Решение № 2443 от 04.11.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2443 гр. Бургас, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20212120107220 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от К. Т. Р. и М. В. К. против С.

С. К., Т. Н. К. и П. Н. К. и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ищците са собственици на общо 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И., общ. Б., и на 5/6 ид.ч. от построената в този имот жилищна сграда с идентификатор ***, да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците горепосочените имоти, да бъде отменен като неверен нотариален акт № ***, рег. № ***, дело № *** от ***** г. на нотариус С. Я. в частта, с която ответниците са признати за собственици на горепосочените идеални части от поземления имот и от построената в него жилищна сграда, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищците направените разноски по делото. Ищците твърдят, че са наследници на Т. Н. К., който е починал на ***** г., а ответниците са наследници на Н. Т. К., който е бил син на общия им наследодател Т. К. и е починал на **** г. Твърдят също така, че на 28.03.1975 г. Т. К. е придобил чрез дарение дворно място в с. И., за което понастоящем е отреден имот с идентификатор ***, а през 1980 г. наследодателят и неговата съпруга (ищцата М. К.) са построили сега съществуващата в този имот жилищна сграда. След смъртта на Т. К. собствеността върху дворното място е придобита от наследниците му – двете ищци и наследодателя на ответниците, при равни квоти – по 1/3 ид.ч., а собствеността върху сградата е била разпределена по следния начин: 4/6 ид.ч. за М. К. и по 1/6 ид.ч. за К.

Р. и наследодателя на ответниците. Ищците твърдят, че от изграждането на жилищната сграда през 1980 г. имотът се ползва от страните по делото като вилна сграда, без постоянно да се обитава, като никога не е била ползвана само от някоя от страните, нито е ползвана трайно и постоянно. Твърдят, че в средата на лятото на 2021 г. са установили, че е подменен ключът на входната врата и те вече нямат достъп до имота. На ***** г. ответниците се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на целия имот, който според ищците 1 е с невярно съдържание, тъй като отразява неверни данни относно правото на собственост върху имота. В съдебно заседание се явява лично ищцата К. Т. Р., за двете ищците се явява процесуален представител, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правни основания чл. 108 от ЗС и чл. 537 от ГПК, като същите са допустими.

В законоустановения срок ответниците са подали отговор, в който са оспорили исковете като неоснователни. Твърдят, че собствеността върху имотите е придобита изцяло приживе от техния наследодател Н. К. в резултат на осъществявано от него владение, което след смъртта му е преминало в наследство на тримата ответници. Твърдят също така, че до смъртта на общия наследодател на страните Т. К. имотът се е ползвал от цялото му семейство, а след неговата смърт съпругата му М. К. и дъщеря му К. Р. са престанали да посещават имота и да се интересуват от него. Единствено Н. К. е продължил да ходи там и да се грижи за имота, като той не само е поддържал дворното място и къщата, но е направил множество подобрения, считал е имота изцяло за свой и е демонстрирал, че имотът е негов, като това се е приемало от всички, включително от сестра му К. Р., и по този начин Н. К. още към 1997 г. е придобил имота на основание наследство и давност, изтекла през периода 1987 г. – 1997 г., а след неговата смърт правото на собственост е преминало върху неговите наследници. Твърди се също така, че са налице предпоставките за самостоятелно придобиване на имота по давност и наследство от страна на ответниците, тъй като след смъртта на Н. К. през 2010 г. само те са продължили да се грижат за имота като за свой и да го ползват, без претенции и противопоставяне на ищците и на трети лица. Поради това ответниците молят исковете да бъдат отхвърлени.

При условие на евентуалност, а именно ако предявените от ищците искове бъдат уважени, ответникът Т. К. е предявил насрещни искове, уточнени с допълнителна молба, с които моли да бъде осъдена К. Р. да му заплати сумата от 886,55 лв., от които 541,88 лв. – част от общо дължимата сума от 5 418,83 лв., представляваща 1/6 от направените от него необходими и полезни разноски за жилищната сграда в общ размер от 32 513 лв., и 344,67 лв. – част от общо дължимата сума от 3 446,37 лв., представляващи 1/3 от направените от него необходими и полезни разноски за дворното място в общ размер от 10 340 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на главниците, както и да бъде осъдена М. К. да му заплати сумата от 2 512,20 лв., от които 2 167,53 лв. част от общо дължимата сума от 21 675,33 лв., представляваща 4/6 от направените от него необходими и полезни разноски за жилищната сграда в общ размер от 32 513 лв., и 344,67 лв. – част от общо дължимата сума от 3 446,37 лв., представляващи 1/3 от направените от него необходими и полезни разноски за дворното място в общ размер от 10 340 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на главниците.

Ищецът по насрещният иск твърди, че в периода 01.01.2021 г. – 01.06.2021 г. е извършил, със знанието на ответниците по насрещния иск и без тяхното противопоставяне, необходими и полезни разноски за имота, като разноските за къщата са в общ размер от 32 513 лв., а тези за дворното място са в общ размер от 10 340 лв. Заявено е и искане за признаване право на задържане, като се моли ако предявените главни искове бъдат уважени, да бъде постановено предаването на владението от ответниците на ищците да бъде извършено след или едновременно със заплащане от ищците на сумите по насрещните искове.

В съдебно заседание ответникът Т. К. се явява лично. Останалите ответници не се явяват, като и тримата се представляват от двама процесуални представители, които поддържат отговора по главния иск и насрещните искове, претендират присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

Ответниците по насрещните искове са подали отговор, в който са оспорили тези искове като неоснователни. Твърдят, че ремонтните работи в имота са правени след м. юни 2

2021 г., като преди това ремонти не са правени. Твърдят също така, че след м. юни 2021 г. имотът се ползва именно от ищеца по насрещния иск, поради което и разноските по неговото ползване следва да са за негова сметка. Оспорени са фактическите твърдения относно извършените ремонти, като се твърди, че част от ремонтните дейности не са били извършени, друга част не са доказани, а част от дейностите представляват луксозни ремонти и останалите съсобственици не дължат част от стойността им. Оспорено е и твърдението, че ремонтните дейности са правени с тяхното знанието, като заявяват, че веднага след като са узнали за ремонта, са предприели съдебни действия по защита на правото им на собственост.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, т. *, дело № ****/**** г., с който М. Н. К. е дарила на брат си Т. Н. К. собствения си парцел № *** в кв. № *** по плана са с. И., Б****, съдържащ 720 кв.м., ведно с находящата се в този парцел къща.

Видно от приложената по делото скица на поземлен имот, горепосоченият парцел *** в кв. № ** по плана на с. И. понастоящем е отразен в кадастралната карта с идентификатор ***, като същият е с площ от 821 кв.м., а построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 45 кв.м. е с идентификатор ***.

Видно от приложеното удостоверение за наследници, Т. Н. К. е починал на ***** г. и е оставил за свои наследници по закон М. В. К. – съпруга, К. Т. Р. и Н. Т. К. – негови деца.

Последният е починал на ***** г., като негови наследници са ответниците по делото - С. С.

К. – съпруга и Т. Н. К. и П. Н. К. – синове.

По делото е представен нотариален акт № ***, рег. №**, дело № ** от ** г. на нотариус С. Я., с който С. С. К., Т. Н. К. и П. Н. К. са признати за собственици на основание наследство и давностно владение на следните недвижими имоти: 708/821 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.

И., общ. Б.,, както и на построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 45 кв.м., с адрес на имотите с. И., общ. Б.,, при следните квоти:

2/3 ид.ч за С. К. и по 1/6 ид.ч. за Т. К. и за Н. К..

Представена е данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от М. К. на 15.05.1998 г., с която същата е декларирала, че тя и Н. К. са собственици на УПИ № *** в кв.

** по плана на с. И. с площ от 500 кв.м. и двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м. Макар в тази декларация да е описан имот, който се различава от процесния, от приложеното по делото писмо от 10.05.2022 г. на директора на ДМПДТР при Община Бургас е видно, че на 09.02.2021 г. по същата партида е подадена от Т. К. и приета коригираща декларация, с която са декларирани 821 кв.м. земя и жилище от 90 кв.м., като са посочени следните собственици на имота: М. К. – 5/6 ид.ч., Т. К. – 1/18 ид.ч., П. К. – 1/18 ид.ч. и С. К. – 1/18 ид.ч. На 16.07.2021 г. на основание нотариален акт от 17.06.2021 г. горепосочената партида е закрита и е открита нова партида, в която като собственици са вписани лицата Т. К. – 1/6 ид.ч., П. К. – 1/6 ид.ч. и С. К. – 2/3 ид.ч. от 708 кв.м. земя и 90 кв.м. жилище.

Видно от представената справка, издадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, в процесния имот са били изразходвани следните количества вода: през периода 03.11.2012 г. – 28.07.2015 г. - 50 куб.м., през периода 29.07.2015 г. – 30.04.2018 г. - 7 куб.м., през периода 01.05.2018 г. – 26.05.2021 г. - 8 куб.м. и през периода 27.05.2021 г. – 27.07.2021 г. - 7 куб.м.

Представена е и справка за консумирана ел. енергия в процесния имот през периода 3

31.07.2011 г. – 09.06.2021 г., като е видно, че до 09.05.2021 г. там не е отчетено никакво потребление, а на 09.06.2021 г. е издадена фактура за 43 квтч. В тази връзка в съдебно заседание на 05.10.2022 г. ответникът Т. К. е изложил твърдения, че нулевите показания в справката произтичат от това, че електромерът в имота не е отчитал ел. енергията, което е било установено от служители на ЕВН преди 3-4 години, но те констатирали, че електромерът не е бил манипулиран, поради което не начислили на абоната никакви суми за ел. енергия за минал период. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения на ответника.

По делото са разпитани свидетелите Г. Р., Д. Д., Г. Т., С. И., Ц. П. и С. Г..

Св. Р. (съпруг на ищцата К. Р. от 1977 г.) заявява, че къщата в с. И. е построена от бащата на съпругата му през 1980 г., като всички, включително и той, са помагали. След това къщата е била ползвана като вила – всяка събота и неделя родителите на съпругата му ходили там, а когато се налагало да се прави нещо по къщата, то било вършено от бащата на съпругата му, от брат й Н. К. и от самия свидетел. След смъртта на Т. К. през 1987 г. до 2010 г. М. К. продължила да ходи там всяка събота и неделя и в двора се вършела земеделска работа, като там ходили и свидетелят и съпругата му К. Р., и нейният брат. След смъртта на Н. К. през 2010 г. свидетелят водил тъщата си на вилата в с. И., когато се налагало да се върши нещо там, но тя не я посещавала редовно, както преди това. В двора имало овощни дръвчета и лозички, за които свидетелят се грижил до 2015 г. През 2015 г. М.

К. претърпяла операция на крака и от тогава тя не можела да се движи и да излиза от къщи.