Решение № 4868 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4868 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330106228 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, жк Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу А. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. *, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 9 ЗПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 901,25 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г., 1 055,54 лева – договорно възнаграждение за периода 20.11.2021 г. до 04.12.2022 г., 718,75 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 1 725 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 482,67 лв. – обезщетение за забава за периода 21.10.2021 г. до 04.12.2022 г., и 157,93 лв. – обезщетение за забава за периода 04.12.2022 г. до 27.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.02.2023 г. до окончателното плащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС.

Ищецът твърди, че на ***г. ответникът е депозирал искане за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри, като на същия е предоставена преддоговорна информация, за което са подписани и съответните декларации. С оглед принципа на свобода на договаряне и по собствена воля ответникът заявил допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. С част от сумата по договора е поискано рефинансиране на други договори, 1 които ответникът е сключил с ищеца. След извършените рефинансирания по сметката на ответника е преведена сумата от 2 328,76 лв. Ответникът е получил одобрение да закупи и заявените от него допълнителни услуги, за които, както и за договорното възнаграждение, е уведомен още при сключване на договора за кредит. Твърди се, че договорът за кредит е сключен при следните параметри – сума на кредита – 3 000 лв., срок на кредита – 24 месеца, размер на месечната вноска по кредита – 184,17 лв. , дата на погасяване на вноска – 20-то число на месеца, ГПР – 49,00 %; ГЛП – 41 %, лихвен процент на ден – 0,11 и обща дължима сума по кредита – 4 419,99 лв.

Относно закупените допълнителни услуги, то тяхната стойността е по услугата „Фаст“ – 750 лв., по услугата „Флекси“ – 1800 лв., като размерът на вноската по допълнителната услуга е 106,25 лв. Общото задължение по договора за кредит, ведно с допълнителните услуги се сочи, че е 6 969,99 лв., обща размер на месечната вноска – 290,42 лв. и дата на погасяване - 20-то число на месеца.

В исковата молба се посочват платените от ответника суми и датата на плащане на всяка сума. Общата платена сума е 291,77 лв., като с тази сума е погасена първата вноска. Други плащания не са постъпвали. С оглед изпадането в забава и на основание уговореното в договора за кредит, кредитът е обявен за предсрочно изискуемо, за което на ответника е връчено уведомление. Ищецът счита всички задължения по договора за кредит за предсрочно изискуеми от 04.12.2022 г. Не се претендира договорно възнаграждение за периода след датата на обявяване на предсрочната изискуемост.

Твърди се, че договорът е съобразен с императивните изисквания на ЗПК, като излага подробни доводи, касаещи допълнителните услуги, като сочи, че ответникът е ползвал част от тези услуги. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. С.

П., с който се оспорва иска като неоснователен и недоказан. Ответникът поддържа, че приложими в отношенията между страните са разпоредбите на ЗЗП, в частност тези, касаещи неравноправните клаузи, доколкото ответникът П. имал качеството на потребител. Твърди, че клаузите в процесния договор не са индивидуално уговорени, предвид повелята на закона в чл. 146, ал. 2 и ал. 4 ЗЗП, като счита, че е в тежест на ищеца да обори тази презумпция.

Поддържа, че е налице нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 18 ЗЗП. Твърди още, че на потребителят не била предоставена по ясен и разбираем начин преддоговорната информация, необходима да вземе обосновано решение дали да сключи договора. Развива конкретни съображения за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 вр. чл. 11 ЗПК. Оспорва действителността на клаузата за възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави и принципа за дъбросъвестността, в която насока развива подробни съображения и изтъква, че договорната лихва надхвърляла трикратния размер на законната лихва за забава и липсвало основания, които да оправдават този завишен размер. Не било изпълнено изискването и за коректно посочване на ГПР по договора и глобалната дължима сума. Излага 2 аргументи, че възнаграждението по пакета от допълнителни услуги представлява всъщност възнаграждение за кредитора по договора за кредит, което целяло заобикаляне на ограниченията в чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4 и чл.

21, ал. 1 ЗПК. В тази насока счита договора за кредит за изцяло нищожен, поради което по същия се дължала само чистата стойност на кредита.

Възразява се по редовността на връчването и уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Моли за отхвърляне на исковете. По изложените съображения е направено в условията на евентуалност и възражение за прихващане на предявения иск за главницата от 2 901,25 лв., със сумата от 879,31 лв. платена при начална липса на основание за възнаградителна лихва по процесния договор за кредит и сумата от общо 1 346,01 лв. – платена при начална липса на основание за възнаграждение по пакет от допълнителни услуги и двете по договор за потребителски кредит № *** от *** г.

С доклада по делото е прието така заявеното възражение за съдебно прихващане на претендираната от ищеца сума в размер на 2 901,25 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г., с вземанията на ответника за суми, платени на ищеца в периода 20.09.2021 г. – 01.06.2023 г., а именно сумата от 879,31 лв. платена при начална липса на основание за възнаградителна лихва по нищожен Договор за потребителски кредит № *** от *** г., и сумата от общо 1 346,01 лв. – платена при начална липса на основание за възнаграждение по пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а и се установява от представения с исковата молба договор за потребителски кредит и приложенията към него /л.6-25/, че между ответника А. С. П., като кредитополучател, и „Профи Кредит България” ЕООД, като кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № *** от дата ***г., с който на ответника е предоставен паричен заем в размер от 3 000 лв., с фиксиран ГЛП по заема – 41,00 %, при посочен ГПР от 49,00 % и обща дължима сума – 4 419,99 лв. Безспорно е, също така, че кредитът е усвоен от ответника. Видно от съдържанието на договора за кредит и искането за отпускане на кредита, на ответника, като кредитополучател, е предоставен пакет от допълнителни услуги – „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и „Флекси“ – даваща възможност за едностранна промяна в погасителния план, чрез отлагане на погасителни вноски, намаляване на техния размер или промяна на падежа на вноска. За тези услуги кредитополучателят дължал допълнително възнаграждение на кредитора в размер на 750 лв. за услугата „Фаст“ и 1 800 лв. за услугата „Флекси“. Това общо възнаграждение от 2 550 лв. се заплащало, видно от представения погасителен план, заедно с вноските по кредита, като общата вноска в размер на 290,42 лв., включвала 184,17 лв.

3 вноска по кредит (сбор от главница и договорна лихва) и 106,25 лв. вноска по закупена допълнителна/и услуга/и.

От представеното от „Профи Кредит България” ЕООД извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № *** /л.25/, неоспорено от ответната страна, и описващо извършените плащания от длъжникът по кредита за погасяване на задълженията му по процесния договор за потребителски кредит, е видно, че А. П. е заплатил сума в общ размер на 290,42 лв., от която сума 98,75 лв. са отнесени за погасяване на главницата, 85,42 лв. – за възнаградителната лихва, а 106,25 лв. – за погасяване на възнаграждението за допълнителните услуги.

По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено. Съгласно същото, ГПР на процесния договор за кредит, изчислен съгласно формулата по Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК е 49,00 %, като при изчисляването му кредиторът е включил само разходите за възнаградителна лихва. Според вещото лице, ако се включат като разход сумите по пакета от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от 2 550 лв., то ГПР по процесния договор би се завишил с 85,00 %.

При тези данни, съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № *** от дата *** г., при което ответникът А. П., като физическо лице, е имал качеството на кредитополучател, респ. и на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПП. В тази насока той се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид горното съдът споделя изложеното в отговора на исковата молба относно противоречието на процесния договор с изискванията на Закона за потребителския кредит. Налице е нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която разпоредба, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е. не може да надвишава 50 % на годишна база. В настоящата хипотеза това изискване е нарушено. С оглед заключението на вещото лице по ССчЕ, при изчисляване на посочения в договора процент на разходите на годишна база по кредита – 49,00 %, е взета предвид само възнаградителната лихва, но при отчитане и на възнагражденията за допълнителни услуги, ГПР би се завишил с 85,00 %, което надвишава законоустановения лимит. Съдът намира, че тези възнаграждения е следвало да бъдат взети предвид от кредитодателя, при изчисляването, и впоследствие при посочването в договора, на процента на годишните разходи за потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за 4 услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са разход по кредита, по смисъл на цитираната разпоредба, доколкото дължимите суми и предоставянето на услугите са пряко свързани с и произтичат от договора за кредит. Тяхната цел, съгласно посоченото в общите условия към договора, е да обслужат сключването и изпълнението на потребителския кредит, и същите нямат самостоятелен смисъл извън процесното облигационно правоотношение. Качеството на въпросните възнаграждения като разход по кредита се извежда още и от реда за тяхното изплащане, а именно едновременно с анюитетните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. Следователно, възнагражденията на кредитора за предоставянето на „допълнителни услуги Фаст и Флекси“, води до завишаване на ГПР по договора над законоустановения лимит, а от тук и до различен приложим ГПР от този, посочен в договора за кредит. Последното води до заблуждение на кредитопочателя относно действителните параметри на договора и размера на оскъпяване на кредита, което се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, задължаващ кредитора да посочи в договора за потребителски кредит коретния приложим между страните процент на разходите по кредита.