Определение № 662 от 14.12.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 662 гр. Варна, 14.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. П. В. частно гражданско дело № 20233000500500 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на адвокат В. К. П. от АК Добрич против определение № 260046/30.10.2023 г., постановено по гр.д. № 451/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е „допълнено определение № 260036 от 10.10.2023 г., постановено по гр.д. № 451/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд в частта му за разноските, като е постановено КОНПИ да заплати на адвокат В. К. П. от ДАК сума в размер на 940,15 лв. като разноски за възнаграждение в качеството й на особен представител на ответника М. В. В.“.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като е настоявала за отмяната му и вместо него постановяване на друг, с който да бъде постановено изплащане на целия размер на първоначално определената и внесена от ищеца сума от 1 737,14 лв.

Изложила е съображения, че съдът неправилно и без да изложи мотиви уважил възражението на КОНПИ и намалил до половината от минималното възнаграждение внесената от ищеца сума за адвокатско възнаграждение.

Посочила е, че по делото подала отговор, участвала в съдебни заседания, както и че при определяне на депозита й, насрещната страна не възразила, поради което й се дължи възнаграждение в пълен размер от 1 737,14 лв.

Жалбата е в срок, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на КПКОНПИ (сега КОНПИ), с която срещу ответниците М. Д.

П. и М. В. В. са били предявени искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с цени, съответно срещу 1 първата ответница от 84 490,72 лв. и срещу втория ответник от 13 671,81 лв.

С определение № 260140 от 20.05.2022 г., постановено по гр.д. № 451/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд, съдът на осн. чл. 47, ал.6 от ГПК е назначил на ответника М. В. В. особен представител – адвокат от АК гр.Добрич на разноски на ищеца, който да осъществява процесуалното му представителство по делото. С писмо от 27.05.2022 г. Адвокатска колегия – Добрич е посочила адвокат В. К. П. като определена за осъществяване на правната помощ по делото. Преди това с разпореждане от 29.04.2022 г. съдът, съобразно цена на иска от 98 162,53 лв., е определил сума за възнаграждение на особен представител в размер на 1 737,44 лв., представляваща ½ от предвиденото в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е указал на ищеца да я внесе. Сумата е внесена от ищеца по делото. Адвокат П. е подала писмен отговор на исковата молба и е участвала в две открити съдебни заседания по делото. Въз основа на молба по чл. 233 ГПК на КПКОНПИ от 19.09.2023 г. и приложено решение на комисията за отказ от исковете срещу двамата ответници, съдът с определение № 260036/10.10.2023 г. е прекратил производството по делото. С молба от 13.10.2023 г. адв. В. К. П. по оплаквания за липсата на произнасяне по изплащане на адвокатския й хонорар в прекратителното определение, е поискала от съда за постанови изплащане на внесения депозит за особен представител, посочен от нея в размер на 2000 лв. КОНПИ е изразила становище, че исковете срещу представлявания от особения представител ответник В. са с цена от 13 671,81 лв., поради което минималното според чл.

7, ал.2, т.4 Наредба1/2004 г. възнаграждение се равнява на сумата от 940,15 лв. Предвид, че същата е внесла сума от 1 737,44 лв., а делото не е с фактическа и правна сложност, е молила за възстановяване на разликата от 797,29 лв.

С обжалваното определение по същество съдът се е произнесъл по въпроса за определяне и изплащане на окончателното възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал.6 ГПК (в определението поради ОФГ е посочено осъждане на КОНПИ при мотиви, че сумата за депозит на особения представител е внесена по делото от ищеца).

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката за определяне на възнаграждението й в размер под минимално определения по чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба1/2004 г. Същата е назначена за особен представител само на ответника В., като исковете срещу него са били с цена от 13 671,81 лв. и съответното възнаграждение в пълния му размер на минимално такова по чл.

7, ал.2, т.4 Наредба1/2004 г. се равнява на сумата от 940,15 лв.

Възнаграждението не е редуцирано (намалено) от съда под минималния му размер с оглед фактическата и правна сложност на делото и свършената работа от адвоката - особен представител и доводите в тази връзка в жалбата са неотносими към конкретния случай. Цената, върху която е бил изчислен първоначално внесения от КОНПИ депозит за възнаграждението е 98 162,53 лв. и представлява цената на всички искове, включително цената от 84 490,72 2 лв. на исковете срещу другия ответник М. П. - защитавана по делото от упълномощен от нея адвокат. Затова и предварително определения и внесен депозит за възнаграждението на особения представител е било определено в по-голям размер от дължимото.

Предвид изложените съображения, като е достигнал до извод за определяне и изплащане на окончателно възнаграждение на особения представител в размер на сумата от 940,15 лв., окръжният съд е процедирал правилно и определението му следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното, Апелативен съд –Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260046/30.10.2023 г., постановено по гр.д. № 451/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд (в което поради ОФГ е посочено осъждане на КОНПИ при мотиви, че сумата за депозит на особения представител е внесена по делото от ищеца и с характер на определение за определяне и изплащане на окончателно възнаграждение на особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК).

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3