Решение № 27 от 03.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. С, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110126069 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на И. Б. Т. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул.

„СГ“ № 73 срещу „БЕДК“ ООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Н“ № 25, ет. 5, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 9, ал. 1 от сключения между страните договор за паричен заем № ******, предвиждащ заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 210,03 лева, поради противоречието й със закона, заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави. Ищцата твърди, че на 19.11.2024 г. е сключила с ответника договор за кредит № ******, по силата на който й била предоставена сумата от 600 лева.

Сочи, че в договора било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължала сума в размер на 203,10 лева или 30 % от размера на главницата, която допълнителна такса била включена към размера на месечните погасителни вноски. Счита, процесната клауза за заплащане стойността на допълнителна услуга за бързо разглеждане на кредита, договорена в чл. 9, ал 1 от договора за кредит, е неравноправна, тъй като задължава потребителя да заплати сума в размер на 30 % за услуга, която не е извършена. Поддържа, че процесната клауза е и нищожна и доколкото не е била индивидуално уговорена между страните, а фигурирала като част от Общите условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на ответното дружество. Навежда твърдение, че клаузата за заплащане на стойността на допълнителна услуга е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, доколкото договореното заплащане на същата водело до оскъпяване на кредита с цел допълнителна печалба за кредитора. Поддържа, че установеното с чл. 9, ал. 1 от процесния договор задължение за заплащане на стойността на 1 услугата бързо разглеждане противоречи на правната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита, че със заплащане на предвидената в договора стойност на допълнителната услуга за бързо разглеждане на кредита се заобикаляло и императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото същата представлява допълнителна печалба за кредитора, като размерът й от 30 %, заедно с договорената лихва по кредита, надхвърлял нормативно определения такъв в посочената разпоредба, поради което процесната клауза била нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. При тези съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва ищцовите твърдения, че процесната клауза на чл. 9, ал. 1 от договор за кредит № ****** да накърнява добрите нрави и да заобикаля императивни разпоредби на закона, за което излага подробни аргументи. Сочи, че в договора е посочен правилно приложимият към него ГПР, както и че същият е изчислен спрямо посочената в закона методика. Поддържа, че стойността на допълнителната услуга не следва да се включва в размера на ГПР, доколкото същата не е била задължително условие за получаване на сумата по кредита, а ползването й е било по желание на ищцата.

Последното сочело, че процесната клауза била индивидуално уговорена, което се потвърждавало и от предоставената на ищцата преддоговорна информация. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на отделни договорни клаузи.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1, предл.

1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на клаузa от договора за потребителски кредит с императивни законови разпоредби и/или с добрите нрави, че е налице заобикаляне на закона, респективно че клаузите са неравноправни. В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни, включително са договорени индивидуално.

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между тях е сключен договор за кредит № ****** от 19.11.2024 г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер на 600 лева, която се е задължила да върне на десет месечни погасителни вноски ведно с възнаградителна лихва при годишен лихвен процент – 64,37 %.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора при кандидатстването си за Кредит Кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.

7.3. от раздел V от Общите условия, за което следва да заплати сума в размер на 203,10 лв на равни части, добавени към всяка погасителна вноска от погасителния план по кредита.

Предвиждане на заплащане на описаната като услуга възможност е в явно противоречие с императивната норма на чл. 10а ЗПК. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК 2 предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно законът не допуска в полза на кредитора заплащане на допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му каквато на практика съставлява изисканата от ищцата такса.

От друга страна, когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът намира, че предвиждането дължимост на сума в размер 203,10 лева за „Бързо разглеждане“ при отпуснат кредит 600 лева, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Възнаграждението се явява нееквивалентно на насрещната престация на заемодателя /която дори не се установява реално да е предоставена/, поради което посочените клаузи за дължимост на възнаграждение за допълнителна услуга драстично нарушава принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради изложеното, съдът счита, че уговорката, освен че противоречи на чл. 10а ЗПК, е в противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и на това основание.

На следващо място клаузата се явява и пряко насочена към заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на разходите за посочената услуга би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При тези съображения и на това самостоятелно основание уговорката за дължимост на таксата е нищожна.

Общата преценката на оспорената уговорка и изложените съображения налагат извод и че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като съставлява по същество уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Предвидено е също така цената да се дължи, независимо от това дали е предоставено бързо разглеждане. Това поставя заемополучателя в неравноправното положение да дължи цена за услуги, които не ползва, на което съответства и право на кредитора да събира цена за непредоставени услуги. Следователно е клаузите като неравноправни са нищожност и на основание чл. 146 ЗЗП, доколкото не се установява клаузите да са индивидуално уговорени.

По изложените съображения съдът намира, че клаузите, формиращи съдържанието на уговорката за дължимост на такса за Бързо разглеждане, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а , ал. 2 и ал. 3 ЗПК поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК поради заобикаляне на закона, на основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, както и на основание чл.146, ал.1 вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.3 ЗЗП като неравноправни, което налага уважаване на предявените искове.

3

По отговорността на страните за разноски:

С оглед изхода на спора на ищцата ответното дружество следва да заплати сторените разноски в размер на 50 лева.

Ищцата е представлявана от Еднолично адвокатско дружество Д. М., като се претендира в полза на дружеството да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Видно от представения договор същият не касае конкретно защита срещу ответното дружество, а включва представителство във връзка със сключени договори за кредит. Същият договор на съда е служебно известно, че е представен и по гр.д. 59300/2023 г. на СРС, 118-ти състав. В тази връзка установява се от служебно извършена справка, че в периода от м. октомври 2023 г,. до м. май 2025 г. от ищцата са образувани тридесет и четири дела. Преди образуване на настоящото дело ищцата е предявила срещу същия ответник отделен иск за прогласяване нищожността на друга клауза от същия договор, по който е образувано гр. д. № 20197/2025 г. на СРС, 182-ри състав, като по същото е представлявана Еднолично адвокатско дружество Д. М. и е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, разноските за което са й присъдени.

Съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Категорично не съответства на въздигнатия принцип на добросъвестност образуването на две дела за отделни клаузи от един и същи договор, като поведението на ищцата и нейния процесуален представител ясно сочат на използване на предоставените им права не за реализиране на необходима защита по съдебен ред на накърнени права, а за набавяне на облаги чрез генериране на разноски. Заплащането на адвокатско възнаграждение за защита по гр. д. № 20197/2025 г. на СРС, 182-ри състав срещу същия ответник по същия договор ясно сочи, че нито ищцата е материално затруднено лице, нито й е предоставена реално безплатна адвокатска защита. Посоченото мотивира съда да не кредитира ангажирания по делото договор за правна защита и да откаже присъждането в полза на Еднолично адвокатско дружество Д. М. на адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по исковете на И. Б. Т. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „СГ“ № 73 срещу „БЕДК“ ООД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул. Н № 25, ет. 5 ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, респ. чл. 146 ЗЗП клаузата на чл. 9, ал. 1 от договор за потребителски кредит № ****** от 19.11.2024 г., предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 210,03 лева, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност.

ОСЪЖДА „БЕДК“ ООД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул. Н №25, ет. 5 да заплати на 4

И. Б. Т. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „СГ“ № 73 сумата от 50 лева – разноски по делото за държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Еднолично адвокатско дружество Д. М., БУЛСТАТ: ******, с адрес гр. С, бул. АС № 125-2, ет. 5, оф. 5.3 за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на И. Б. Т. в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5