Решение № 5204 от 21.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5204 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330108383 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.26 ЗЗД. Предявеният насрещен осъдителен иск е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, при условията на евентуалност – по чл.23 ЗПК, във връзка с чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от А. Т. М. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД и уточняваща молба от 20.06.2023г. се твърди, че на 20.12.2022г. ищецът сключил с първия ответник договор за потребителски кредит, по силата на който бил предоставен заем в размер на 1500 лв., при ГПР от 40.09 % и ГЛП от 34.19 %, а с второто дружество договор за поръчителство, по силата на който дължал възнаграждение в размер на 1587.66 лв. Сключеният договор за потребителски кредит бил нищожен, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.11, ал.1 и чл.19, ал.4 ЗПК. В нарушение на т.9 на чл.11, ал.1 ЗПК в договора бил посочен лихвен процент, но липсвали условия за прилагането му. Погасителният план не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като не ставало ясно каква част от претендираната сума е главница, каква част е лихва, каква част е такса гарант. В нарушение на т.10 ГПР бил посочен в договора, но липсвала ясно разписана методика на неговото формиране. Твърди се, че действително приложеният ГПР в кредитното правоотношение бил различен от посочения в договора. Уговореното възнаграждение за поръчителя било разход по кредита, който следвало да се включи при изчисляването на ГПР, а това не било направено. Посочването на ГПР, който не бил действително приложеният, представлявало заблуждаваща търговска практика. В условията на евентуалност, изначално недействителна била и клаузата на чл.4, ал.1 от договора за осигуряване на обезпечение. В случай, че се приеме нищожност на договора за кредит, нищожен бил и договорът за поръчителство, предвид акцесорния му характер. Била налице нееквивалентност на престациите, като се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Стигало се до нарушаване на нормативно определения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, предложение второ ЗЗД, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК. Поради изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме, че договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство са нищожни. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Кредисимо ЕАД, с който се 1 взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит на 20.12.2022г. Оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Погасителният план отговарял на изискванията на закона. Посочва, че сключването на договор с поръчител било предвидено като възможност, а не задължение. Предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване на договор за кредит и за длъжника липсвала санкция, ако избере необезпечен кредит. Посочва, че договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните уговорки между страните, които били ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания. Посочва се, че сключеният от ищеца договор за предоставяне на поръчителство бил отделен, като това обстоятелство не фигурирало като условие за сключването на договора за кредит. Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Подадена е насрещна искова молба, като се сочи, че за погасяване на задълженията си по договора за кредит, ищецът е направил една вноска в размер на 254.86 лв. на дата 19.01.2023г. Към датата на исковата молба били изискуеми поради настъпил падеж вземания за главница по договора за кредит в общ размер на 583.57 лв., сбор от непогасен остатък от главница по вноска 3 с падеж 30.03.2023г. и 4 месечни погасителни вноски за главница за периода от 30.04.2023г. до 20.07.2023г. Направено е искане за осъждане за заплащане на посочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на задължението. При условията на евентуалност се прави искане за осъждане на А. Т. М. да заплати на дружеството сумата от 1332.80 лв., остатък от чистата стойност на кредита по нищожен договор за кредит от 20.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на задължението. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от „Ай Тръст“ ЕООД, с който се оспорват предявените искове. Оспорва се, че сключването на договора за поръчителство е задължително условие за получаване на кредита. Ищцата имала възможност да избере необезпечен кредит. Наличието на свързаност между двете дружества не водило до скрито оскъпяване на кредита. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендирани са разноски.

Постъпил е писмен отговор на насрещен иск от А. Т. М., според който ответникът не е дал повод за завеждане на делото. В случай, че се уважат насрещните искови претенции, е направено искане на основание чл.241 ГПК за разсрочване изпълнението на търсената сума.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № *** от 27.04.2022г., сключен между „Кредисимо” АД и А. Т. М., в качеството им съответно на кредитодател и кредитополучател. Представено е и Приложение № 1 към договора, видно от което общият размер на кредита е 1500 лв., срок на кредита: 12 месеца, брой на погасителните вноски: 12.

Представен е договор за поръчителство, сключен на 20.12.2022г. между „Ай Тръст“ ЕООД и А. Т. М., в качеството им на поръчител и потребител.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по предоставянето на паричен заем в размер на 1500 лв. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради 2 което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В случая съдът намира, че ГПР по договор за потребителски кредит № ***/20.12.2022 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II, чл. 4, ал. 2 от договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа от подаване на заявлението) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (банкова гаранция или сключен договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице - поръчител), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Доколкото това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това съдът намира, че договорът за потребителски кредит от 20.12.2022г. противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен. С оглед изложеното, предявеният главен иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД е основателен и следва да бъде уважен. Предвид уважаване на главния иск не са налице предпоставки за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата по чл.4.1 от сключения между страните договор за потребителски кредит.

Съдът намира за нищожен и договора за предоставяне на поръчителство от 20.12.2022 г., тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за 3 плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми – по чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. Поради това съдът намира, че предявеният главен иск срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД е основателен и следва да бъде уважен.

Предявен е от „Кредисимо“ ЕАД главен насрещен иск за заплащане на сумата от 583.57 лв. – сбор от непогасен остатък от главница по месечна вноска номер 3 с падеж 30.03.2023г. и 4 месечни погасителни вноски за главница за периода от 30.04.2023г. до 20.07.2023г. Съдът намира, че този иск е неоснователен, тъй като видно от изложените по-горе съображения, сключеният между страните договор е недействителен. Поради това и съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед отхвърляне на този иск, следва да се пристъпи към разглеждане на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за осъждане на А. Т. М. за заплащане на сумата от 1 332.80 лв. – остатък от чистата стойност на кредита от 1500 лв., с оглед извършените от кредитополучателя плащания по договора в размер на 254.86 лв. Размерът на извършените по договора плащания от страна на кредитополучателя не се оспорва, поради което съдът намира, че на присъждане по този иск подлежи сумата от 1245.14 лв., разлика между чистата стойност на кредита от 1500 лв. и платената по него сума от 254.86 лв. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на насрещната искова молба – 04.08.2023г. до окончателното изплащане, като искът до пълния претендиран размер от 1 332.80 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.