Определение № 371 от 15.09.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 371 гр. Сливен, 15.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Никола Г. Маринов като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20252200600550 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на С. С. Р. с ЕГН **********, град ******* и Г. М. П. с ЕГН **********, град *******, чрез повереник адв.

Д. Д. В., АК-Бургас, против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 665 от 27.08.2025 година на Районен съд Сливен по ЧНД № 20252230201065 по описа на 2025 година.

Досъдебно производство № 168 „ИП“/22г. по описа на ОД на МВРСливен, вх. № 6445/2022г. на РП- Сливен било прекратено с постановление на прокурор от 09.07.2025г., който приел, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 315, ал. 2, вр. чл. 309, ал. 1 от НК.

На 17.07.2025 г. пострадалото лице С. С. Р. получила пратка от Районна прокуратура-Сливен на адреса си в гр. С.. На 14.07.2025г. пострадалото лице Г. М. П. е получила пратка от Районна прокуратура-Сливен на адреса си в гр.

К.. На пълномощника на пострадалите С. С. Р. от гр. С. и Г. М. П. от гр. К., упълномощен да ги представлява като пострадали по досъдебно производство № 168 „ИП“/22г. по описа на ОД на МВР-Сливен, вх. № 6445/2022г. на РПСливен, постановлението на Районна прокуратура-Сливен за прекратяване на досъдебното наказателно производство не е било изпратено.

На 18 юли 2025г. е подадена жалба против акта на прокурора от С. С. Р. и Г. М. П. чрез повереника. Искат отмяна постановлението и продължаване на производството.

Съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК е посочено, че препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението и именно те са легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство. Според районния съд адв. Д. Д. В. няма процесуална легитимация да подава жалба в качеството й на пълномощник на пострадалите С. С. Р. от гр. С. и Г. М. П. от гр. К. без да е изрично упълномощена от тях за 1 това процесуално действие - да обжалва постановление от 09.07.2025г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 168 „ИП“/22г. по описа на ОД на МВР-Сливен, вх. № 6445/2022г. на РП-Сливен.

На това основание районния съд е оставил без разглеждане жалбата на С. С. Р. и Г. М. П., подписана и подадена от адв. Д. Д. В., АК-Бургас против постановление от 09.07.2025г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 168 „ИП“/22г. по описа на ОД на МВР-Сливен, вх. № 6445/2022г. на РП- Сливен, като недопустима и е прекратил съдебното производство по ЧНД № 1065/2025г. по описа на Районен съд - Сливен.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

На 21.06.2021 г. е образувано досъдебно производство за установяване на престъпление по чл.209 ал.1 от НК и авторството му. В хода на разследването са повдигнати обвинения на Н.К.М. за извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК и на Ж. А. М. за престъпление по чл.315 ал.2 вр. чл.309 ал.1 от НК. Пострадали от престъплението по чл.209ал.1 от НК са С. С. Р. и Г.

М. П. . В делото С. С. Р. и Г. М. П. били представлявани от адв. Д. Д. В. от АКБургас. Договорът между адв. Д. Д. В. от АК-Бургас и С. С. Р. от гр. С. е сключен на 26.04.2021г., в който е посочено че адв. В. е упълномощена да извършва всички съдопроизводствени действия по досъдебното производство.

От същата дата и със същите правомощия е упълномощена адв. Д. Д. В. и от Г.

М. П..

В жалбата пред настоящата инстанция е посочено, че в досъдебното производство са приложени от двете пострадали пълномощни, с които същите упълномощават адв. Д. В. да ги представлява по досъдебното производство. В тези пълномощни е посочено правото адв. Д. В. да обжалва всички актове по досъдебното производство. Според жалбоподателите дори да се приеме, че е нужно изрично упълномощаване за подаване на жалбата срещу прекратяването на наказателното производство по досъдебното производство, то районният съд, констатирайки това, е следвало да и м даде указания да представят такова изрично пълномощно за обжалване и едва при не представянето на такова изрично пълномощно в указания срок съдът би трябвало да остави жалбата без разглеждане и прекрати съдебното производство. Счита се, че неправилно е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството.

При разследването е установено, че С. С. Р. и Г. М. П. са претърпели имуществени вреди от разследваното деяние по чл.209 от НК. По смисъла на чл. 76 НПК те имат качеството на пострадали и са от кръга лица, които могат обжалват постановленията на прокурор и определенията на съда на основание чл. 243, ал. 4 и ал. 7 НПК.

В този аспект жалбата, с която е бил сезиран първоинстанционния съд по реда на чл. 243 ал.4 НПК, е допустима като подадена от повереника на пострадалите С. С. Р. и Г. М. П., които от своя страна са процесуално легитимирани с право на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК лица, а доводите, развити в обратния смисъл в определението на Районен съд-Сливен, не намират правна подкрепа.

Недопустимостта на жалбата е обоснована и с липсата на надлежна легитимация на нейния автор – повереника на пострадалите, който не попадал в лимитативно определения от закона кръг от субекти, разполагащи с правото да атакуват прокурорския акт. Вярно е виждането на районния съд, че кръгът 2 от лицата, разполагащи с право на жалба по чл. 243, ал. 4 от НПК е императивно определен, както е вярно и че повереникът не попада сред изрично записаните в чл. 234, ал. 4 от НПК участници, на които законът е предоставил възможността да искат съдебно разглеждане на решението за прекратяване на наказателното преследване.

От друга страна обаче не съществува законова забрана имащото право на жалба лице да атакува прокурорския акт чрез упълномощения си повереник, в който случай последният действа не като самостоятелна страна с принадлежащото й право на жалба, а като представител на лицето, което е носител на това право. Именно тази хипотеза е налице и в разглеждания случай – авторът на жалбата изрично е посочил, че е изготвил и депозирал същата като процесуален представител на С. С. Р. и Г. М. П., т. е. повереникът не е реализирал лично право за сезиране на съда, за да се приеме, че иницииращият производството документ изхожда от ненадлежна страна.

Независимо, че повереникът не е самостоятелна страна в съдебното производство и не разполага със самостоятелни процесуални права, различни от тези на неговия доверител /пострадалият/, именно надлежно възложеният мандат безспорно му позволява да упражнява правата на доверителя от негово име, като целта на посоченото процесуално представителство е пострадалият да бъде компетентно подпомогнат при упражняването на своите процесуални права в наказателното производство от адвокат. Надлежното упълномощаване на повереника, придружено с договор за правна защита и съдействие, сключен между него и доверителя /пострадалият от престъплението/, са източник на правомощията на повереника да упражнява процесуалните права на пострадалия в наказателното производство, вкл. и да обжалва в досъдебна фаза постановлението за прекратяване на досъдебното производство. За валидността на процесуалните действия на повереника е достатъчно да е налице надлежно упълномощаване и договор за правна защита и съдействие, без да е необходимо всяко процесуално действие, свързано с упражняването на процесуалните права на доверителя /пострадалия от престъплението/, извършено от повереника, да бъде изрично потвърждавано от доверителя с подпис или по друг начин.

Нещо повече, Законът за адвокатурата като специален закон предвижда в чл.35 ал.4, че когато съдебното производство бъде прекратено по вина на повереника, без да може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж, повереникът дължи връщане на изплатеното възнаграждение независимо от другите последици, т.е за повереника е налице отговорност в случай на неизпълнение на поверените му права.

В този смисъл въззивната частна жалба срещу определението на Районен съд Сливен е основателна и определението на Районен съд-Сливен, с което е оставил без разглеждане подадената жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство на прокурор от Районна прокуратура-Сливен е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, който следва да разгледа жалбата по същество като изхождаща от С. С. Р. и Г. М. П., имащи право на обжалване по чл. 243, ал. 4 от НПК и след анализ на събраните доказателства, възприетата фактическа обстановка и изложените мотиви в прекратителното постановление да прецени налице ли са основания за прекратяване на досъдебното производството.

3

По изложените съображения и на правно основание чл. 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение Рег. № 665/27.08.2025 година по частно наказателно дело № 20252230201065 по описа на Районен съд Сливен за 2025 година.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд-Сливен за произнасяне по същество.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 371 гр. Сливен, 15.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Никола Г. Маринов като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20252200600550 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на С. С. Р. с ЕГН **********, град ******* и Г. М. П. с ЕГН **********, град *******, чрез повереник адв.

Д. Д. В., АК-Бургас, против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 665 от 27.08.2025 година на Районен съд Сливен по ЧНД № 20252230201065 по описа на 2025 година.

Досъдебно производство № 168 „ИП“/22г. по описа на ОД на МВРСливен, вх. № 6445/2022г. на РП- Сливен било прекратено с постановление на прокурор от 09.07.2025г., който приел, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 315, ал. 2, вр. чл. 309, ал. 1 от НК.

На 17.07.2025 г. пострадалото лице С. С. Р. получила пратка от Районна прокуратура-Сливен на адреса си в гр. С.. На 14.07.2025г. пострадалото лице Г. М. П. е получила пратка от Районна прокуратура-Сливен на адреса си в гр.

К.. На пълномощника на пострадалите С. С. Р. от гр. С. и Г. М. П. от гр. К., упълномощен да ги представлява като пострадали по досъдебно производство № 168 „ИП“/22г. по описа на ОД на МВР-Сливен, вх. № 6445/2022г. на РПСливен, постановлението на Районна прокуратура-Сливен за прекратяване на досъдебното наказателно производство не е било изпратено.

На 18 юли 2025г. е подадена жалба против акта на прокурора от С. С. Р. и Г. М. П. чрез повереника. Искат отмяна постановлението и продължаване на производството.

Съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК е посочено, че препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението и именно те са легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство. Според районния съд адв. Д. Д. В. няма процесуална легитимация да подава жалба в качеството й на пълномощник на пострадалите С. С. Р. от гр. С. и Г. М. П. от гр. К. без да е изрично упълномощена от тях за 1 това процесуално действие - да обжалва постановление от 09.07.2025г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 168 „ИП“/22г. по описа на ОД на МВР-Сливен, вх. № 6445/2022г. на РП-Сливен.