Решение № 842 от 12.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20241100900984 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от „Снабдяване и търговия МО“ ЕООД, ЕИК 129004631, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Искър“ № 8, против „Джайден Юнайтед България“ ООД, ЕИК 200452057, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кирил и Методий“ № 7, ет.1, ап.1, осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 95 040 лева с ДДС, представляваща неустойка по чл. 10.3 от Договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. между страните, дължима за забава получаването на закупена по силата на договора стока за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 15.05.2024 г. до окончателното плащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД твърди, че в периода 07.07.2011 г. – 05.08.2011 г. провел тръжна процедура за продажба на техническо имущество, излишно за Българската армия, находящо се в складов район Борово на регионален логистичен център Разград. Подлежащото на продажба имущество било обособено в отделни лотове, като ответникът бил класиран на първо място за закупуването на имущества по лотове с № 1, 2, 3 и 7 от обявен в сайта на дружеството – ищец списък за продажба на техническо имущество. Вследствие извършеното класиране, страните организирали и извършили в периода 11.01.2012 г. до 20.01.2012 г. оглед и проверка за наличността на част от имуществото, включено в лотове № 1, 2, 3, и 7, в съответствие с приложен от купувача списък, като на ответника били известни условията за съхранение на имуществото и условията за неговото приемане и извозване. В резултат на проведената тръжна процедура и обявеното класиране, страните сключили Договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. за покупко-продажба на имуществото, обособено в лот 3 – ходова част, окачване, корпус и купол-резервни части за агрегатите и възлите от ходовата част, окачването, корпуса и купула на Т – 54, Т – 55 – общо 485 позиции. По силата на договора ответното дружество се задължило да заплати и получи техническото оборудване. Предаването било уговорено да е франко ненатоварено превозно средство от складовете на продавача. В периода 25.06.2012 г.

– 11.09.2012 г. „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД осигурило достъп на купувача до складовете, в които се съхранява имуществото – предмет на договора, за да може същият да го приеме и изтегли от складов район Борово на Регионален логистичен център Разград, но 1 никое от лицата – представители на купувача, на които бил изрично разрешен достъп, не е предприело действия по получаване на закупеното имущество.

С нарочно писмо от 25.09.2012 г. ответникът заявил искане за посещение за оглед на имуществото от негови контрагенти, за което ищецът му съдействал няколкократно.

Впоследствие ищецът-продавач канил многократно ответника да изпълни задължението си по договора да изтегли от складовете му закупеното имущество, но последният не го направил и до момента на предявяване на настоящия иск.

Ищецът твърди, че срокът за изтегляне на стоката съгласно договора е изтекъл на 11.09.2012 година.

Твърди, че по силата на клаузата на т. 10.3 от договора между страните, за неизпълнение на задължението си да изтегли стоката в рамките на 3 месеца от датата на подписването на договора, ответникът дължи неустойка в размер на 3% от стойността на договора (264 000 лева с ДДС) за всеки просрочен месец на неизпълнение, след падежа по задължението.

ПоР. това предявява иск за осъждане на ответника да му заплати дължимата неустойка по т.10.3 от договора за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. в общ размер на 95 040 лева с ДДС (по 7 920 лева на месец за 12 месеца просрочие).

Твърди и че по предходно предявени искове за неустойка по т.10.3 от договора между страните ответникът бил осъден да заплати такава за периоди, предхождащи процесния.

В срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът „Джайден Юнайтед България“ ООД оспорва предявените искове, като твърди сключеният договор да е бил прекратен преди процесния период поР. изтичане на тримесечния срок на действието му, уговорен в чл. 10.1, според която клауза срокът на неговото действие е до три месеца след подписването му. ПоР. това поддържа, че договорът следва да се счита прекратен на 11.09.2012 г. и клаузата за неустойка не е действаща към претендирания период, доколкото касае забавено изпълнение, а не пълно неизпълнение.

Освен това възразява, че не е в забава да изпълни задължението си да получи стоката след 11.09.2012 г., тъй като не е имал фактическата възможност за това след изтичане на прекратителния срок. Посочва волята на страните, а именно: продавачът да съхранява стоките в рамките на първоначално уговорения тримесечен срок безвъзмездно; в случай, че този срок бъде продължен по взаимно съгласие с още три месеца – купувачът да поеме задължение да заплати неустойка за всеки от следващите след първите три месеца, в които не е изпълнил задължението си да вдигне стоките в първоначално уговорения срок. При липса на поискано от купувача продължаване на срока на действие на договора, каквото в случая не било направено, договорът следвало да се счита за прекратен на 11.09.2012 г.

Същевременно ответникът излага възражения, че причина за неизпълнение на задължението му да получи стоката било наличието на непреодолими пречки за изнасянето им, изразяващи се в липса на оказано съдействие от страна на продавача, на елементарни условия в самата складова база, водещи до невъзможност за изнасяне на стоките разположението на стоките, липсата на вода, електричество и липсата на пожаробезопасни условия за товарене. При извършени при ищеца посещения установил, че закупеното имущество е разпръснато в различни складове на продавача, като голяма част от него била недостъпна. Установило се, че стоките било възможно да се изнесат единствено чрез намиращите се на територията на складовете електротелфери и електрокари, но те не били в изправност. Закупените боеприпаси не се обслужвали и не се знаело за тяхното физикохимическо състояние, което създавало предпоставки за възникване на инцидент. Всичко това правело невъзможно тяхното безопасно изнасяне от складовете.

С допълнителната искова молба в срока по чл. 372 ГПК ищецът поддържа и допълва твърденията си и оспорва възраженията на ответника, като излага подробни съображения. Сочи, че уговорка за автоматично прекратяване на договор за продажба след изтичане на определен срок представлявало продажба с право на изкупуване, което противоречало на чл. 209 ЗЗД.

2

С отговор на допълнителната искова молба в срока по чл. 373 ГПК ответникът поддържа въведените възражения. Поддържа, че договорът е прекратен с изтичане на договорения 3-месечен срок по силата на чл. 10.1. Поддържа, че клаузата на чл. 10.3 от договора не предписва отговорност за купувача, а единствено за продавача. Евентуално възразява, че неустойката е приложима само при изрично договорено продължение и поР. липсата на такава договорка не се дължи. Сочи и че по силата на чл. 328 ТЗ ищецът е могъл да се освободи своевременно от вещите, като предпочитанието му да се възползва от неограничената във времето неустойка би довела до неоснователно обогатяване на ищеца.

По делото са събрани писмени доказателства. Прието е заключение на съдебнотехническа експертиза.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото по чл. 146 ГПК за безспорни между страните са приети обстоятелствата за наличието на сключен между тях Договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г., по силата на който ответникът закупил от ищеца техническо имущество на Българската армия за сумата от 264 000 лева с ДДС, което не „изтеглил“ въпреки поканите на продавачаищец.

Съгласно договора за покупко-продажба № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. (стр. 22 от делото) ищецът „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД в качеството на продавач се е задължило да предаде, а ответникът „Джайден Юнайтед България“ ООД в качеството на купувач - да заплати и получи стоката по вид, количество и цена, описани в Приложение № 1 към договора. Съгласно чл. 2.1. от договора общата цена на продадените стоки е 264 000 лева с включен ДДС. Съгласно чл. 3.1. от договора стоката се доставя на условие EXWфранко ненатоварено превозно средство в складове на продавача. Съобразно клаузата на чл.

10.2., вр. чл. 10.1. от договора, купувачът се е задължил да изтегли стоката в срок от три месеца, считано от датата на подписването му, т.е. до 11.09.2012 година.

В чл. 10.3 от договора страните са уговорили неустоечна клауза, съгласно която в случай, че купувачът не изпълни задълженията си по т.10.2 – да изтегли стоката в рамките на срока на действие на договора (до 3 месеца, считано от датата на подписване, съгласно чл. 10.1) – същият заплаща на продавача неустойка в размер на 3% от стойността на неизтеглените количества с ДДС за всеки просрочен започнат месец в срок от 7 дни след началната дата на забавата. След изтичане на срока по т.10.1 продавачът е длъжен да заплати неустойка за толкова месеца, за колкото иска да му бъде продължен срока за изпълнение на договора.

По делото е представено Разрешение за достъп рег. № 23-04-1/02.07.2014 г., издадено от Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, видно от което е разрешено посещение на служители на „Джайден Юнайтед България“ ООД в Регионална складова база – Разград за извършване на оглед на имущество.

Представена е и писмена кореспонденция между страните, а именно писмо с изх. № 2005/05.12.2013 г., писмо с изх. № 2103/19.12.2013 г., писмо с изх. № 855/14.08.2014 г., видно от които ищецът е канил ответника да предприеме действия по изпълнение на задължението за изтегляне на закупеното имущество по договора и заплащане на дължимите неустойки.

Представен е приемо-предавателен протокол за приемане и предаване на бронетанково имущество от регионален логистичен сектор – Разград с изх. № 45/05.06.2012 г., видно от който на „Джайден Юнайтед България“ ООД е предадено бронетанково имущество по ЛОТ 7 от складов район Борово на РЛС Разград по договор № 31/20.02.2012 година. С подписването на протокола, собствеността и риска се прехвърлят на ответникакупувач.

Представена е и фактура номер 12/15.06.2012 г. (стр. 64), с която се установява, че продажната цена по договора в размер на 264 000 лева е платена изцяло.

Ищецът е представил и кореспонденция между страните, видно от която са били издавани разрешения за достъп и такъв той е предоставял многократно на представители на 3 ответника-купувач както за изтегляне на материалните средства по Договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г., така и за извършване на огледи от представители на „Джайден Юнайтед България“ ООД и техни чуждестранни партньори.

Видно от приетото заключение на допуснатата по делото специализирана съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, техническото имущество, предмет на Договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г., се намира в складова база - гр. Борово, Русенска област, и се съхранява в хранилища № 10, № 20, № 30 и № 13, опаковано в щатни сандъци, фигури, стелажи в зависимост от габаритите на резервните части и възли. В складовете, където се съхраняват продадените вещи, съществува достъп до всички части на имуществото, позволяващ натоварването му на камиони, без да е необходимо преди това разместване на други складирани вещи. Вещото лице дава заключение, че от гледна точка на пожарна безопасност в складовете, където се намират вещите, са налице условия, включително електричество и вода, за вдигане на стоките чрез използване на общодостъпна техника – автокранове, електрокари и т.н. При изслушването си в откритото съдебно заседание вещото лице уточнява, че всички вещи се намират в складовете на ищеца, с изключение на вещи по една позиция, които със Заповед № ОС-5/15.02.2019 г. на Министъра на отбраната са дадени за използване на военно формирование.