Решение № 3033 от 03.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3033 гр. София, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100509831 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20230019/20.10.2020г. 27006 по описа за 2013г. на Софийски районен съд, 59-ти състав са отхвърлени исковете предявени с искова молба вх. № 12258/24.06.2013г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** срещу М. И.

Н., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. **** за признаване за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , ч е М. И. Н., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумите , както следва: сумата от 1354,48лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -21.12.2012г. до изплащането й, представляващи стойност на ½ от доставената топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 8 в гр. София, бул. ****, за периода от 01.03.2009г. до 30.04.2012г.; сумата от 226,29лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 01.05.2009г. до 27.11.2012г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 26242/2012г. на СРС, със същото решение производството срещу М. Н. за другата ½ от доставените в имота топлинна енергия за 1354,48лв. и лихва за забава от 226,29лв. е прекратено като Т.С.”ЕАД, ЕИК **** е осъдена да заплати на М. И. Н., ЕГН ********** съдебни разноски от 500лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25160382/05.11.2020г. по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК **** в 1 частта, с която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че събраните доказателства установявали, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота и дължи процесните суми.

Приетият договор за издръжка и гледане установявал, че тя е запазила вещното право на ползване върху имота, представена била и молба- декларация. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна Въззиваемият- ответник по исковете - М. И. Н. , ЕГН **********, в предоставения срок за отговор е оспорила жалбата. Посочила е, че решението в обжалваната част е правилно. Посочила е, че вещното право на ползване, което си запазила с нотариален акт № 154/2002г. не го била упражнявала 10 години и така същото било погасено по давност. Живеела в Тел Авив от 2003г. и за процесния период нямала качество потребител Молбата – декларация била от 2002г., като нямало данни след това да е била потребител на топлинна енрегия в имота.Претендирала е разноски. Оспорила е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия - ищец – „Б.“ ООД, ЕИК **** не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 12258/24.06.2013г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. „**** срещу М. И. Н. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. **** с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл.

415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , ч е М. И. Н., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумите, както следва: сумата от 2708,95лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 21.12.2012г. до изплащането й, представляващи стойност на доставената топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 8 в гр. София, бул. ****, за периода от 01.03.2009г. до 30.04.2012г.; сумата от 452,58лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 01.05.2009г. до 27.11.2012г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 26242/2012г. на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия, потребила е енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, изпаднала в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия. Оспорил е поради прекомерност претенцията за възнаграждение за адвокат на насрещната страна.

Ответникът М. И. Н. , ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Посочила е, че заповедното дело било образувано срещу нея за ½ от сумите и исково дело за установяване дължимост на по-големи 2 суми било недопустимо. Посочила е, че живее и работи в САЩ от 2004г., не се била прибирала в България от 27.01.2011г. Не оспорвала размер на начислена енергия и извлеченията от сметки, не била платила тези суми.

Нямала качество потребител, защото не била упражнявала вещното право на ползване, запазено с нотариалния акт № 154/2002г. и така същото било погасено по давност. Живеела в тел Авив. Нямало данни след подаването на декларацията от 2002г. да е потребител на топлинна енергия в имота.

Оспорвала иска само по основание, защото не била потребител.

Задълженията били погасени по давност за периода до октомври 2009г. включително – за главница от 375,06лв. и за лихва от 71,17лв. Заявила е, че останалите суми следвало да се поставят в тежест на ползвателя на имота А.М..

Третото лице помагач на страната на ищеца- „Б.“ ООД, ЕИК **** не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело № 26242/2012г. на СРС, съгласно което по заявление вх.№

3333541/21.12.2012г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено М. И. Н., ЕГН ********** и Ш. Х.Н. да заплатят на Т.С.”ЕАД сумата от общо2708,95лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -21.12.2012г. до изплащането й, представляващи стойност на доставената топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 8 в гр. София, бул. ****, за периода от 01.03.2009г. до 30.04.2012г.; сумата от 452,58лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 01.05.2009г. до 27.11.2012г., както и 298,08лв. съдебни разноски, М. Н. е уведомена на 08.04.2013г. и на 15.04.2013г. е подала възражение; заповедта срещу Ш. Н. е обезсилена на 22.01.2015г. поради установяване по дело № 26242/2012г. на СРС, че е починал преди подаването на заявлението. На 22.05.2013г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 24.06.2013г.-първи присъствен ден след срока.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 120/2001г. , съставен от нотариус Б., носещ подписи за страните по него и за нотариус, съгласно който на 20.03.2001г. М. И. Г. , ЕГН ********** е закупила от А.Д., В. и В.Т. апартамент в гр.София, бул. „**** надпартер с изложение към ул. „Цар Асен“ .

По делото е приет неоспорен от страните първа страница от нотариален акт № 154/20.11.2002г. , сочещ че е вписан в АВписвания и че М. Н. и Ш. Н. са прехвърлили на А.М. апартамент в гр.София, бул. „**** надпартер с изложение към ул. „Цар Асен“ .

По делото е приета неоспорена от страните първа страница на молбадекларация заведена при ищеца на 06.06.2002г., съгласно която М. Н. е поискала от ищеца да открие партида за имота на бул. **** на нейно име.

3

Прието е удостоверение носещо подпис за потребиелите в сградата на ул.

**** и за ищеца съгласно което ап. 8 е описаният по нотариален акт№ 154/2002г.

Прието е извлечение от сметки на ищеца неоспорено от страните, съгласно което за имота през периода е потребена енергия от 2643,67лв., лихва за забава е 441,95лв.

Приети са общи условия, одобрени от ДКЕВР през 2008г. съгласно които задълженията за месеца следва да се заплащат до 30 дни след изтичане на месеца, следващ този, за който се дължат.

Приети са протоколи за отчет на уреди и изравнителни сметки, съгласно които отчет на уреди е извършван реално, титуляр на партида за имота е М.

Н..

Приети са копия на лични карти на ответника, съгласно които в личната й карта, издадена в Тел Авив на 03.08.2009г. е вписан адрес в гр. Тел Авив-Яфо, а по лична карта издадена в България на 20.11.2006г. адрес е в на ул. **** С Определение от 29.09.2021г. въззивният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, ответникът е подала молбадекларация за откриване на партида на нейно име за процесния имот, както и че с нотариален акт № 154/2002г. заедно с Шемтов Н. са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху имота – тези обстоятелства са били признати още пред СРС с отговора на исковата молба, същото признание е поддържано и пред въззивния съд с въззивната жалба.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава н плащането й, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение , п о което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество 4 топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответник да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, че ищецът е носител на вземане за дяловото разпределение на енергията.

По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „ТоплофикацияСофия”АД и длъжникът е осъден да му плати стойност на доставена топлинна енергия за процесния имот и обезщетение за забава в размерите на процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.