Решение № 70 от 15.04.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Варна, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243000500402 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно. Образувано е по подадени срещу решение № 591/31.05.2024 г. по гр. д. № 1880/2023 г. на Окръжен съд – Варна две въззивни жалби: първата е депозирана от представител на Окръжна прокуратура – Варна, а втората от И. Х. Т., ЕГН**********.

Жалбата на Окръжна прокуратура –Варна е насочена срещу решението в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на Т. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на образуваното наказателно производство за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 09.08.2021 г., до окончателното й изплащане. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона.

Излага се, че не е съобразено наличието на чл.5 ал.1 ЗОДОВ, тъй като с поведението си по НОХД №699/2014г. по описа на ВРС и лъжесвидетелстването от негова страна е станал причина да бъде образувано срещу него производството по НОХД№315/16г. по описа на ВРС. Твърди се, че не е съобразено, че стресът за Т. е бил много по-голям от осъждането му с две присъди, отколкото привличането му към обвиняем. Оспорва, че до момента на повдигането на обвинението Т. се е ползвал с добро име и авторитет, като излага, че още от момента на лъжесвидетелстването е загубил своя авторитет.

Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени, евентуално обезщетението да бъде намалено.

Въззивната жалба на И. Х. Т. срещу решението на Окръжен съд – Варна е насочена срещу частта му, с която е отхвърлена осъдителната искова претенция за разликата над присъдената сума от 30 000 лева до 1 претендирания размер от 100 000 лева, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, представляващ обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на образуваното наказателно производство за извършено престъпление по чл.

290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 09.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за присъждане на сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебни разноски в наказателното производство, при което въззивникът е бил оправдан с влязла в сила присъда № 260006/22.07.2021 г. по НОХД № 1445/2019 г. по описа на ОС – Варна. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, тъй като съдът не е съобразил броя на проведените открити съдебни заседания, разпитите в досъдебното производство, отразяването на процеса от журналисти, които са присъствали пред съдебната зала, наложеното му уволнение и невъзможността да реализира доходи от работа, която е изпълнявал преди това, като се е наложило да извършва всякаква такава. Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и присъждане на цялата поискана сума от 100 000 лв.

Досежно имуществените вреди сочи, че същите следва да бъдат обезщетени, като съдът приеме подходящ размер за дължимото адвокатско възнаграждение за защита по наказателното производство.

В срока по чл.263 ГПК и двете страни са депозирали отговори по подадените въззивни жалби, като всеки е оспорвал противната.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба се излагат твърдения, че на 01.12.2015г. ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 290, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК, като му е била наложена на мярка за неотклонение „Подписка“. В хода на досъдебното производство, както и след привличането му като обвиняем е многократно призоваван пред разследващите органи за даване на обяснение и разпит. Въз основа на внесен обвинителен акт на ВРП е образувано НОХД №315/2016г. по описа на ВРС, което производство пред първа инстанция продължило за период над една година, и по което са били проведени 8 съдебни заседания. След внасяне на обвинителния акт в съда, ищецът бил дисциплинарно уволнен от МВР. Провеждането на съдебните заседания и взетата на ищеца мярка за неотклонение поставили ищеца в стресираща ситуация. Производството пред първоинстанционния съд приключило с осъдителна присъда по повдигнатото му обвинение, която своевременно била обжалвана, за което било образувано ВНОХД № 391/2017г. на ВОС, по което производство били проведени три съдебни заседания, вследствие на което делото с решение на въззивния постановената от ВРС осъдителна присъдата била отменена, а делото върнато на за ново разглеждане. При новото връщане на делото пред ВРС било образувано НОХД №5116/2017г. по описа на ВРС, което продължило за период от около 2 години, по което били проведени 10 съдебни заседания, като с присъда от 26.06.2016г., ищецът бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.

Постановената осъдителна присъда била надлежно обжалвана, за което било образувано ВНОХД № 1445/2019г. на ВОС, по което била постановена присъда № 26006/22.07.2021г., с която ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Твърди, че оправдателната присъда е влязла в законна сила на 2

06.08.2021г. Посочва, че по време на наказателното производство е осъществено разгласяване на факти относно образуваното дело, по което подсъдим бил ищецът, доколкото след провеждане на всяко съдебно заседание в съда присъствали представители на медиите, които настоявали ищецът да даде обяснения. По този начин факти относно повдигнатото обвинение за престъпление от общ характер станали известни не само сред колегите на ищеца, но в останалата общественост, в това число и след приятелите на последния. Твърди че с оглед проведеното наказателно производство, което е продължило повече от 6 години е претърпял неимуществени вреди, същия е изпитал чувство на срам от повдигнатото му обвинение, взетата мярка за неотклонение „Подписка“ допринесла до накърняване доброто име в обществото, в това число и сред колегите на ищеца. Изпитал трудност при намиране на работа, доколкото работодатели нямали желание да го наемат по причин, свързани с медийно огласяване на воденото срещу него наказателно производство.

Обстоятелствата относно образуваното наказателно производство се отразили и на общото му здравословно състояние, което се влошило. Ищецът се изолирал от обществото, като се затворил в домът си, съответно тежкото състояние, в което изпаднал обосновало и необходимостта от посещение при психиатър. Твърди, че с оглед организиране на защитата си по проведеното наказателно производство е сторил разходи в размер на 8000 лева, същите под формата на заплатено възнаграждение за процесуално представителство. По изложените в исковата молба съображения желае осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди, като определя първите на 8 000 лв.адвокатско възнаграждение, заплатено по водените наказателни производства.

Сочи, че неимуществените вреди оценява на 100 000 лв. ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБългария, в който се излагат възражения за недопустимост на предявените искове, а в условията на евентуалност се сочи, че същите са неоснователни. Поддържа, че ответникът не носи отговорност за незаконосъобразен осъдителен съдебен акт, който е постановен по НОХД № 315/2016г. по описа на ВРС. Оспорва момента, от който се дължи законна лихва. Оспорва, че неимуществените вреди, които се твърди, че са причинени на ищеца са в пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение, като наред с това оспорва, че допреди образуването на наказателното производство той се е ползвал с добро име в обществото.

Излагат се възражения, като се посочва в отговора на исковата молба, че внесеното обвинение срещу ищеца е било за леко престъпление, такова за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години, съответно по отношение на него е взета най – леката мярка за неотклонение „Подписка“, която предвижда задължение на лицето да уведоми органите на съдебната власт при промяна на своето местоживеене. Оспорват се твърденията досежно връзката на образуваното наказателно производство със създадените на ищеца трудности при започване на работа, като излага възражения, че към този момент същия бил управител в редица търговски дружества. Оспорват се твърденията досежно влошаване на здравословното състояние на ищеца с оглед наказателното производство, което било 3 проведено. По отношение на разгласената информация в средствата за масово осведомяване посочва, че ответникът не е предоставял такава, което да обуслови и неговата отговорност за вреди нанесени на ищеца. В отговора на исковата молба се правят възражения по реда на чл. 5, ал.1 ЗОДОВ за освобождаване от отговорност на ответника, в хипотезата при която увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, а в условията на евентуалност в хипотезата на чл. 5, ал.2 ЗОДОВ – за отчитане съпричиняване при настъпване на уврежданията, когато пострадалия виновно е допринесъл за настъпване на увреждането. Намира претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди за прекомерно завишено, същото несъобразено с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като в евентуалност, в случай, че съдът уважи предявения иск желае да бъде редуцирано по размер.

Оспорва предявения иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 8000 лева, като посочва, че обвинението е било внесено за леко престъпление, по което защитата не е била задължителна. По отношение и на тези вреди се правят възражения по реда на чл.5 ЗОДОВ за освобождаване от отговорност на ответника. Излага възражения, като посочва, че в наказателното производство ищецът не е бил защитаван от адвокат, доколкото липсва пълномощно за учредена представителна власт. В евентуалност намира, че уговореното възнаграждение е прекомерно, като превишаващо размера на адвокатските възнаграждения посочени в Наредба №1/09.07.2004г. В тази връзка излага, че наказателното производство не се е отличавало със значителна правна и фактическа сложност на спора.

Настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Установено е със събраните доказателства (и по тези факти няма спор между страните), че на 01.12.2015 г. с постановление по ДП 98/2015 г. по описа на ССлО – ОП –Варна ищeцът Т. е привлечен като обвиняем за това, че в периода 02.02.2014г.- 24.02.2014г., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при Второ РУ - ОД на МВР - Варна и пред съд - съдия в P C - Варна, като свидетел, устно, съзнателно, потвърдил неистина – престъпление по чл.

290, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Към датата обвинението, Т. е бил полицейски служител от група „О. п.“ при сектор „ООР и ТП“ при ОД МВР Варна. В приложената по делото справка се посочва, че ищецът има прослужени общо 13 години стаж в системата на МВР.

Обвинителният акт срещу Т. е внесен в съда и срещу него е било образувано НОХД № 315/2016 г. по описа на ВРС, приключило с осъдителна присъда № 18/23.01.2017 г. за лъжесвидетелстване на основание чл. 290, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал.1 НК. Присъдата е обжалвана от Т. пред Варненския окръжен съд, където по образуваното ВНОХД №291/2017 г., въззивният състав е намерил, че в производството пред ВРС са допуснати съществени процесуални нарушения, отменил е осъдителната присъда и е върнал делото на първата инстанция за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото - НОХД № 5116/2017 г. по описа на ВРС ищецът отново е признат за виновен в извършването на подигнатото му обвинение и с присъда № 167/26.06.2019 г. е осъден на лишаване от свобода от 3 месеца, 4 чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години. Присъдата е обжалвана от Т. пред окръжния съд и по образуваното ВНОХД № 1445/2019 г. на ВОС, с присъда № 260006/22.07.2021 г. той е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения и е оправдан.

Разпечатката съдържа 29 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8fb7a5c-a6cb-4625-a251-d6184fbe513e