в негова полза адвокатски хонорар, тя е подадена от лице с правен интерес, редовна е и допустима (приложен е списък по чл. 80 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер от 29 854,83 лв.). Разгледана по същество – молбата е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение № 178/14.11.2024 г., постановено по в.гр.д. № 385/2024 г., Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Варненския окръжния съд, с което са били отхвърлени исковете на К. Я. Т. срещу М. С. Б.: - за прогласяване нищожността на договора, обективиран в нотариален акт № 10, том. III, рег. № 5791 дело № 410 от 18.12.2020 год., с който пълномощникът Е.К.Е. е продал от името на Я. М.Б. на М. С. Б. недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в обл. Варна, гр.Варна, местност „Траката", м. „Ваялар", с площ от 1327 кв.м, заедно с построената в имота ВИЛНА СГРАДА - еднофамилна, с идентификатор №№ *** по кадастралната карта на гр. Варна, с мазе и таванско помещение, ведно с гараж и селскостопанска постройка с идентификатор № ***, като противоречащ на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД; евентуален иск за обявяване за недействителен на договора, тъй като пълномощникът и купувачът са се договорили във вреда на представлявания на основание чл.40 ЗЗД; и за признаване за установено в отношенията на страните, че К. Я. Т. е собственик на същия имот и за осъждане на ответницата М. С. Б. да предаде на ищцата К. Я. Т. владението му на осн. чл. 108 ЗС; и осъждането на К. Я. Т. да заплати на М. С. Б. сумата от 13 720,41 лева., представляваща сторените по делото разноски за първата инстанция; и Варненският апелативен съд е осъдил К. Я. Т. да заплати на адвокат И. К. З. от Адвокатско дружество „З. и партньори“, Булстат/ЕИК 148058416 сумата от 3 000 лв., представляваща адвокатски хонорар за безплатно оказана правна защита на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.

Пред окръжния съд, ответницата е била представлявана от адв. З., с който е бил договорен и платен адвокатски хонорар от 9 960 лв. и 1 500 лв. - 2 допълнителен такъв в края на производството или общо от 11 460 лв. Тази сума е била присъдена от първата инстанция - на страната като сторени от нея разноски по делото. Пред въззивната инстанция, ответницата е била защитавана безплатно от адв. З., който е поискал присъждане в негова полза на минимален адвокатски хонорар от 29 854,83 лв.

Вземайки предвид, че предметът на делото са три иска, че работата на адвоката по делото пред въззивната инстанция не се е отличавала с фактическа и правна сложност, защото делото е приключило в едно съдебно заседание, където не са събирани нови доказателства, а защитната теза по същество е била идентична с тази пред първата инстанция, и че адвокат З. е подал един отговор на въззивната жалба и е участвал в едно съдебно заседание, присъдената от настоящата инстанция сума от 3 000 лв. за безплатно оказана от него правна помощ на ответниците по чл. 38, ал.2 ЗА е съобразена с обема на свършената работа и сложността на делото за адвоката, като размерът й е определен конкретно за случая и не е обвързан с предвиден минимален такъв по Наредба №1/09.01.2004г. за минимални размери на адвокатските възнаграждения, тъй като те не са обвързващи за съда (така задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС). Освен това, следва да бъде посочено, че в първоинстанционното производство, за извършената работа от адвокат З. в продължение на две години с участие в седем заседания и събиране на множество доказателства и множество извършени процесуални действия, той е договорил с клиентката си и му е било платено от нея и присъдено от съда в нейна полза като разноски за адвокатско възнаграждение, такова в размер от 9 960 лв. и допълнително още 1500 лв. – в края на делото (за участие в повече заседания) или общо сумата от 11 460 лв., което следва да се цени като определен от самите страни по договора за правна и защита справедлив размер на адвокатското възнаграждение. При това положение, при което броят на исковете и цената на исковете не е променен, адвокатското възнаграждение на адв. З. от 3000 лв. за безплатната защита пред настоящата инстанция за посочения значително по-малък обем и сложност на работата му, се равнява в размер между 1/3 и 1/4 от първия. Затова и възраженията му, че възнаграждението му не е определено конкретно, мотивирано и съобразно свършената работа е неоснователно, като такова е и искането му за осъждане на въззивницата за заплащане в негова полза на сума от 29 854,83 лв. 3 неколкократно надвишаваща договорения и платен му от ответницата за работата му в първата инстанция адвокатски хонорар.

Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. И. З. за изменение на постановеното по делото решение № 178/14.11.2024 г. по в.гр.д. № 385/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта за разноските чрез присъждане допълнително на сума за адвокатско възнаграждение за горницата над 3000 лв. до 29 854,83 лв.

Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4