Решение № 1101 от 13.10.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1101 гр. П., 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д. като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220104083 по описа за 2021 година

Производството е образувано по постъпила молба от А. К., роден на ********** г. в гр. С., Гърция, гръцки гражданин, с адрес: гр. С., ***, със съдебен адрес: гр. С. З., ***, ет.2, офис 10, адвокат К. Т. А., против Е. Г. П., ЕГН ********** и К. Д. П., ЕГН ********** и двамата от с. Б., обл. П., ул. „1-ва“ №19.

Молителят твърди, че съгласно Решение № 228 от 30.03.2016 г. на PC П., постановено по гр.д. № 433/2015 г. бракът му със Светлозара П. е прекратен и на нея са предоставени родителските права, като е определено местоживеене на детето Е. В. К. при нея, като на молителя е определен съответен режим на лични контакти. На 29.12.2018г. бившата му съпруга и майка на детето починала. Със Заповед № ЗД/Д-РА- 006/23.01.2019г на Директора на ДСП гр. П. е предприета мярка за закрила на детето по чл.26 от Закона за закрила на детето, като Е. е настанена в семейството на баба си и дядо си по майчина линия - Е. П. и К. П.. Сочи, че с Решение № 260041 от 12.02.2021 г., постановено по в.гр.д.

769/2020 г. по описа на ОС П., влязло в законна сила на 12.02.2021 г., мярката е прекратена и е следвало детето да бъде предадено на бащата, но бабата и дядото възпрепятствали предаването му. Със заповед № ЗД/Д-РА-016/10.03.2021г. на Д “СП“ гр. П. било прекратено настаняването на детето Е. В. К., ЕГН ********** при неговите баба и дядо. От влизане на решението на ОС П. до момента бащата не можел да упражни своите права и нямал достъп до детето си. Ответниците отказвали да предадат детето, въпреки исканото и получено съдействие от органите на МВР П.. Тъй като решението по посоченото гражданско дело не било изпълнително основание, за да може да изведем детето от семейството на бабата и дядото, за него възниквал правния интерес да заведа настоящото дело.

Във връзка с изложените твърдения се иска от съда да постанови съдебен акт, с който да бъдат задължение ответниците Е. Г. П., ЕГН ********** и К. Д. Петров, ЕГН ********** да му предадат непълнолетното му дете Е. В. К..

В хода по същество молителят не се явява и не изпраща процесуален представител.

На ответната страна са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 от ГПК, ответниците Е. Г. П. и К. Д. Петров депозират отговор на исковата 1 молба, чрез пълномощника си адвокат М. П. от АК П., с който се иска от съда да прекрати производството по делото като недопустимо и исковата молба да бъде върната на подателя й, алтернативно оспорва иска като неоснователен.

Ответниците твърдят, че ищецът лятото отишъл в дома им, без да ги предупреди за това, за да види и евентуално вземе детето К. с него, но тя му казала, че иска да живее в с. Б. и, че не желае да живее с него с Гърция. Сочат, че детето живее с тях от месец март 2015 г. и се чувствала прекрасно. Признават, че не упражняват родителските права по отношение на детето. Посочват, че бащата от седем години е прекъснал емоционалната и човешка комуникация с детето си.

Излагат твърдения относно обстоятелства по случай касаещ малолетното дете Е..

Посочват, че детето К. /както го наричат ответниците/ е родена на 24.06.2012г. в град Никозия, Кипър, от брака на родителите й - майка й С. К. П. /тяхна дъщеря/ и баща й А. К..

Преди раждането на К. - на 08.01.2012 г. двамата съпрузи сключили граждански брак в гр.

П. - България и пак отишли в Кипър. Впоследствие на 24.06.2012 г., в град Никозия, Кипър се родила К.. Поради откриване на тежко заболяване - тумор в главата на дъщеря им Светлозара и предстоящо лечение в България - през месец август 2013 г. тя се прибрала в България, а бащата А. и К. - останали в Кипър. През месец март 2015 г. бащата А. оставил К. при майката, която тогава живеела при тях в село Б.. След заболяването на Светлозара - А. не се интересувал от нея и помежду им настъпило отчуждение. През 2016 г. се развели, като съдът предоставил упражняването на родителските права относно детето Е. на майката Светлозара, която починала на 29.12.2018 г.. Тъй като детето останало без майка - починала, а бащата не се интересувал от него, нямали никаква информация за него, а тъй като детето трябвало да бъде представлявано пред институции се наложило да поискат от Дирекция "Социално подпомагане" - град П. предоставяне на закрила на К., която да бъде настанена в семейството на роднини – ответниците, което се й случило. Сочат, че с решение на ОС П. по в.гр.д. № 769/2020 г. е отменил наложената с Решение № 351/19.03.2019 г. по гр.д. № 419/2019 г. по описа на Районен съд-П. мярка за закрила на детето Е., настанена извън семейството - настанена при баба си и дядо си и прекратил настаняването на детето извън семейството. Уточняват, че от месец март 2015 г. детето посещавало детската градина в град П.. През месец септември 2019 г. записали К. ученичка в първи клас в ОУ „Х. С.” - град П..

Сочат, че след смъртта на Светлозара /майката на детето/ те полагат ежедневни, постоянни и своевременни грижи за детето. Посочват, че след загубата на майка й тя имала трудни лични емоционални моменти, поради което я водили около година и половина на психолог, като сега била много по-добре. Сочат, че детето категорично не искало да отиде да живее при баща си в Гърция. Между бащата и К. личната, непосредствена комуникация е невъзможна - К. не можела да говори на гръцки език, а бащата не можел да говори на български език.

Излагат твърдения, че имат доходи, и могат да се грижат за детето. Посочват, че от 2015 г. бащата се е срещал с детето около петнадесет пъти, в присъствието на бабата и преводачка, като срещите са били със съвсем кратка продължителност, без словестни контакти като детето си играело, а бащата, бабата и преводачката - си говорили помежду си. Сочат, че през тези около шест години и половина бащата не се обаждал на детето, за да я поздрави за рожден ден или имен ден, или за Коледа и Нова година или друг празник.

Излагат твърдени, че детето много се разстроило, като разбрало, че съдът е постановил тя да живее при баща си. Смятат, че се намират в патова ситуация. От една страна уважават съдебното решение - детето да живее с бащата в Гърция, но от друга бащата не показвал явна и чувствена загриженост, заинтересованост, състрадателност за него, не се интересувал от нея и нуждите й, а от друга - К. категорично не искала да живее с него в Гърция, а искала да остане с ответниците.

Ответниците молят съда да не уважава претенцията на ищеца като недоказана и 2 неоснователна. Излагат твърдения, че са налице важни причини, които налагат детето и баща му да живеят отделно.

В хода по същество ответникът К. П. се явява лично, а ответницата Е. П. не се явява.

Двамата се представляват от адвокат М. П. от АК П., която моли съда да остави без уважение молбата. Депозира писмена защита.

Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. П., чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. моли съда да уважи и молбата като основателна. Депозира писмена защита.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че молителят е баща на детето Е. К., че детето към настоящия момент живее при ответниците – баба и дядо по майчина линия. Не е спорно, и че майката на детето Светлозара П. е починала на 29.12.2018 г..

Представени са писмени доказателства – удостоверения от НОИ, от които се установява, че ответникът Е. П. получава пенсия в размер на 605,47 лева, а ответникът К. П. в размер на 314,50 лева.

Ответниците са представили документи – нотариални актове удостоверяващи правото им на собственост върху недвижими имот. Представени са й документи касаещи собствеността, която притежава малолетното дете Е. К..

От представени социален доклад с вх. № 4960/08.03.2022 г. на ДСП гр. П. се установява, че след прекратяване на брака между родителите на детето, с решение на PC П.

№ 228/30.03.2016 г., родителските права по отношение на малолетното дете Е. К. са присъдени на майката, като на бащата е определен режим на лични контакти с детето.

След смъртта на майката през месец декември 2018 г., със Заповед № ЗД/Д-РА006/23.01.2019 г. на Директора на ДСП - П., спрямо малолетното дете е предприета временна мярка за закрила - настаняване в семейството на Е. и К. П.и, баба и дядо по майчина линия, с адрес: с. Б., общ. П., ***. Заповедта била потвърдена с Решение на PC - П. № 351, влязло в сила на 28.03.2019 г., със срок до настъпване на промяна в обстоятелствата. Посочено е, че в процеса на социалното проучване във връзка с предприемане на мярка за закрила, ответницата П. е информирала социалните работници от ОЗД - П., че бащата е преустановил контактите си с детето за период от около една година и шест месеца и на този етап няма желание да го отглежда в Гърция.

Сочи се, че на 14.03.2019 г. А. К. посетил ОЗД – П. и в проведен разговор същият категорично заявил, че не се е отказал от детето си, желаел да поеме грижите за него и потърсил съдействие за упражняване на правата си като единствен законен представител на малолетната Е.. На 25.06.2020 г. в отдел "Закрила на детето" - П. молителят депозирал молба за реинтеграция, след многократни опити през 2019 г. да се събере с Е.. В последвалите разговори с представители на ОЗД - П., бащата информирал, че е правил неспирни опити да се среща с детето си. От 25.06.2020 г. до прекратяване на мярката за закрила 10.03.2021 г. били регистрирани седем срещи между детето и бащата в сградата на ОЗД - П., и една чрез интернет приложение "Вайбър", в които се наблюдавала емоционална близост между детето и бащата. Сочи се, че с направление на директора на ДСП - П. Е. била насочена да ползва социални услуги към ЦОП към КСУДС - П. с цел преодоляване травмата от загубата на майката и понижаване тревожността на детето; подготовка и работа с детето за създаване или възстановяване на връзката родител-дете; подкрепа на срещите между детето и бащата.

С писмо с изх. № СЛ/Д-РА/475- 027/06.07.2020 г. ОЗД при ДСП - П. информирала Министерство на правосъдието, Дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" и ДАЗД град София, във връзка с работата по случая на Е. В.

3

К. и необходимостта да бъде предоставено становище от социалните служби за възможността за реинтеграция на детето в семейството на нейния баща. На 13.12.2021 г., след писмено запитване, в ДСП - П. постъпило писмо от Държавна агенция за закрила на детето - София, в което било посочено, че по случаи на деца с международен елемент се използвал механизма за сътрудничество между Централните органи на страните членки на ЕС. Изискано е становище от Министерство на правосъдието. Сочи се, че постъпило писмо от Директора на дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" към Министерството на правосъдието,

Посочено е, че са осъществявани срещи по график между молителя и малолетното дете. При провеждането на присъствените срещи в сградата на ОЗД - П., отначало детето демонстрирало нежелание да общува със своя баща и проявявало незаинтересованост към носените за нея подаръци. Посочено е, че бащата А. К. винаги обяснявал на Е., че я обича и иска да живеят заедно, защото й е баща, не се отказва от нея и тя е неговото семейство.

Същото поведение първоначално детето демонстрирало и при „Вайбър“ срещите на 26.11.2021 г., 03.12.2021 г., 10.12.2021 г. 17.12.2021 г., 11.01.2022 г., 01.02.2022 г., 08.02.2022 г. и 15.02.2022 г.. Посочени са причините за неосъществени срещи.

Установява се, че основните грижи за детето се полагат от ответниците. Жилището представлява едноетажна къща с приземен етаж. Е. и К. П.и и внучка им Е. обитавали първия етаж, състоящ се от кухня, хол, стая за бабата и дядото, детска стая за детето и санитарно помещение. Стаята на Е. била обзаведена с нужните й вещи, съобразно възрастта.